Следизборно

Някъде през 70-те години, след изборния успех на Никсън, ми попадна един „Нюзуик“, в който пишеше, че след като открили, че една от причините за загубата му на предишните избори била отблъскващата му усмивка, той две години репетирал да се усмихва приятно. Нашите партийни участници в изборите и техните лидери след многогодишни драматични гримаси, предвещаващи следващото зло, започнаха да се усмихват – угощават ни с щедри, победоносни усмивки, нанесени по лицата им като театрален грим. Моля, не се увличайте!

Асансьор в средата на хол?!

Сещам се и за журналистката Елена Йончева (синеоката фея, от която се възхищавах заради риска ѝ да снима сред куршуми по краищата на света). Заплашвайки с разгром противниците си, в пристъп на своеобразен хумор, тя се похвали с тригодишния си син, който казвал: „Мама работи КУЧКА срещу Сергей Станишев“. (С него споделяше не само възгледи, но и част от живота си!) Кучка?! Бях поразена.

Останало ли е някакво благоразумие на този свят? „Благоразумие“ се състои от думите „благ“ и „разум“. От световните фигури с благ разум днес може би се отличава само папа Франциск.

Наши партийни спасители, пощадете ни!

Позволете ни да опазим способността си за уважение!

Не ни атакувайте с думи, които използвате като пластмасови бижута на карнавал!

Бъдете различни без заплахи и заклеймяване, бъдете политическа класа, не политическа смет!

Изнуреният ни народ има нужда от спокойствие и скромност. Да въздъхне и да си каже: „Ще издържим!“.

П. П.: Надявам се, че детето на майката, която „работеше кучка“, расте спокойно под благия разум на човечеството, че именно благоразумието ще намери сила да съхрани объркания ни човешки род.