Стъписващо свидетелство за еуфорията на Стоян Венев от „Народния съд“

Снимка от фотографска изложба в Квадрат 500 хвърля светлина върху прелюдията към кариерата на един карикатурист, герой на социалистическия труд

Тодор Славчев, „Агиттабло за Народния съд пред Съдебната палата на художника Стоян Венев“, 1945 г. - Стъписващо свидетелство за еуфорията на Стоян Венев от „Народния съд“

Тодор Славчев, „Агиттабло за Народния съд пред Съдебната палата на художника Стоян Венев“, 1945 г.

Свидетелство за екзалтацията на един творец от „Народния съд“ ще изложи тази седмица Националната галерия – Квадрат 500. Снимка на фотографа Тодор Славчев повдига завесата към срамен епизод от миналото на художника Стоян Венев. Обективът на Славчев е запечатал агиттабло с подписа на художника, на което е изобразен „народен враг“, хвърлен от ОФ в ръцете на т. нар. Народен съд. 

Фотографията е част от изложбата „Софийски летописи“ със снимки на автора на репортажна фотография, фотограф-художника и заслужил деятел на културата преди 1989-а Тодор Славчев. Експозицията представя 159 кадри, аранжирани в 120 рамки – число, което символизира годишнината от рождението на автора. Изложбата – част от програмата на единадесетото издание на фестивала „Европейски месец на фотографията“ – ще бъде открита на 15 октомври.

Снимката с агиттаблото на Венев е от 1945 г. Рисунката му е поставена под една от каменните арки на Съдебната палата – там се провеждат част от процесите на левия терор над елита на България. За „профашистка и националшовинистична дейност“ пред съда са изправени и 105 творци. С тях се занимава Пети специален състав (Шести върховен съд)*. Заседанията се провеждат от 12 март до 4 април 1945 г. под председателството на Д. Димитров, председател на Софийския областен съд, и членове писателят Димитър Полянов, театралния критик Георги Костов, журналистите Веселин Георгиев и Д. Ананиев и заседателния член Б. Мунтиа. Сред творческата интелигенция на подсъдимата скамейка са петима известни художници карикатуристи – Александър Божинов, Александър Добринов, Константин Каменов, Н. Андреев и воденият под № 101 Райко Алексиев – по онова време вече мъртъв, убит от ДС още по време на предварителното следствие през 1944 г. При произнасянето на присъдата му се вписва „починал“.

В съдебната зала са представени карикатури като доказателствен материал, за да бъде доказана публично „огромната вина на художниците карикатуристи пред нашата освободителка Русия и голямата опасност, която те представляват за бъдещите междудържавни отношения на отечественофронтовска България с великия Съветски съюз“. Пред съда карикатуристите не се „разкайват“ за работата си, затова са хвърлени в затвора, осъдени са на лишаване от граждански права и са им наложени високи глоби. На Райко Алексиев е наложена пълна конфискация на движимото и недвижимото му имущество и „100% глоба върху натрупаните му от фашистките вестници хонорари“.

joystation.bg

Разправата с най-големите карикатуристи, сътрудници на най-тиражните преди държавния преврат от 1944 г. вестници – „Зора“, „Утро“, „Щурец“, „Папагал“, „Щука“, „Илюстрована политика“ – предшества появата на новия сатиричен вестник „Стършел“ през 1946 г., създаден от леви интелектуалци. Там основен вдъхновител, „душата на вестника“ става Стоян Венев. Той рисува карикатури още като ученик, част от които подписва с псевдонима Пролетарче.

Дали като убеден комунист, или с друга цел, по време на процесите на „Народния съд“ Венев създава 68 оцветени карикатури, които излага на прозорците на „партийната книжарница“ до Съдебната палата. За тях свидетелства самият той на едно „обсъждане на състоянието и задачите на българската карикатура“, организирано от СБХ и Министерството на културата, 10 години по-късно след рисуването на агиттаблата. Думите на Венев от това събрание са цитирани в книгата „Войната на молива. Българската карикатура от Освобождението до днес“**:

„След 9 септември карикатурата у нас стъпи на друга основа. Едни замлъкнаха съвсем, други се стъписаха. Настъпи нова ера, имаме нови типове. У мен стана едно сблъскване на радост от новото и „отчаяние“ по старите си герои. Тогава аз ударих с всичката останала жлъч по николапетковистката банда. Четейки тяхната зелена преса, аз всеки ден залепвах по една рисунка на витрината на партийната книжарница. И ги лепих дотогава, докато не запълних всичките витрини. (Ръкопляскания.) Нарисувах 68 оцветени рисунки -карикатури с формат един на 75…“ 

Този епизод не присъства сред фактите в професионалната биография на Стоян Венев, в нея се изтъкват постиженията му като художник, изложбите у нас и в редица страни по света, званията му „Народен художник“ и „Герой на социалистическия труд“, лауреат на Димитровска награда. Фотографията на Тодор Славчев хвърля светлина върху премълчаваните първи стъпки на придворните творци на социалистическата власт, показва безпощадно какво се крие още в зародиша на тяхното изкуство; разкрива и прелюдията към изключително успешната кариера на плодовития, но нерядко небрежен към рисунъка си автор. Свидетелство за времето, в което изключителни личности са били превръщани в „бивши хора“, за да бъде излъчен комунистическият елит на тоталитарна България.

Изложбата „Софийски летописи. Тодор Славчев (1900 – 1992)“ може да бъде разгледана в Квадрат 500 от 15 октомври до 15 ноември 2020 г.


* Източник – „Осъдените карикатури“ от А. Златева.

** „Войната на молива. Българската карикатура от Освобождението до днес“, с автори Пламен В. Петров, Рамона Димова, Красимир Илиев, Иво Милев, Наталия Христова, София, 2018, изд. „Лист“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах