Почина архитектът на пирамидата пред Лувъра

Яу Мин Пей, смятан за един от последните велики съвременни архитекти, почина на 102 години. Въпреки че прекарва по-голямата част от кариерата си в САЩ, той ще бъде запомнен със своите европейски проекти и най-вече със стъклената пирамида пред Лувъра, пише Си Ен Ен.

С този си проект Пей става първият чуждестранен архитект в дългогодишната история на Лувъра. Първоначално, дизайнът му среща силен отпор, но в крайна сметка французите –а по-късно и целият свят – биват прехласнати от крайния резултат.

По време на откриването на пирамидата през 1989 „Ню Йорк Таймс“ описват пирамидата като „технологичен шедьовър: изящно детайлен, лек и почти прозрачен“.

Пей казва, че когато бил все още прохождащ архитект, се учил от някои от най-добрите модернисти: Марсел Бройер, Валтер Гропиус,  Алвар Аалто и Льо Корбюзие. Носител е на пет архитектурни награди „Прицкер“. При връчването на последната му от 1983 г., го признават за архитекта, дал на ХХ в. „някои от най-красивите интериорни пространства и екстериорни форми… Разнообразието и уменията му при използването на материали доближава нивото но поезия“.

Пей е роден в Китай през 1917 г. в богато семейство. Баща му е банкер, но по-голямо влияние над живота му оказва майка му – калиграф и флейтист. Решава да следва в Америка, въпреки че не знае нито дума английски. Пристига в Сан Франциско през 1935 г. на борда на кораб от Китай.

Яу Мин Пей през 2006 г., когато получава наградата „Orient and Occident Prize“ на Фондация Ървин Уикърт в Музея за модерно изкуство на Люксембург.

Изучава архитектура в Масачузетския технологичен институт и в Харвард. През 1955 г. основава собствено архитектурно студио в Ню Йорк. Името му се прочува, когато Джон и Джаки Кенеди му поверяват дизайна на президентската си библиотека през 1964 г.

Източната сграда на Националната художествена галерия във Вашингтон, създадена по негов дизайн от 1978 г., променя представите на хората за музей с трапецовидната си форма. Идеята на Пей е да „среже сградата на две“, а резултатът е драматичен и елегантен. Сградата бързо се превръща в катедрала на модерното изкуство.

„Някои казват, че съм обсебен от геометрията – казва Пей в документален филм от 2009 г. – Може би съм, но ето какво вярвам аз: мисля, че архитектурата е геометрия в твърди форми.“

Сред по-скорошните му творения се отличават Симфоничния център „Мортън Х. Мейерсън“ в Далас (1989), Кулата към Китайската банка в Хонконг (1990) и Музеят на ислямското изкуство в Катар (2008).

„Стилистичната оригиналност никога не е моята цел – споделя той. – Искам да открия оригиналността във времето, мястото и проблема.“