Младост

„Преди се учех от старите, сега – от младите“, сподели Лили Иванова на последния си концерт в зала 1 на НДК. За някои това изречение е прозвучало просто като реплика, подхвърлена между две песни време, но всъщност е най-краткото обяснение за присъствието й на българската попсцена. Подобно на пълноводна река, тя е водоизточник в родния ефир в продължение на около половин век, тече във времето и увлича със себе си нови и нови хора, които си идват заедно с музиката. 

Лили не скри радостта си от компанията си на сцената в зала 1 – познатите Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон) и Орлин Цветанов (цигулка), както и новите попълнения Ангел Дюлгеров (китара, цигулка), Росен Ватев (барабани, перкусии) и Веселин Веселинов-Еко (бас китара, контрабас). Певицата повтори многократно възхищението си от новото звучене на своите песни, заради които публиката идва отново и отново на концертите ѝ – като че ли самата тя ги чуваше за първи път. Ние също ги преоткрихме, защото са в съзвучие със саундтрака на днешния ден – хем бяха познатите мелодии, изниквали в ефира успоредно с различни моменти от съзряването ни, от личните ни радости и празници, с възникването на отговорностите ни, хем бяха нови – такива, на които ти се иска да скочиш от стола и да затанцуваш.

Много от песните на Лили притежават монада – проблясък към спомен от миналото, предизвикан от определен стих, мелодия, чай с бисквита (Пруст). Като чуете например „Свири, свири, щурче…“, ще ви се яви миг отпреди години с ухание на вечерята, наредена преди години на масата по залез слънце, с блаженото очакване един особено чакан гостенин да натисне звънеца на вратата… Тъкмо тази песен на Лили прозвуча съвсем различно на концерта в НДК, а гласът ѝ изпълни залата със сладостни спомени.

Лили пълни залата с глас и със спомени. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лили Иванова не остави анонимен виновника за новото очарование на старите си хитове. Името му е Ангел Дюлгеров – музикант, завършил цигулка, с великолепни отношения и с китарата. Да получиш покана да се присъединиш към групата на Лили, вероятно е нещо като да те извикат да свириш в „Ролинг Стоунс“ – освен че ангажиментът ти дава сигурност в един много капризен бизнес, това е и шанс да светнеш с аурата на една легенда, да усетиш отблизо какво е да те почитат като безсмъртен приживе и в същото време да виждаш обикновения човек у тази звезда. Поканен вероятно заради виртуозните си изпълнения, Ангел Дюлгеров е имал късмета да бъде оценен и като композитор и аранжор и не на последно място с огромната си музикална култура. Не са много големите звезди като Лили, които биха направили този жест за друг голям от своя бенд – в концерта ѝ бе предвидено дълго интро към песента „Камино“, което Дюлгеров изпълни като блусар ала Клептън, фантастично.

Лили Иванова не скри възхищението си от музиканта Ангел Дюлгеров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пътешественичка във времето и в музиката, Лили Иванова не дължи дългия си път само на изключителния си глас. Всеки ден в риалити шоутата чуваме гласове, които са в състояние да ни накарат да излезем от кожата си – но така и не успяват да се задържат на сцената. Подобно на най-големите на музикалния бизнес, успехът на Лили Иванова е съчетание между огромен талант, железен характер и свръхестествена интуиция. И все пак гласът ѝ е дар от Господ, развиван и обгрижван от нея като застрашен от изчезване растителен вид. Крехък като нежна фиданка, която може да бъде пречупена от един по-силен порив на вятъра, могъщ като хилядолетна мура. Големият ѝ плюс е интерпретацията, на места чувствена и драматична, като на голям артист. Образът й на сцената е изработен съвършено – именно него опитват да копират в телевизионните шоута някои „капки“, които са си най-обикновени молекули в океана от изпълнители. Копират движенията ѝ, защото гласа няма как, и се получават карикатури.

В края на миналата година излезе филмът „Младост“ на Паоло Сорентино. В него един велик композитор се бе оттеглил в края на кариерата, отдаден на нищото. Нищо не бе в състояние да върне вдъхновението му, което му е давало някога смисъл. Младостта си бе отишла от него заедно с музиката.

Възрастта, знаем, няма значение, когато човек носи музиката в себе си. Друг въпрос е дали ще иска да я изкара навън. Повечето от истински големите го правят. От Ленард Коен, който на 80 издаде един от най-добрите албуми на миналата година, до „Ролинг Стоунс“ с обща възраст 286 години, които не спират да пълнят стадиони. За тях няма старост. У нас само Лили Иванова е от категорията на вечно младите.

Лили Иванова вдигна на крака пълната зала 1 на НДК, която бе продадена за няколко дни след обявяването на концерта. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков