Бездушен, пресметлив психопат, чиновник

След „Макбет“ със сър Патрик Стюарт (2010) режисьорът Рупърт Гулд продължава да се гмурка в кървавия вир на Шекспировите тирани. „Ричард III“ с Ралф Файнс обещава да бъде актуален и жесток.

Файнс често играе злодеи и понякога дори го прави комично, както например във „В Брюж“. Има и опит с Шекспировите трагедии, което знаем от „Кориолан“ с него и Джерард Бътлър. Сега Рупърт Гулд е повикал актьора за може би най-зловещия от всички Шекспирови образи – напълно лишения от човешки чувства Ричард Трети. Партнира му самата Ванеса Редгрейв в образа на старата, отчаяна кралица Маргарита Анжуйска (вдовица на стария Хенри Шести, убит от Ричард).

Шекспировият Ричард е донякъде преувеличен. И до днес не е сигурно, че именно този злощастен владетел е убил племенниците си, принцовете в Тауър. Със сигурност не е бил чудовище за жена си, лейди Ан. Екзекуцията на Кларънс най-вероятно е била оправдана, защото той е бил изменчив и способен на предателства. Но Бардът е взел образа на сакатия крал и го е превърнал в икона на злото, за да възвеличи дядото на великата Елизабет – Хенри Седми, който е свалил Ричард от трона и е поставил началото на нова династия.

В наше време хромият интригант и убиец е използван като образ на съвременен диктатор. Изпълнението на Иън Маккелън от 1995-а го представя като модерен, безскрупулен алкохолик, любител на елегантните униформи, пистолетите, джаза от 30-те години и смъртните присъди. Бенедикт Къмбърбач във втория сезон на „Кухата корона“ от тази година ни върна един по-старомоден Ричард, с корона и меч, но все така изпълнен с жажда за кръв. Сега предстои да видим версията на Файнс и Гулд, а режисурата на „Макбет“ отпреди шест години не оставя съмнение, че чудовищният Бял глиган от Глостър ще смрази кръвта на зрителите и ще пролее тази на политическите си противници.

В наше време хромият интригант и убиец е използван като образ на съвременен диктатор.

Британските отзиви за постановката са сдържано положителни. Авторитетният критик от „Гардиън“ Майкъл Билингтън й дава 3 звезди. Твърди, че изпълнението на Файнс в известна степен намалява иронията в част от репликите на Ричард. Ванеса Редгрейв пък играе със сподавена скръб, без да превръща своята Маргарита в яростна пророчица. Кралят презира всички, особено жените. За него те са играчки или в най-добрия случай инструменти на волята му. Той не играе с наслада ролята си. Преструва се на влюбен, на съчувстващ, на добър брат и чичо, но без да е особено вдъхновен Ралф Файнс е превърнал гения на злото в бездушен, пресметлив психопат, твърди Билинтън. Ричард е станал чиновник.

В „Индипендънт“ Пол Тейлър дава 4 звезди на спектакъла. Критикът отбелязва, че представлението започва и свършва с откриването на костите на истинския Ричард през 2012-а (събитието се превърна в археологическа сензация, последвана от кралско погребение на монарха). Неспокойно заспалият звяр е сякаш изровен и обратно заровен пред очите на публиката.

Неспокойно заспалият звяр е излязъл от гроба.

Ричард на Файнс се опитва да се моли и забравя част от думите на молитвата си. Всъщност, забравя името на самия Христос, може би донякъде напомняйки неуспешно молещия се Клавдий от „Хамлет“. Кралят е сух, педантичен и убива жертвите си без обичайната жестока радост, с която сме свикнали от други постановки (Ричард Трети на Ал Пачино диаболично се наслаждаваше на собствената си жестокост).

Марк Бренър отбелязва в „Дейли мейл“, че този Ричард идва тъкмо навреме, за да подчертае, че сега е лятото на нашите раздори. Живеем във време на тероризъм и войни – не че и петнадесетото столетие на стария убиец е било по-различно.

Ричард е живял без майчина любов и постепенно се е превърнал в чудовището, което ще заеме трона.

Самият Файнс казва, че пиесата се отнася до всички времена. Диктаторът е възможен навсякъде – днес може да е в Русия, Турция или Унгария, но утре ще е другаде. Изпълнението набляга на жестоките намерения, осъзнавани като извратена необходимост. Ричард е живял без майчина любов и постепенно се е превърнал в чудовището, което ще заеме трона. Мотивацията му е съвсем логична, макар и отвратителна. Той не знае, че съществува нещо друго освен волята за власт. Няма какво друго да му достави удовлетворение: той е сакат. В постановката на Гулд антигероят превръща мислите си в преки обръщения към зрителите – техника, заета от британската и американската версия на „Къща от карти“.

Постановката се играе от 20 юли в лондонския театър „Алмейда“ и ще бъде излъчена у нас на 19, 20 и 29 септември в кино „Люмиер“ от 19 ч.

Вижте още: ВЪЗДИГАНЕ ТИРАНИТЕ НА ШЕКСПИР