Има и такава българщина

Филип Трифонов (1947 - 2021) в „Момчето си отива“, 1972 г. Снимка: Национална филмотека - Има и такава българщина

Филип Трифонов (1947 - 2021) в „Момчето си отива“, 1972 г. Снимка: Национална филмотека

По повод потреслата ни смърт на Филип Трифонов и предшестващите я проблеми около персоналната му пенсия, ден преди погребението му научих от едно интервю, че личната му отработена пенсия е била 240 лева. С щедрата правителствена финансова подкрепа към края на годината вероятно би стигнала 300 лева. Участието му в 39 филма – част от духовното ни наследство, очевидно не се брои за работа и право за персонална пенсия.

Спомних си как преди няколко години на опашката за пенсии мернах пенсионната разписка на някаква жена. Цифрата 650 минаваше два пъти моята. „Вероятно е от добре платените инженерни професии“, помислих. (Като всички българи, и аз обичам да се чувствам онеправдана.) Заинтересувана, попитах: „Вие какво сте работили?“. Знаете ли какво значи категория ТФР? Тежък физически труд (работа). Такива работници получаваха двойни, че и тройни надници. Но тя се оказа чистачка – не, не, на появяващите се напоследък луксозни офиси на фирми.

– В ЦeКа. – побърза да уточни отвисоко.

Няма да говоря за заплатите и произтичащите от тях пенсии на учителите, на колегите ми лекари. Ще говоря за актьорите – крепители на крехкия ни духовен живот, за сценичния образ на „такова беше времето“, което се оказа времето на живота ни.

Защото има и такава българщина. Без калпаци и гръмогласни изявления. Без тъпани и прикляквания. Българщина – скромна, съхраняваща вечно колебливата естетиката на българския живот. С цигулка и цафара. С усмивка и плаха сълза.

Такъв беше и Филип Трифонов, намигащ приятелски от екрана, с 240-левовата му пенсия, без право на персонален принос – несигурен, чувствителен, озадачен – признатият общ знак на младостта ни.


Вижте още: И ФИПО ВЕЧЕ Е ТАМ

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах