Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мястото на Иван Юруков е сред топзвездите в театъра

Иван Юруков - Мястото на Иван Юруков е сред топзвездите в театъра

Иван Юруков

Спектакълът „Червено“ по пиесата на Джон Лоугън в „199“ е цветно и свежо петно сред сюжетите, които се развиват в съвременния български театър.

Вдъхновен от живота на художника Марк Ротко (1903-1970), текстът на Логън е привлекателен, но и коварен. Доколкото става дума за вечните терзания и съмнения на твореца, за неумолимия рефреш на шоковата непримиримост между живота като временност и ограниченост, и изкуството като преодоляване на тази ограниченост, и на страха от изчезване в бъдещето, спектакълът рискува да се превърне във верига от верни, но изтощение премъдрости, забравил, че контрастът на тезите и антитезите е изразителен, но елементарен.

Пиесата на Лоугън изкушава артистичната склонност към себегероизиране, към демонстрация на вътрешното конфликтно сблъскване на тезите и антитезите до степен на романтична нелепост. Получило се е обратното. Режисьорът Владлен Александров надраства себе си като автор на пренагретите си бележки, отразени в програмата. В спектакъла този дяволски изкусителен риторичен диалог е овладян, патосът му не е снизяван автоматично, а чрез пределно възможното му „очовечаване“ през актьорите.

Георги Кадурин и Иван Юруков в образите на гениалния художник Марк Ротко и неговият асистент.

Георги Кадурин и Иван Юруков (вдясно) в образите на гениалния художник Марк Ротко и неговия асистент.

Резултатът е представление, който поставя важните екзистенциални въпроси, като размисъл за всеки ден. Спектакъл, който следите като сетивно излъчващ и привличащ интелектуален екшън, трагичен в същността си, дискретно трагикомичен в представянето си. Увлечени сте, вчувствате се.

Отдавам дължимото на режисьора, както и на сценографа Иван Карев, но нищо нямаше да е същото, ако в образите на Марк Ротко и на асистента му Кен не се бяха вградили актьорите Георги Кадурин и Иван Юруков. Отлични, защото и те вярват. Тази вяра им помага да придадат плътност на текста във всичките му измерения, тя е придружавана от тънка чувствителност и перфектна техника.

И ако за Жоро Кадурин нещата са ясни, той е добър актьор не от вчера, то за пореден път се питам защо Иван Юруков не носи емблемата на топзвезда на българския театър! Веднага мога да ви посоча дузина имена на хора, които с много относителност, но с безусловна медийна еуфория се припознават като „неповторими“ и – о, репетиловски времена, гениални. Но Иван Юруков е обратният случай – той незаслужено обитава в разредено пространство от хубави роли. В спектакъла на Александров това му се случва.

И си мисля, че ако е все така съсредоточен и несуетен, не само, че ще го признаят за звезда – той ще бъде един от лидерите сред актьорите, които играят модерно, в старомодния смисъл, който аз влагам в тази дума и която съм си формулирал – по мечтите на Станиславски и практиките на Брук.

 

Рецензията е от фейсбук профила на автора.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах