Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите

Питам се защо е тази гнусотийка от Александър Хайтов, казва скулпторът, на когото отнеха поръчката за паметник на генерал Колев в Добрич

„Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“, казва скулпторът Крум Дамянов. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите

„Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“, казва скулпторът Крум Дамянов. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Новият паметник на Александър Хайтов пее „Шуми Марица…“ в центъра на Добрич, но зад този монумент не стои история, достойна за човека, изобразен на паметника – генерал Иван Колев, герой от Добричката епопея. Хайтов приема поръчка за статуята, за която вече е спечелил конкурс един от най-големите творци в родната скулптура – проф. Крум Дамянов. Работата на Дамянов е забележителна, но за жалост е съсипана както от безразличието на Община Добрич, от които получава поръчката за статуята, но и от представител на законодателната власт – депутата Валери Симеонов, председател на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Той предлага да доплати за паметника лични пари, но с условието друг да го направи. И посочва Александър Хайтов, негов политически приятел, член на политическия съвет към НФСБ.

Потърсихме Крум Дамянов, за да разберем историята „от кухнята“. Оказва се, че гипсовият калъп на неговия паметник е унищожен безвъзвратно. Дамянов не се наема да го създаде отново – преди година и половина е преживял инсулт, преминал е две операции, а и е на 79 г. Иска му се нещо по-практично – държавата най-сетне да създаде гипсотека, където да съхранява гипсовите калъпи на скулпторните творби, в този етап скулптурните произведения са най-уязвими. В други държави някои гипсотеки дори са превърнати в музеи.

– Какво е чувството да хвърлят работата ви на боклука, г-н Дамянов?

– Чувствам се дълбоко засегнат, защото една работа, взела ми пет години труд, е унищожена… В този случай са нарушени брутално принципите за положението на художника в обществото, както и на изкуството – не само моето, а на цялото съсловие. Онези, които можеха да ми окажат подкрепа, са двата съюза: на художниците и на архитектите. Но реакция от тях няма. Имам чувството, че няма такива съюзи. Навремето съществуваха т.нар. държавни комисии, които отговаряха за решенията си, а сега няма такива…

– Всъщност и днес има такава комисия – към Министерството на културата, начело с Христо Харалампиев. Според Закона за културното наследство всеки, който реши да вдига паметник, е длъжен да иска тяхното съгласие. Искано ли е съгласието им за онова, което се случи в Добрич?

– Знам, че в тази комисия не е пристигало искане за този паметник.

Но искам да попитам: как може една задача в процеса да работа да бъде променяна? В случая аз имах отношения единствено с Общинския съвет в Добрич.

– Имате ли договор за паметника на генерал Колев с общината? И прекратен ли е този договор, преди да възложат на Александър Хайтов нов паметник?

48 Софийски международен панаир на книгата

– Имам договор и той не е прекратен. В мига, в който работата ми беше приета в идейна фаза от тогавашния кмет на Добрич Детелина Николова, когато ми казаха да действам, аз не контролирах какво е ставало.

– В кой момент разбрахте, че има проблем около поръчката на паметника?

– Проблемът настъпи преди 2 години, когато в леярната в Требич започнаха да разпарцалосват гипсовия калъп на 6-метровия оригинал, без да съхранят частите във восък. Тогава разбрах, че няма да стане. Няколко пъти съм предупреждавал да завършат този етап, за да преминат към леенето му в метал. Счупиш ли калъпа – край на работата, няма и метал. Те направиха точно това.

Проваленият проект на проф. Крум Дамянов за паметник на генерал Колев в Добрич.

Проектът на проф. Крум Дамянов за паметник на генерал Колев в Добрич. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

– Какво беше обяснението на Марин Марков – собственика на леярната?

– Няма обяснение. И на Марин, и на жена му обяснявах – жена му ми каза колко харесва главата на коня, оскала да си я отлее да си я има и за себе си, а аз просто я помолих да я приберат вътре, да не отиде по дяволите…

– Така статуята ви отиде по дяволите?

– Точно така. Освен конската глава, изчезна горната част от портрета на генерала…

– Изчезнаха? Откраднати или счупени?

– Режат ги на части – уж под формата да бъдат отляти.

– Не може ли отново да направите калъпа?

– Не, нямам сили за това.

Processed with Snapseed.

Крум Дамянов признава, че няма сили да извае отново калъпа за паметника на генерал Колев. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

– Община Добрич вижда, че с вас постъпват нередно, че ви съсипват калъпа за оригинала, но не реагира – защо?

– От общината би трябвало да участват в процеса в отливането на паметника, но така и не се поинтересуваха. Те въобще не попитаха какво стана с паметника – вече трета година. Договора подписахме през 2011 г. Леярите започнаха да чупят калъпа през 2012-а. Не мога в момента да ви кажа кой етап е покрит финансово от Община Добрич. Те са длъжни да потърсят от мен етапа, който са поръчали. Иначе излиза, че аз прося нещо, което те са поръчали. Аз не прося такива работи.

– Кога научихте, че са се отказали от вашия проект?

– Вероятно когато излязох от упойка. Преди година и нещо получих инсулт. Имах една след друга две операции. И чух, че ще правят паметника с нов автор – но аз нямах нито сили, нито желание да се занимавам. Исках да се запазя, всяко усилване на пулса не беше препоръчително за мен.

– В момента, в който се борите за живота си, те решават да ви сменят…

– Да. И това го направи моето момче – Марин, аз съм го отгледал. Много паметници съм направил с него. Той беше в работния екип и на паметника „Асеневци“ във Велико Търново, работил е по четирите коня в композицията, той отля бика пред Българската фондова борса… когато започнах с Уго Вутен, главно с Марин работех, той лееше работите… Давал съм му работа, хранел съм го…

– Община Добрич също има роля в смяната ви, както вероятно и Валери Симеонов.

– Този човек идва от политиката, той не знае ли, че законите трябва да се спазват? Че трябва да има протокол за ликвидиране на отношенията с мен? По какъв начин ликвидира мен и дава работата на друг? На морала – майната му. В случая нямат право да променят условията на конкурса. По медиите пишело, че моят проект бил по-скъп от новия. Ама новият е три пъти по-малък от моя, а и не притежава среда. И се питам: Александър Хайтов защо постъпва така с мен? Аз никога не бих направил така с поколението скулптори преди мен, някои от които уважавам, но и да не ги уважавам – никога не бих дръзнал да постъпя по този безумен начин. Но и по времето, когато бях по-активен, се появяваха такива гнусотийки – някой да вземе работата на друг.

И кое е това социо, което след това ще приеме резултата?! Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Сега и във Видин е направил нещо. Някой трябва да го спре. Светлин Русев навсякъде се обажда по такива бодливи въпроси, а в този случай мълчи.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах