Министър на културата? Всеки читав се дърпа!

Никой не се натиска за служебен министър на културата, научи „Площад Славейков”! И в това този път няма нищо учудващо. Доскоро това беше най-лелеяният пост в културата, който е като разходка в парка в сравнение със задълженията в останалите министерства. Сега обаче всеки читав бяга надалеч.

Не е нужно дори да се преглеждат сметките в министерството. Ако си направи проста аритметика, претендентът ще откаже. Защото реформата в сценичните изкуства и последвалият ръст на зрители източиха бюджета, предвиден от държавата. За да се разплати с театрите и оперно-филхармоничните дружества тази година, на държавата няма да й достигнат между 10 и 15 млн. лв., разкриха запознати пред „Площад Славейков”. Парите ще свършат около септември месец, което ще превърне служебния министър в най-омразната фигура в културата.

Проблемът беше заложен още със старта на реформата, замислена по време на криза. Тогава никой не предвиди, че ще наизлязат театрални мечки, гладни за държавната субсидия, а оперните и филхармоничните директори ще се напънат и ще измислят как да напълнят залите. Схемата, която всички прилагат, не е съвсем законна – софиянци правят копродукции с театър в страната, директорът прибира субсидията от държавата, а гостите – приходите от билети в салона. Директорите са на сметка дори, ако изкупят целия салон, за да получат субсидия, която е доста по-висока от цената на билета. Понякога залата е празна, но билетите по документи са изчерпани. За системата няма значение дали представленията, които се играят в салона, са изкуство или халтура. Даже изгодата от качествените спектакли е по-малка, защото в залата влизат по-малко зрители. Така реформата подхранва чалгата в театъра. Всички си завтарят очите, защото в мизерията на родната култура най-сетне потекоха пари. А и държавата така и не измисли начин как актьорите на свободна практика да си изкарват прехраната.

Вежди Рашидов междувременно обеща, че ако получи втора възможност да оглави културата, ще намери начин да стимулира и високата култура. Кой обаче ще определя кое е изкуство и кое – чалга, засега не е ясно. Може би ще трябва да върнат старите художествени комисии, които понякога изпълняваха ролята на арт цензор?

С появата на Петър Стоянович в Министерството на културата възникна опит за прекратяване на дефектните практики. Но се надигна такъв артистичен вой, че министърът тихомълком се отказа. За да замаже гафа, Стоянович направи още по-голям – заложи бомбата, която ще се взриви през септември – повиши ставката за субсидия в културата. Сумата, давана за всеки продаден билет в драматичните театри стана 13,50 лв. , в музикално-драматичните – 40 лв., във филхармонии и симфониети – 50 лв., в оперите – 60 лв. В националните културни институти ставките скочиха още повече – в Народния театър – 27 лв. за продаден билет, в Софийската филхармония – 70 лв., в Софийска опера – 72 лв., в ансамбъл „Филип Кутев” – 53 лв., а в Държавния музикален и балетен център (тоест Оперетата) – 61 лв.

В тази финансова ситуация май само Владо Пенев е готов отново за служебен министър!

Та сега се търси не министър на културата, а просякът в правителството, както казва Явор Гърдев. Неотдавна на дискусия, организирана от Театър „Сфумато”, режисьорът направи впечатляваща дисекция на управлението в културата. Според него причината за липсата на пари в арта е в самите творци, които очакват от своя министър да им бъде адвокат пред министър-председателя, а не да развива политика в културата.

„Когато им говорим да дадат повече пари за театъра – защото културната политика в последните 7-8 години е сведена единствено до това, – твърди Гърдев, – управляващите си превеждат нещата така: на бюджетно ниво парите за цялата сфера на културата е в рамките на статистическата грешка. Това са толкова малко пари, че на властта й е все едно как тези пари ще бъдат похарчени. Така че ни ги дават с посланието: „Вземай и не ме занимавай“. Защото за тях това по никакъв начин не е фатално. По този начин обаче пари се дават само на просяци, на сфери, които се считат за апандисит, за странна суетно-забавна добавка на обществото, на която ако дадат някой лев, на държавата няма да й струва нищо. Но защо я дават – ето това управляващите не разбират. Защото не им е преведено, не им е казано, че талантът струва 26 кг злато или 32 стотинки. Просто не е въведена преводна система. Ние самите бягаме от въвеждането на система колко струва нашето усилие, не можем да им обясним защо трябва да ни дадат по-висок бюджет. Затова оценката се оставя в ръцете на политиците. Когато говорите на управляващите с такива термини, те ви гледат като на халтави хора, които лесно могат да бъдат затапени с малки суми”.