Най-сетне заживях в бъдещето

Снимка: Личен архив - Най-сетне заживях в бъдещето

Снимка: Личен архив

Помня от детските години с какво нетърпение чаках епизодите на „Гостенка от бъдещето“, с какъв интерес гледах и как мечтаех да видя бъдещето, което в моите представи щеше да се случи някъде след 2000 година. Неслучайно съм прочел и толкова много книги, свързани точно с бъдещето на човечеството. А за филмите въобще няма да говоря. И не, нямам предвид „Star Wars“, там историята се случва „преди много, много години“…

И така… оглеждам се днес и установявам, че наистина сме вече в бъдещето! Толкова съм щастлив! Само сме сбъркали книгите. Но сме определено в бъдещето, за което съм чел. Имам си сертификат, с който мога да пътувам. Правя си тестове, за да мога да мина границата и попълвам форма къде съм бил и защо. Тествам се, за да седна в ресторант в средна Европа, а като седна в ресторанта и си покажа теста, се регистрирам и онлайн на коя маса съм и от колко до колко часа. Същото важи и за билетите за концерти.

Дъщеря ми учи през повечето време онлайн – директно от леглото. Езиците се опростяват, за да могат хората да бъдат равни. Половете са подробност, която можем да коригираме с операция. Университетите премахват латинския, за да бъде животът по-лесен и приятен.

Разбира се, рекламите, които прекъсват всеки един филм, също ми показват, че живеем все по-добре. Имаме хапчета почти за всичко! И болниците са ни вече прекрасни – уверих се сам в това, дори ни пазят от проблемните хора, като ги завързват за леглата, за да не ни смущават и разтройват.

А телефоните! Най-великото творение на века! Те мислят вместо нас! Ако имам нужда от информация, Сири ще ми я достави. Ако имам проблем вкъщи – Алекса е тук, за да ми помогне. Ако се чувствам самотен, Реплика ще ме утеши. Дори и за други нужди мога да потърся помощ, например от Хармони.

Изкуството също постепенно започва се изчиства от излишната шлака и да се дели на полезно (напр. „Мамма мия“) и ненужно (напр. Шостакович). То се вижда и по залите. Добре е, че има в институциите директори, които осъзнават от какво имат нужда хората и им го доставят, вместо да ги затормозяват с ненужни мисли и емоции, които само могат да ги докарат до психиатрията.

Единствено ми липсва сякаш Министерството на любовта. Но и то ще дойде.

Щастлив съм! Бъдещето е вече тук! Е, не това бъдеще, за което си мечтаех, но важното е, че всичко е наред и борбата свърши. Битката е спечелена! Големият брат се грижи за нас.

ПС: Страх ме е само от моментите, когато останал сам в нощта, сънувам една друга фантастика, в едно друго време – тогава, когато преди много, много години, в една далечна галактика, джедаите са пазили гладните от ситите.


* Диригент, директор на Софийската филхармония. 

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90