Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пънк, анархия и нищо свято

Калин Терзийски представи новите си две книги в антишоу с музика и призив за просветление

„Един писател е сериозен, само ако се държи по начин, неочакван дори за самия него. Ако е предвидим за читателите си, трябва да направи рязък завой – например да се застреля с малокалибрен пистолет, за да се мъчи после една седмица, или да замине за Мароко, за да отглежда диви кози", заяви Калин Терзийски. Снимки: Румен Добрев - Пънк, анархия и нищо свято

„Един писател е сериозен, само ако се държи по начин, неочакван дори за самия него. Ако е предвидим за читателите си, трябва да направи рязък завой – например да се застреля с малокалибрен пистолет, за да се мъчи после една седмица, или да замине за Мароко, за да отглежда диви кози", заяви Калин Терзийски. Снимки: Румен Добрев

„Събрани разкази“ и „Разпилени разкази“ – два сборника с истории, простиращи се в рядко мащабния за ширините на съвременната българска литература обем от 600 страници. Представяне накуп – ексцентрично, музикално, анархично, без задръжки, с нищо свято, но с доста смях. Мястото е столичния клуб Мaze, времето – сряда вечер, а случването – в лудешкия поглед на Калин Терзийски, възхитата на аудиторията и впечатляващата музика, доставена от Али и Сашо и от Бобо, Тошо и Табаков.

„Един писател е сериозен, само ако се държи по начин, неочакван дори за самия него. Ако е предвидим за читателите си, трябва да направи рязък завой – например да се застреля с малокалибрен пистолет, за да се мъчи после една седмица, или да замине за Мароко, за да отглежда диви кози. Когато го щипят по бузите, значи се е олял“, разказва бавно и монотонно Терзийски в началото на събитието, докато хората наоколо все още се чудят дали това ще бъде обичайно скучно литературно четене.

Нещата започват да се избистрят почти веднага – на подиума излизат младите Али и Сашо, нежен вокал и ритмична китара, които изкарват кавъри на Basket Case на Green Day и, забележете – на „Лудо младо сън засънило“. После на сцената се връща Калин Терзийски – с моряшка тениска, усмихнат (отново с онзи блясък в очите!), готов да разказва за писането, за смешните неща, за обърканите букви на пишещите машини, за запетайките в средата на думата и за това, че е известният писател Калин Терзийски само в блок 23 в кв. „Дианабад“, и то в два от входовете – в другите го питали дали не е певец.

Зареждаща и случваща вечер…

… каквато тази не е. „Нежни и зареждащи неща аз не обичам“, отсича Кайо, след като от сцената слизат Боби, Тошо и Табаков, раздрали литературната вечер с тежка пънкария.

„Ако съм се правил, че обичам позитивни и зареждащи неща, то е било, защото съм искал да се харесам на този или на онзи, другото е продукт на кекаво лицемерие. Човек има право само да избухне като малка ядрена граната“, пояснява писателят.

Калин Терзийски се включва в едно от изпълненията на пънкарите Бобо, Тошо и Табаков

Калин Терзийски се включва в едно от изпълненията на пънкарите Бобо, Тошо и Табаков.

Защо е издал двете книги едновременно? „Сиела ми казваха, че не е добре и ще пре…е нещата, но аз – не, та не“, казва Терзийски. За разлика от „Събрани разкази“, в „Разпилени разкази“ влизат предимно непубликувани истории, а онези, които са се появявали някъде, по думите на автора са били издавани от главни редактори, които изглежда са страдали от хроничен делириум тременс.

Он не знае що е писал!

„Ако бяха издадени само те и нямаше с какво да се сравнят, можеше да ме въдворят на мястото, където работех (психиатричната клиника в Курило, б.а.) – казва Терзийски. – Тези истории са, както казваше дядо ми Варадин Терзийски – „Пише кво си ще“ и „Он не знае що е писал“.

Предимно неизлизали и предимно зловещи – това са „Разпилени разкази“ на Калин Терзийски, създавани най-вече в края на 90-те. „Но смехът тогава беше друго нещо. Сега хората се смеят, ако човек падне от втория етаж и припадат от смях, ако падне от третия“, споделя авторът.

„Сиела ми казваха, че не е добре и ще преебе нещата, но аз – не, та не“, разказва Кайо.

„Казваха ми, че не е добре да издам двете книги едновременно, но аз – не, та не“, твърди Кайо.

„Първо се пише за някакви лигави неща – обяснява кредото си Терзийски – после втвърдяваш и някои хора си тръгват, те винаги си остават на нивото на маргаритките, овчиците, Николай Хайтов и другите домашни животни. Първо се пише така, после втвърдяваш, а накрая – „Разпилени разкази“. Това са най-острите камъни, за които остават малко хора – аз така обичам“.

Писателят показва и огледалните корици на двата сборника. Ето, виждате, „Разпилени разкази“ е обратната на „Събрани разкази“, тя е нещо като Евгени Минчев на събраните разкази, илюстрира той.

Аллах Акбар или Исус Акбар

Защо се пишат такива неща, пита Терзийски за своите собствени абсурдни творби, след като прочете разказ на Крум Страшни, грозен до немай къде, който си трансплантирал главата на Никифор Фока, след като го засякъл из Върбишкия проход. „Това е търсене на свобода, хора!“

„Чудовищно примитивно е да се стъпва на думите, а не на живота, да се убива, защото някой си написал Мохамед и нещо за този ми ти Мохамед. Осъзнайте се, бъдете просветлени, думата не е господар, аз просто си чуруликам“, вече не на шега избухва Терзийски.

„Осъзнайте се, бъдете просветлени“, призовава от сцената Терзийски.

„Осъзнайте се, бъдете просветлени“, призовава Терзийски.

Терзийски обеща тържествено, че няма да издига никого в култ – нито Левски, нито Стоичковци. „Това са хора, които също ходят в тоалетната – казва писателят. – Няма нищо свято. Който казва, че има, ще иска да убива после в негово име, като тези от „Шарли Ебдо“, ще казват Аллах Акбар или Исус Акбар, все едно“. Аудиторията гръмва в аплодисменти.

Така след близо 2-часов спектакъл (в който сме чули освен изброените събития, също и страхотен разказ на Даниел Ненчев за запек насред Рим, малко за Хармс и много за Карбовски) приключва официалната част. Под мощните енергични звуци на Бобо, Тошо и Табаков Терзийски присяда под сцената и започва да раздава автографи на хората в оформилата се опашка.

Зрителите бавно започват да се разотиват. Дошъл е онзи момент, в който е време да се превърнат в читатели.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90