VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Дребни работи

Януари 2017-а, паметникът на Алеко Константинов на столичния бул. „Витоша“, „бушониран“ от съвременен бай Ганьо. Снимка: Емил Л. Георгиев - Дребни работи

Януари 2017-а, паметникът на Алеко Константинов на столичния бул. „Витоша“, „бушониран“ от съвременен бай Ганьо. Снимка: Емил Л. Георгиев

Драгий читателю, да не би някак си да помислиш, че нашите обществени и политически работи не вървят напред! Пази Боже! Почитаемото правителство, в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само че се е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е отишло по-нататък: ползува се от избитъка на материалното ни благосъстояние, за да развие у нас вкусове и потребности от по-висши порядък. То се знай!

А какви могат да бъдат по-възвишени потребности от естетическите; а где могат естетическите ни вкусове да се развиват по-добре, отколкото в сферата на изящните изкуства; а какви по-изящни изкуства от художествата; а пък има ли по-тънко, по-благородно художество от живописта и скулптурата? И — можете ли да си преставите? — почитаемото Министерство на народното просвещение, в симпатичното си стремление да стигне — а ако се окаже случай и да задмине даже — Европа, оставя настрана всичките изкуства и се е заловило за най-благородното: в България се отваря Художествена академия…

Ехе-хей, Българийо! Чакай, мари, какво си се разтичала?…

Ама имаш право: поезията ти отишла, че се не видяла, цял свят шашардиса; науката — във Висшето училище колкото щеш наука. Сега какво ни оставаше друго освен Художествената академия, а след това, като направим и един Хореографически институт, да ни снабдява с достатъчно количество балерини — ще си накривим шапките, па нека ни излезе Европа насреща.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Ама да не мислите, че идеята за основаванието на Художествената академия е само така — идея? Съвсем не. Работата е вече опечена. Е, че какво искате повече, когато най-главното е нагласено:

„Професорите на академията ще получават по 7200 лева годишно“.

Туй е главната цел; а средствата за достигванието на тази свещена цел са изложени в следующото скромно предложение:

„Академията ще изкарва художници“.

Че защо да ги не изкарва, най-сетне? Самоковските и тревненските художници са подготвили почвата, останалото ще допълни геният на нашите професори. Остава сега да се определи каква ще бъде заплатата на директора на академията.

Впрочем, с този въпрос няма да се бърза; нека, като наближи да напуща министерския пост сегашният министър на народното просвещение (бел. ред. – Константин Величков), тогаз ще се определи заплатата… Има хас да сте забравили, че живопиството е една от многобройните специалности на г. Величкова!… Не си ли припомняте неговата възхитителна картина „Мойта хазайка във Флоренция“ (или нещо подобно). Помните ли какъв божествен огън гори в камината на „Мойта хазяйка“? Този огън е тъй живо схванат, че прилича на пелте от дюли. Мурафет — не е друго!…

Но да оставим настрана бъдущия въпрос за бъдущия директор, а да кажем две думи за мерките, които се вземат за подготовление на художници-професори. И то не че нямаме готови професори — малко ли са художници в България — ами да има и запас, за всеки случай. Може след година-две да стане нужда за някой клон на академията я в Драгалевци, я в Дивотино, я в Празноглавци. Всъщност останало е вакантно място само за един професор, който трябва да замине за Европа да се поусъвършенства. (Ако е останало нещо за усъвършенствувание…) Дава се, значи, една стипендия, а пък охотници — милиард, сиреч троица. Назначава се конкурс. Затварят троицата конкуренти в една от стаите на Висшето училище, като им задават три теми: за три дена да нарисуват картина от гипсов модел, композиция на даден мотив от Вазова и трети някакъв етюд. Тия три теми не би могли кокурентите да изпълнят, ако би работили едновременно и с ръце, и с крака, но нейсе. Сгушени тримата в трите кьошета на стаята, пухтят над платната си. Повидимому, всякой се е надявал на своите сили и способности, но на двамата от конкурентите все повечко се е свивало сърцето пред неизвестността, когато третият щастливец, устремен на крилата на леката фантазия, с ясни очи и с божествена усмивка, с небрежен размах е трупал краските върху многотърпящото платно. Che cosa?…

А ето каква била работата: третият щастливец бил предопределен от съдбата за стипендиант; а пък конкурсът бил само за „уж божем“…

Но как да стане тая работа? Твърде просто: свършва се конкурсът, разотиват се конкурентите, заключва се стаята. А когато Дядо Господ заспал, връща се щастливецът с държащия ключовете жури-художник и… и на другия ден работата на щастливеца получила съвсем друг изглед. Ама ще речете отгде се знае това. Проста случайност: когато Дядо Господ спял, като че за пакост разсилните на училището не спели и… и повече нищо. В града само тия слухове циркулират.

Както виждате, читателю, съвсем художествено начало се туря в основата на българската Художествена академия.

И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина, и ще започнат да пренасят върху платното картините на съвременния живот.

А сюжети! Господи Боже мой, колко мили сюжети ни дава сегашният живот… Искаш да нарисуваш например просяк. Богат материал: изправи се при входа на Софийския градски съвет и избирай колкото ти е угодно; от сутрин до вечер непрекъсната верига най-разнородни просяци, с упоително живописни дрипели се качат със смътни надежди и слизат със сълзи и въздишки по стълбите на обанкрутения Градски съвет. Хвани кисцата с трептяща от художествен огън ръка, опри проницателен поглед в ония изпити от глад и неволя мъртвобледи лица, с хлътнали очи, със сплъчкани коси, вгледай се в поетическия безпорядък на разноцветните дрипи, от които е сглобена тяхната малко трудна за живопис одежда, почни да комбинираш краските и размахай четката върху платното… Ти можеш да препълниш целия дворец с такива божествени картини.

Или искаш да рисуваш идилически пейзажи: иди в Ючбунар — материал неизчерпаем. Зимните пейзажи там не отстъпват на летните: лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеющи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота; а зиме езерата се покриват със зюмруден кристал и голотата се покрива с парцали.

Или те блазнят картините на нашето величие: вземи нашите дворци, столичния ли искаш, край тих бял Дунав ли искаш — иди в Русе, край море ли искаш — във Варна, между скалисти хълмове ли искаш — иди в Пловдив, иди около Калофер, из Чамкория, из Кюстендилско… няма край.

Рисувай, дявол да го вземе! Рисувай князе, рисувай божеци, рисувай бирници, рисувай адвокати — наляво и надясно богати, възхитителни сюжети.

София, 23 септември 1895 г.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg