Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Откриването на Олимпиадата: странно, красиво, екстремно френско

„Изкуството е борба за този свят в името на прогреса. Който не разбира иронията му, се обижда“, коментира Мила Искренова

„Механичният кон, който галопира по Сена (със съвременната Жана д’Арк от жандармерията), [...] ще остане в световната визуална история“, казва Виолета Симеонова. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Откриването на Олимпиадата: странно, красиво, екстремно френско

„Механичният кон, който галопира по Сена (със съвременната Жана д’Арк от жандармерията), [...] ще остане в световната визуална история“, казва Виолета Симеонова. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Странно, красиво и екстремно френско любовно писмо към Париж бе церемонията по откриването на Олимпийските игри на 26 юли. Сцена на грандиозната 4-часова церемония бе цялата столица – загатване за спортните събития, които ще се случват, на фона на Айфеловата кула, Версай, Гран Пале и други символи на френската столица.

От много години насам зрелището на откриващия спектакъл е равносилно – а понякога и по-интригуващо – от състезанията на тялото и духа, които следват. За разлика от церемониите в минали издания обаче, този път събитието се проведе не на стадион и въпреки че по Сена преминаха кораби с редица звездни атлети, главен герой на вечерта бе самият Париж.

Много бяха моментите, които ще останат в историята – от изпълнението на Лейди Гага, през емоционалната интерпретация на Равел от пианиста Александър Канторов, непоклатим в силния дъжд; „Марсилезата“, изпята от покрива на Гран Пале от мецосопраното Аксел Сан-Сирел; металният кон по реката с олимпийския флаг като от съновидение и емоционалната поява на Селин Дион, която се завърна на сцената след диагнозата си Синдром на скования човек.

„С всичко, което ни кара да се чувстваме безнадеждно през 2024 г., трудно е да си представим по-елегантно превъплъщение на съпротивата и устойчивостта – пише Джуди Бърман в „Тайм“. – Както често се случва със събитията, наситени с традиции, най-приятните моменти бяха и най-странните. В случая – и най-френските.“

Критичката изброява своя списък със странности на тази церемония, оглавен от дузината танцьори в яркорозово, танцуващи канкан на брега на Сена, и от сцената с Мария Антоанета с гилотинираната си глава в ръка като прелюдия към френската метъл група „Гожира“. Разбира се, невъзможно е 4-часовата програма да мине без гафове, отбелязва тя – като например натрапчиво рекламния клип, отделен за анимираните миньони само седмици след премиерата на „Аз, проклетникът 4“.

Съвременните откриващи церемонии на Олимпийските игри са посветени повече на изкуството и шоуто, отколкото на спорта, отбелязва „Икономист“. От 1980-те те се провеждат в две части – артистична програма, посветена на културата на страната-домакин, и парад на атлетите, групирани по държави и представени с националните им флагове. Комбинацията е странна форма на развлечение, допълва изданието.

„Въпреки драматичния скок в мащаби и сложност през 80-те, когато богатите церемонии в Москва и Лос Анджелис бяха инструмент на пропагандата в Студената война, откриващите събития остават верни на духа на по-ранните Олимпийски игри – пише още „Икономист“. – В древна Гърция спортните знаменитости са били пръскани с кръвта на глиган и са се заклевали за феърплей пред статуя на Зевс.“

Короната на събитието дойде в самия ù край с поредицата от френски и международни спортисти, включително Рафаел Надал и Серина Уилямс, които щафетно пренесоха олимпийския огън през улиците около Лувъра и запалиха балон с горещ въздух.

Кулминацията на този момент настъпи, когато щафетата своеобразно бе предадена на Селин Дион. Обичаната певица написа последната глава от церемонията с изпълнение на „Hymne A L’Amour“ на Едит Пиаф в самото подножие на Айфеловата кула.

„Въпреки че Франция е домакин, това бе събитие от световно значение – пише „Варайъти“. – Това беше гостоприемно и освежаващо завръщане за Олимпийските игри, които през 2021 г. и 2022 г. бяха провалени от пандемията на коронавирус. Сега изглежда, че Игрите са готови да продължат напред. Въпреки хаоса на света, церемонията по откриването беше искрен символ на приобщаването и радостта.“

Церемонията бе излъчена на живо и в България, където стана най-обсъжданата тема, засенчвайки всичко останало. Някои моменти от шоуто бяха приети противоречиво, както обичайно се случва с големите световни събития, стигащи до нашия край на Земята.

„Механичният кон, който галопира по Сена (със съвременната Жана д’Арк от жандармерията), горящият роял върху черния сал, като символичен остатък от цивилизацията и красотата, докато Жулиет Армане нежно пее антивоенното „Imagine“, гилотинираните Марии-Антоанети т.е. певици на „Гожира“, чиито глави пеят, и олимпийският балон ще останат в световната визуална история“, казва Виолета Симеонова.

Зрелището е пример за съвременно изкуство, смята Мила Искренова:

„Снощното зрелище не ме пуска, придружено от всевъзможни коментари и реакции. Така е, защото снощи гледахме съвременно изкуство, съдържащо всички компоненти. Изкуството не е нещо, което единствено гали. Чалгата изпълнява тази функция с плоскодънната си емоция и плитка като тиган за палачинки мисъл. Там радостта на домакините и еснафите избухва с пълна сила.

Изкуството обаче е рицар на кон, с доспехи и копие – снощи препускаше по Сена в броня-скафандър, защото е рицар от 21. век. Изкуството показва истини, а не „идеологически верни“ неща. То боде с пиката на иронията и сарказма, и удря с меча на усмихнатата алегория. Изкуството „прави света по-прозрачен“, както казва френският хореограф Жером Бел.

Изкуството е борба за този свят в името на прогреса. Който не разбира иронията му, се обижда. Който не схваща принципите му, го приема лично. И се успокоява, потапяйки се в чалгата на деня.

Това е мое мнение. Поздравление за куража на французите да отправят чрез съвременно изкуство мощно послание към света, показвайки му състоянието на човешкото същество в момента и давайки алтернатива за бъдеще.

Тържество на хуманизма беше това откриване. Хуманизъм = култура, морал, любов“.

Христо Комарницки подходи иронично:

„Снощи французите надскочиха и себе си и показаха най-бляскавото откриване на Олимпиада, което съм гледал. Опитвам се да си представя какво биха предложили като алтернатива критикуващите, за да накараме Макрон да позеленее от яд. Стигнах само до тези две версии:

  1. Безкрайни стройни редици маршируващи в униформи.

2. Безкрайно хоро от облечени в носии около 500 метров пилон с 5 декара национален флаг.

Бедна ми е фантазията дори за Камжалов в Исторический парк“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg