Макар българската оперна традиция да датира още от 1891 – 1892 г., първата Вагнерова постановка на сцена – „Летящият холандец“, е създадена през 1930 г. А днес София е наричана „Байройт на Балканите“ на името на града, в който самият композитор основава фестивал, за да представя творчеството си по най-правдивия начин, разказва Пламен Карталов в интервю за международното издание „Опера Уайър“.
Поканата към акад. Карталов, директор на Софийската опера и балет от 16 години, е по повод създадения от него Вагнеров фестивал, същински подвиг за културната институция, в която се изпълнява целият „Пръстенът на нибелунга“ и предстоят „Лоенгрин“ и „Танхойзер“.
Вижте още: ПОДВИГЪТ ДА ПЕЕШ ВАГНЕР
Днес Софийската опера има общо девет заглавия на Вагнер в репертоара си и се готви през 2027 г. да постави и „Нюрнбергските майстори певци“ – десетото произведение, което ще допълни т. нар. Байройтски канон. За да подготви Софийската опера за това неизмеримо по мащабите си начинание, Карталов прилага дългогодишна политика и в продължение на 8 години 50 български солисти работят със световни специалисти не само за да усвоят технически Вагнеровите тънкости, но също да вникнат в психиката на персонажите му и да запазят силата на гласовете си в драматичното физическо изпитание на 5-6-часови постановки.
„През последните 16 години, в които представям Вагнеровия фестивал в Софийската опера, научих, че големите постижения в операта са възможни само когато артистичната визия е съчетана с постоянство, дисциплина и колективна отдаденост – коментира маестро Карталов пред „Опера Уайър“. – Най-важният урок е, че произведенията на Вагнер не са просто опери; те са цялостни артистични вселени, които изискват дългосрочно планиране, изключителна екипна работа и дълбока ангажираност от всеки участник. Чрез фестивала станах свидетел как нашите певци, оркестър, хор, технически екипи и творчески персонал израснаха заедно, развивайки уменията и увереността, необходими за изпълнение на някои от най-взискателните произведения в оперния репертоар.
Научих също, че публиката е готова да прегърне амбициозни артистични проекти, когато са представени с убеждение и високи артистични стандарти. Успехът на нашите продукции доказа, че дори произведения, някога смятани за трудни или недостъпни, могат да привлекат широка и ентусиазирана публика.“
Вагнеровият фестивал вече се е превърнал в очаквано лятно събитие в София, не само от българската публика, но и от чуждестранни вагнерианци, които оценяват високо работата на националната институция. Зад няколкото дни фестивал стоят години подготовка.
„Моят индивидуален процес на работа с певци се основава на доверие, прецизност и дълбоко разбиране на драматичната истина зад музиката – обяснява режисьорът на Вагнеровите постановки. – Първо, винаги започвам с партитурата и текста. За мен операта е неразделна от драматичното си значение. Моля певците не само да научат вокалните си партии, но и да разберат психологическото пътуване на своя герой. Всяка фраза трябва да бъде драматично обоснована, не просто изпята правилно. На репетициите работя стъпка по стъпка. Започваме бавно, често изговаряме текста, преди да го изпеем, за да разкрием естествения му ритъм и емоционална структура. Насърчавам певците да мислят като актьори, както и като музиканти.“
Оперните певци се нуждаят от две условия, за да разгърнат пълния си потенциал – дисциплина и свобода, вярва Карталов.
„Дисциплината е необходима за постигане на високи стандарти, но свободата е това, което позволява на вдъхновението да се появи. Когато тези два елемента са в баланс, певците достигат пълния си потенциал и изпълнението става живо и смислено“, допълва той.
Вагнеровият фестивал в София уникален не само с репертоара си, но и с изминатия път за постигането му и артистичната идентичност на Софийската опера.
„Подхождахме към Вагнер не като към поредица от отделни продукции, а като към дългосрочна артистична мисия – обяснява режисьорът. – Тази приемственост ни позволи да растем стъпка по стъпка, да развиваме собствен стил на изпълнение и да създаваме трупа, способна да овладее някои от най-взискателните произведения в оперния репертоар. Друг ключов елемент е ансамбловият дух. В нашите продукции певци, оркестър, хор, режисьори, сценографи и технически екипи работят като единен организъм. Самият Вагнер е вярвал в единството на изкуствата и ние се стремим да отразим този идеал на практика.“
Вагнер има ключова роля в развитието на акад. Карталов като творец и културен мениджър и казва, че тъкмо Байройтският фестивал „предопредели съдбата ми да отдам живота си на оперния театър“. Това се случило още когато бил студент през 1970 г. Вдъхновен от събитието, Карталов основава първата Младежка опера в София – трупа, с която обикаля страната и поставя оперни спектакли в малки градове без традиции в жанра.
Още тогава той се ползва с подкрепата на Софийската опера, но когато тогавашният директор Димитър Узунов го кани да стане част от трупата, Карталов отказва, за да се посвети на Младежката опера.
„Отказах, защото исках да следвам собствения си път, сам да правя изборите си във великото изкуство на оперния театър. Никога не съм и мечтал да стана член на Софийската опера, това ми се струваше непостижимо“, разказва той.
Години по-късно Карталов не само води Софийската опера, но и вече има визия за следващия Вагнеров фестивал:
„За първи път в София – често наричана Байройт на Балканите – музикалните драми на Вагнер са издигнати и утвърдени! Живо историческо доказателство за майсторството на нашия ансамбъл. Силата ни не се крие в представянето на поредица от отделни произведения, а в предлагането на философско пътешествие, оформено от моята собствена режисьорска визия. Следващото издание ще продължи по вече поетия път, като същевременно ще отвори нови творчески хоризонти и ще вдъхнови както артистите на сцената, така и всички, които споделят с нас магията на това необикновено музикално пътешествие“.
