Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Олимпиадата – от религиозен култ до кенсъл култура

Как са се зародили олимпийските игри в Античността

Бронзово копие на Дискохвъргача на Мирон, изложено в Ботаническата градина Копенхаген, Дания. Снимка: Уикипедия - Олимпиадата – от религиозен култ до кенсъл култура

Бронзово копие на Дискохвъргача на Мирон, изложено в Ботаническата градина Копенхаген, Дания. Снимка: Уикипедия

Днес в Токио започват ХХХII-те летни олимпийски игри – за пръв път в нечетна година. В историята на човечеството олимпийски игри се провеждат за 325-и път.

Олимпиадите са най-старият религиозен култ, съхранен жив и до днес, макар да е загубил сакралното си значение. За пръв път те са проведени през 776 г. пр. Хр., както твърди намерената от археолози плоча с името на първия победител в надбягванията – Кореб. Датата е потвърдена от античните автори Парабалон, Хипий, Аристотел. Преди да бъдат възстановени от Пиер дьо Кубертен в края на ХIХ век, игрите са били спрени през 394 г. сл. Хр. от римския император Теодосий I.

Олимпийските игри са се провеждали в гр. Олимпия, в област Елида до Пелопонес, считан за свещено място. Градът дава и името на игрите. След недокументираното начало през 776 г. пр. Хр., те са възстановени през 728 г. пр. н. е. от царя на Елида Ифит и от законодателя на Спарта Ликург. Техните имена са записани върху диск, пазен в храма на Хера в Олимпия.

Ифит обявява свещено примирие за времето, в което се провеждат игрите. Специални вестоносци разнесли вестта във всички части на Древна Елада. Войните били забранени. Освен това Елида си извоювала от Пелопонеските царства статута на страна, против която никой няма право да предприема военни действия, особен свещен статут, който действал дори когато игри не се провеждали. Това обаче не спирало войските на Елида да нападат съседни области.

В празничните състезания можели да участват само чистокръвни елини. Варварите, робите и подложените на атимия (лишаване от граждански права) можели да бъдат само зрители. Изключение доста по-късно било направено само за римляните. На жените, с изключение на жриците на Деметра, било изрично забранено да гледат игрите и участниците, които състезавали голи. Но пък били създадени специални игри за жени, победителката в които получавала не лавров, а маслинен венец и продукти, основно месо.

Зрителите на Олимпийските игри били изключително много. Състезанията не били просто забавление, а може би най-големият пазар на античния свят. Там се сключвали огромни сделки, а художниците и поетите представяли произведенията си пред публиката, така че Олимпиадата била и най-голямото културно събитие на Античността. Тя била и официално дипломатическо събитие, защото от всички области изпращали специални делегати, които да договарят отношения с останалите и да защитават честта на своя полис или област.

Празникът се провеждал по време на първото пълнолуние след лятното слънцестоене, обикновено през месеца Хекатомбеон. Продължавал 5 дни. Част от денонощието била посветена на състезанията, а друга – на религиозни обреди с жертвоприношения, процесии и обществени пирове в чест на победителите. До 472 г. пр. Хр. всички състезания се провеждали в един ден, а останалите дни били за култови събития.

Съдиите, наблюдаващи надпреварата и връчващи наградата, се наричали еланодони. Те се назначавали чрез жребий от местни елийци. Върху тях падала цялата организация на празника. Първоначално били само двама. После станали 9, а още по-късно – 10. От 103-тата Олимпиада през 368 г. пр. Хр. те вече били 12 – колкото били елейските фили (родови сдружения в рамките на полиса). Носели пурпурни дрехи и сядали на почетните места на стадиона. Под тяхно ръководство имало специален полицейски отряд начело с адитарх.

Преди да влязат в състезание, всички желаещи да участват трябвало да докажат, че 10-те месеца преди състезанието са били посветени на предварителна подготовка. Те правели това, като давали клетва пред статуята на Зевс. Бащите, братята и гимнастическите учители на състезателите трябвало да се закълнат, че техните подопечни не са виновни за никакво престъпление. 30 дни преди началото на Олимпиадата всички желаещи да участват били длъжни да демонстрират уменията си пред еланодоните в Олимпийската гимназия.

Редът на състезанията се обявявал пред публиката чрез бели табели. Преди състезанието всички участници теглели жребий за реда, по който ще излизат, след което специален вестител обявявал на всеослушание името и полиса на влизащия състезател. Награда за победителя бил венец от дива маслина или лавър, победителят бил поставян на върха на голям бронзов триножник и му връчвали букет от палмови листа. Той прославял не само себе си, но и своя полис или област, заради което получавал различни привилегии. От 540 г. пр. н. е. в Елида била поставяна и статуя на победителя. След връщането му у дома били устройвани триумфи, съчинявали песни в негова чест, а някои момичета дори се предлагали на спортистите, макар да знаели, че това им носи позор за цял живот.

Ерата на олимпийски триумфи завършила почти цяло хилядолетие след като започнала – през 394 г. сл. Хр., когато император Теодосий I забранил провеждането на игрите, защото ги смятал за езически, а Римската империя вече налагала християнството с огън и меч.

През XVIII век в Англия се опитват да подновят традицията, като провеждат локални „олимпийски“ съревнования. Във Франция и Гърция също се появяват ентусиасти. През 1859 г. обаче в Гърция, освободена едва преди 2 десетилетия от османско владичество, започват отново Олимпийски игри, които имат за цел да затвърдят националния дух. Идеята е на поета Панайотис Суцос, а игрите са финансирани от филантропа Евангелос Запас.

През 1875 г. археологическите разкопки в Олимпия под германско ръководство разкриват спортни и храмови постройки. По това време Европа е овладяна от романтично-идеалистични представи за Античността. Олимпийският дух и култура намират благодатна почва. Френският барон Пиер дьо Кубертен казва:

„Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

Благодарение на неговата инициатива през 1896 г. е възродена традицията и първите международни Олимпийски игри на съвремието са проведени в Атина.

Тазгодишната Олимпиада в Токио се провежда за пръв път в нечетна година заради пандемията от 2020-а, която наложи отлагане на игрите. Преди началото почти целият организационне комитет по церемонията за откриване подаде оставки по различни причини, свързани с неподходящо поведение и изказвания. Все пак Олимпиадата остава като апотеоз на мира и толерантността, с които се свързва още от Античността.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg