Силвия НЕДКОВА
09.01.2026
Събитие ли е сериалът „Мамник“? Според интензивната рекламна кампания, подгряването на напрежението и масовото гледане на Канал 1 снощи – несъмнено. Според естетическите резултати – малко съмнително.
Всъщност „Мамник“ не е нито повече, нито по-малко стандартен български сериал с обичайните недостатъци на тази все още зараждаща се тв традиция у нас. Има добра литературна основа – романът „Мамник“ е свежо явление в жанровата литература в България, хорър за масова публика – почти първопроходник в тази област. Интересното е, че първата поява на „Мамник“ е като сериал, но в аудиовариант. Излъчен е в „Сторител“ преди да се превърне в книга. Тоест – телевизионната версия би трябвало да бъде нещо като завръщане, затваряне на кръга.
Трудно е да се говори за качеството на цял сериал само от първия му епизод, не е и честно. Но всъщност тук е заровен и първият препъникамък. БНТ очевидно не е забелязала, че зрителските ритуали за гледане на сериали вече са трайно променени благодарение на стрийминг услугите. Вече е по-скоро необичайно да се чака цяла седмица за втори епизод, когато в „Нетфликс“ излизат всички накуп и можеш да изживееш емоцията нацяло, не на дребни порции. Трудно се поддържа напрежение, особено в хорър жанра, ако оставиш на зрителя цяла седмица до продължението. Междувременно той ще е изгледал още няколко подобни сериала, ако е истински любител, и ще е позабравил вселената, която „Мамник“ се опитва да изгради. И с немалка сигурност мога да пророкувам, че гледаемостта на втория епизод няма да е и наполовината на първия – не само заради разочарования, но и заради нуждата да се чака цяла седмица.
Опитът да се следват вече утвърдени образци на хорър сериалите си остава само побългарен опит. Снимка: „Глобал филмс“
Успехът на всеки сериал се гради най-вече върху образите. Дори най-интригуващият сюжет избледнява, ако героите не са толкова характерни, че да предизвикват интерес сами по себе си, независимо от фабулата. В книгата (която не следва правилата на сериалите) има такива образи несъмнено. В телевизионния „Мамник“ засега отсъстват. Дори странната Божана с хетерохромните очи и червената коса е далеч от свръххарактерността, която по сценарий би трябвало да носи. Македонката Екатерина Лазаревска стъпва в ролята предпазливо, учебникарски, технично точно. Може би вътрешният огън на героинята ще пламне по-късно. Засега е заета да се вглъбява, да се втренчва подчертано зловещо с различните си по цвят очи, но това не е изграждане на пълноценен герой, а само скициране на очертанията му. Владимир Пенев е в обичайната си роля на дистанциран мъдрец, а Ели Скорчева не успява да се разгърне в маргиналния образ, който ù е отреден. Опитът да говорят на сценичен псевдодиалект също отнема от очарованието на романовия оригинал, където трънският говор е сам по себе си част от сюжета. В първия епизод на „Мамник“ диалектът е неопределен, без характерност, просто маркиране на „неградско“ говорене, а това – в съчетание с демонстративната актьорщина – дразни.
Ролята е нулево предизвикателство за актьора Владимир Пенев. Снимка: „Глобал филмс“
Диалозите са далеч от естествеността, която е налице в романа. Героите говорят по начин, който е далеч от собствената им същност. Любителят на сръбско и ракия Митко говори за „депресивни настроения“ в старческия дом, изговаря думите си след доста алкохол правилно и внимателно, използвайки сложни фрази. Репликите се артикулират отчетливо, актьорите се изчакват един друг като в ситком, сякаш ще последва смях или дружно ахване. Самата структура на диалога често е нелогична, изкуствена – хората, казва си зрителят, не говорят така в нормалния свят.
Но все пак е рано да се дава категорична оценка както на режисьорската работа, така и на актьорите. Началото е несигурно, не особено обещаващо, и засега можем да отбележим основно някои дребни несъвършенства, които показват по-скоро отношението на създателите на сериала към работата им. Неприемливо е според мен да се допускат очевидни монтажни грешки още в началото – в първите минути на сериала например Ели Скорчева два пъти облича палтото си в кадър. Монтажът обичайно задава ритъма, един от най-важните компоненти на доброто кино. В „Мамник“ ритъмът е неравномерен, протяжни кадри следват бързо темпо, сякаш в опит да засилят напрежението, но с точно обратен ефект.
Атмосферата в сериала е подобаващо мрачна. Снимка: „Глобал филмс“
Звуковата картина също е проблематична – от една страна музиката (засега) не е в пълен синхрон с ритъма на действието, а от друга – отново има проблем с озвучаването и много от репликите, ако са произнесени естествено, а не с обичайната натфизчийска декламация, не се чуват добре. Тайнствените гласове, сюжетен ключ към съспенса, звучат понякога като от мегафон – странно решение, очевидно предназначено да подсети зрителя, че идват от нищото. Като прибавим и старческия дом, осветен като коледна елха в зимната земетръсна нощ…
В крайна сметка сериалът „Мамник“ не е събитие извън възможността отново да си поговорим какво е нужно, за да постигнем поне средните нива на вече утвърдените европейски продукции. Предишният сериал на Виктор Божинов – „Вина“ – поне в първия си сезон се бе доближил сериозно до по-високи стандарти. Надяваме се, че мамникът ще разпери криле по-широко в следващите епизоди и си очакваме ужасите.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
