Найден Тодоров за дълга на Русенска опера: Разходите трябва да се обезпечават с приходи

Диригентът в интервю пред „Площад Славейков“ за обвиненията, че затъването на Русенската опера е негово „умишлено пъклено действие“

„Преди да започна работа в Русенска опера, аз никога не бях допускан да дирижирам русенския оркестър и откакто дойде новият директор, аз отново не съм допускан там“, казва Найден Тодоров. Снимка: Площад Славейков - Найден Тодоров за дълга на Русенска опера: Разходите трябва да се обезпечават с приходи

„Преди да започна работа в Русенска опера, аз никога не бях допускан да дирижирам русенския оркестър и откакто дойде новият директор, аз отново не съм допускан там“, казва Найден Тодоров. Снимка: Площад Славейков

– Казват, че след 20 ч. няма жива душа по улиците на Русе, че след този час не се движи дори градският транспорт… как да се приберат безпрепятствено след спектакъл вкъщи?

– Не мога да оспоря този факт. Дори когато заминах да работя в Русе, си спомням, че през зимата спектаклите започваха в 18 ч.

– Ако вървим в посока на това мислене, няма ли да стигнем до идеята да закрием тази Опера – щом няма публика?!

– Напротив! Русенска опера притежава едни от най-добрите музиканти в цяла България. Русенска опера притежава няколко прекрасни сгради…

Америка за България

– Тяхната поддръжка също се оказа голям проблем.

– Не, не е проблем поддръжката на Операта, Филхармонията (които в момента са едно) и репетиционна зала. Русенска опера притежава културна история, която малцина имат. Това, което няма в момента в Русе, е силна икономика. Какво пречи на Русенска опера да прави нещо, което правих и аз – извинявам се, не искам да налагам своята си политика. Но какво пречи на Русенска опера да прави прекрасни спектакли, с които след това да пътува?

И Нешка Робева няма абсолютно нищо общо с това, защото аз водих тази политика години преди да се случат спектаклите с нея. Бях заложил и варианти за следващи турнета с Нешка Робева, а защо те не се осъществиха – не знам. Въобще не ме интересува от коя политическа партия е Нешка Робева, за мен Нешка Робева е една от големите личности на Република България. Не ме интересува от коя партия е който и да било български артист – за мен това са хора, прославящи България със своето изкуство.

Когато водя някаква политика – преди в Русе, сега в София, не се съобразявам с политически причини. В този ред на мисли, длъжен съм да благодаря на министъра на културата, че по никакъв начин не ме стопира.

Bookshop 300×250 2

А как се случи идеята за този спектакъл с Нешка Робева? В една и съща година, през пролетта на 2016 г. с нея бяхме обявени за почетни граждани на град Русе…

– Станахте почетен гражданин на Русе и две години по-късно бяхте обвинен за неуспехите на Русенската опера!

– Да, животът е интересен. А през 2009 г. с Нешка Робева направихме подобна продукция със Софийска филхармония в НДК и в Болшой театър в Москва. И всъщност от там дойде идеята да направим подобна продукция и с Русе. Факт е, че Министерство на културата не субсидира тази продукция и – и ако аз бях директор на Русенска опера, щях да я повторя на следващата година. Приходите не бяха субсидирани, но си останаха и бяха похарчени от следващото ръководство след мен.

От 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. се вижда покачването на приходите от продажба на билети в Русенската опера под мое ръководство: за 2015-а бяха 758 хил. лв., отделно се получава субсидия; през 2016 г. достигнаха 1 млн. лв.; през 2017-а – 449 хил. лв. Ако някой смята, че с това искам да прецакам следващия директор – това е някаква извратена логика.

Ще кажа две думи за Софийска филхармония. През 2015-а година приходите от билетите на Софийска филхармония са 662 хил., през 2016-а са 674 хил. По време на моето ръководство през 2017 г. приходите от билети на Софийска филхармония са 1 млн. и 25 хил. Това си е политиката, която аз водя. Тази година по официални данни приходите от билети до 30 септември са 847 хил. лв. и до края на годината ние ще достигнем при всички случаи отново 1 млн. лв. Моята политика е да се опитаме да достигнем Запада – или поне да вървим в тази посока. Защото каквото и да си говорим, на Запад държавните институции не са на 100% субсидирани.

– И субсидиите им са различни, и публиката.

– Мога да дам за пример и по-малки театри на Запад. Но те не са държавни, театрите в малките градове в онези държави са общински. Готова ли е Община Русе да поеме Русенска опера? Аз знам отговора. Трудно е, дори невъзможно с този бюджет, с който разполага Община Русе. Има и още нещо, което аз съм абсолютно длъжен да кажа и това го заявявам за абсолютно всички: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Аз мечтая нависоко.

– Мечтаейки, Вие товарите хората с много работа – друго от обвиненията срещу Вас. И в Русенска опера навремето, и в Софийска филхармония сега под ваше ръководство се работи много.

– Аз съм кандидатствал три път за директор на Русенска опера. Първият път се явих, без да я познавам, вторият път Русенска опера написа писмо в моя подкрепа, в което се включиха всички. Това беше през 2009 г. и това писмо го помнят всички. В него пишеше, че застават зад своя директор Найден Тодоров и желаят той да продължи да работи като директор на Русенска опера. Следващото ми кандидатстване, последното всъщност, беше през 2013 г., и си признавам, че го направих с много смесени чувства. Не бях сигурен дали искам да кандидатствам. Защото у мен се бореха чувствата ми към музикантите в Русенска опера и чувствата ми към онова, което се излива срещу мен в град Русе. Затова направих нещо друго – заминах на турне през лятото и преди да тръгна, накарах всички музиканти да гласуват анонимно, за да не може никой да се страхува, дали те желаят аз да се кандидатирам за следващ мандат. От над 300 души 94% гласуваха „За“. За мен това говори какво е било отношението към мен в Русенска опера, независимо от факта, че аз така да се каже, съм ги експлоатирал. Да, работеха, но също така бяха заплатени.

– Сега по-малко ли са натоварени оркестрантите в сравнение с преди?

– Не знам колко работят в момента, по документите виждам само, че дейността е малка. Във вътрешния правилник на Операта бях заложил, че не може да има под 12 спектакъла месечно, независимо дали в Русе, или в страната. За сравнение, в Пловдивската опера навремето, когато бях дете и ходех редовно, имаше 30 спектакъла месечно. В Русе аз заложих минимум 12 спектакъла. Когато започнах работа в Русенска опера и в първия месец сложих 6 събития и спектакли, бях обявен за луд. Че това е невъзможно.

– А тук, в Софийска филхармония, колко са концертите Ви месечно като бройка?

– Различно, симфоничните концерти достигат понякога и до 10, но това са екстремни случаи, нормалните да са между 6 и 8 месечно. Без камерните концерти. Според мен най-добрият вариант, но ще отнеме време да го постигнем, е да правим четири програми месечно, които да се повтарят по два или три пъти, защото има много публика. Планът ми е с времето да намалее бройката програми в Софийска филхармония за сметка на увеличаването на изпълняването на тези програми, мултиплицирането им.

– Един въпрос, който вълнува мнозина: как успяхте за една година да промените качеството на изпълненията на Софийска филхармония?

– Многото свирене може да бъде и плюс, и минус. То гарантира израстване на професионално ниво, но не гарантира това, което аз търся. За мен оркестърът започна отново да израства (защото той е бил на феноменално ниво преди) по две причини. Колкото и да е странно, тези причини не са свързани с работата. Първата причина е, че се постарах да туширам скандалите в Софийска филхармония. Дори мнозина ме обвиняват, че съм прекалено мек директор. Аз не съм мек и който ме познава, го знае. Просто когато нещо може да бъде променено без истерии, го предпочитам, много е важна спокойната среда на работа. Ако човек отива с напрежение на работа, не може да постигне нищо.

Другата причина е видима за всички, но не всеки осъзнава защо го правя – каня големи имена, известни добри диригенти, известни добри изпълнители, и български, и чуждестранни. Защо? Това драстично променя мотивацията на оркестъра. Музикантите ни започват да се сравняват с тези хора и подсъзнателно започват да смятат, че са достойни да работят с тези хора – това променя тяхната вътрешна мотивация за работа и за израстване.

– Потушихте един много стар конфликт между Софийска филхармония и Емил Табаков, Вие ги накарахте да работят заедно, и то нееднократно.

– И сега се харесват. Емил Табаков е част от историята на Софийска филхармония, той е един от най-големите български диригенти, не само на нашето време. Софийска филхармония е националният оркестър на България, каквото и да говорим. Това е визитната картичка на България в музикално отношение и не може един от най-големите български диригенти да бъде в лоши отношения с един от най-добрите български оркестри.

Когато започнах, в Софийска филхармония имаше хора, които не желаят да говорят един с друг. Ще отнеме години тези рани да зараснат, един подобен оздравителен процес не трае два-три месеца, винаги отнема години. Дори в момента нещата да са улегнали, трябва да се работи в тази насока, за да се забрави болката.

– Какво трябва да се направи в Русе, за да се тушира тази „болка“ – 3 млн. лв. дълг?

– Не смятам, че музикантите са виновни. Но те се тревожат и имат основания за това. Защото си вършат работата, а нещата не се получават. Аз наблюдавах интервюто на сегашния директор от неговия конкурс, има го в YouTube, и още когато го гледах, не бях съгласен с 50% от това, което каза. Времето доказа, че не е прав, съжалявам да го кажа. Той трябва да промени своята политика да обвинява ръководството преди него, като в същото време разраства дефицита. Ако той е заварил дефицит и този дефицит спира да расте, въпреки че не успява да го свали, но не го и повишава, значи вината не е в него. Но ако дефицитът продължава да расте и към момента е 2,8 млн. лв., значи нещо в неговата политика е грешно.

Моето лично мнение е, че Русенската опера показва достатъчно високо ниво, за да не се срамува да го показва в цялата страна. Разбира се, важно е как се организират тези гостувания, при които да покаже висок, качествен продукт и в същото време съставът да заздрави финансово своето положение. Това правех аз. Политиката, която съм водил в Русенска опера не е тайна за никого.

Трябва да призная, казвам го с болка и с малко ирония, че преди години при мен дойде един от синдикалните лидери в Русенска опера и ме попита защо работим толкова много. Аз отговорих: „За да станем по-добри“. В последната ми година в Русе същият човек дойде при мен и ми каза: „Сега вече сме по-добри, защо продължаваме да работим толкова много?“. Съжалявам много. Ако човек не е разбрал, че да бъде добър не е цел, а е път, тогава нямаме решение.

Предишна страница 1 2

ДС