Няма Божидар, няма проблем?

Най-сетне човекът, излял отходни води върху главата на министър-председателя, напуска поста си. Ще припомня, че това е и същият, който нарече съседни държави „измислени“; той причини скандал и изгуби министерски пост, когато заговори по бомбастичен начин за огромни репарации от друга съседна държава. Списъкът с откровените публични гафове и с чисто историческите грешки на Димитров е много дълъг. Но не е хубаво, че той си тръгва така.

Първо, не знаем дали наистина се маха. Да не забравяме, че става дума за бивш агент на ДС, а такива хора имат свойството да си намират нови значими постове чрез протекцията на влиятелни приятели. Точно така, това продължава дори в 2017 г. Неподготвени, арогантни, често служещи си с ясно осъзнавани неистини – старите ченгета продължават да заемат нови и нови позиции, на които изобщо не би трябвало да се намират. Така че да не бързаме с радостта от предстоящото пенсиониране.

Второ, дългият поменик с абсурдни приключения на Димитров изисква нещо като отчет. Пенсията не е поемане на отговорност, а той би трябвало да отговаря за деянията си. Обществото ни е загубило усета за редно и нередно, така че (за съжаление) твърде малко хора осъзнават, че става дума не за патриот, а за особа с нелепо присъствие. Но съдът все още си служи с ясни критерии за законно и незаконно поведение. Божидар Димитров често бива сочен от всесилните слухове като един от важните фактори зад контрабандата на антики в България – и евентуалната истинност на тази информация следва да бъде проверена.

Трето, България е пълна с Димитровци. Това е „проблемът Божидар“. Такива хора, служещи си с недопустим език, допускащи професионални приблизителности и неточности, агитатори, агенти на ДС, а може би и нещо повече, продължават да се намират на обществени постове. Всички тези лица представляват проблем за страната ни. Етиката им дори не е под въпрос, тя просто липсва. Много от тях си служат с лъжи и интриги, за да държат работните си места и се разпореждат със съдбите на професионалисти от различни браншове. За този тип хора няма конкурси, мандати и ограничения; те са сякаш всесилни. Рядко някой от тях се оттегля – било поради възраст, било заради някой вече прекалено голям скандал.

Четвърто, наистина не знаем защо се маха Димитров. Официалните обяснения у нас обикновено не значат много. Дали не е омръзнал на покровителите си, защото вече няколко пъти прекали с грубите изказвания, беше осъждан за тях и може би му предстои да бъде съден пак? Начело на страната ни стоят нечувствителни хора, които не се интересуват особено от общественото мнение (а и то, както казах, е излишно толерантно към тях, защото с годините и публиката се е обожидарила), но все пак никой не обича да има в екипа си хора, които всеки ден създават лоша новина.

Пето, нямаме идея и кой ще стане директор на НИМ. Заблуждава се всеки, който се надява, че ще бъде назначен професионалист без неформални връзки, независим от старата ДС и по-специално от библиотекарско-разузнавателния клан. Лустро, етика, задълбочени познания… всичко това ще бъде на втори план при търсенето на нов шеф на музея. Най-важно отново ще бъде чий човек е. „Проблемът Божидар“ в друг вид. Знаем си ги тези неща, България е пленена държава и засега можем поне да си позволим лукса да говорим открито.

Шесто, докога българският пейзаж ще е в ръцете на хора с прашасали мисли? По света стават толкова важни, хубави и ужасяващи неща, а ние тук действително предъвкваме новини за ченгета и вчерашни величия. Ето го отново „проблемът Божидар“. В това има нещо унизително. То прави културата ни провинциална.

Но все пак има и известен повод за радост. По всичко изглежда, че поне горката църквичка със средновековните стенописи от село Беренде наистина няма да бъде местена. Кой знае, може пък и безобразието с Голямата базилика в Плиска да спре?…

Не, това би било прекалено хубаво, за да е истина.