Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Порнографията като мечта за любов и духовност

За „Серотонин“, новия роман на Мишел Уелбек

„Серотонин“ е нов шамар на Мишел Уелбек в лицето на добрия вкус. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Порнографията като мечта за любов и духовност

„Серотонин“ е нов шамар на Мишел Уелбек в лицето на добрия вкус. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мишел Уелбек, днес най-прочутият писател във Франция, не би бил Уелбек, ако антигероят на романа му Флоран-Клод Лабруст, който носи много биографични черти на автора, беше веселяк, още повече щастливец, доколкото основният мотив на книгата е смъртта и идеята за самоубийство. Но с риск да изпадна в непримиримо противоречие, веднага ще добавя, че „Серотонин“ е не по-малко книга за любовта, изглеждаща възможна, но изгубена завинаги. И накрая, последният тематичен стожер ​​на романа е кризата и по-точно залезът на френското земеделие, например на мандрите в Долна Нормандия.

Флоран-Клод Лабруст, както и самият Уелбек, е агроном по образование, а главите, разказващи за конфликта между собствениците на кравеферми и технократите от Европейската комисия в Брюксел, явно са написани от експерт.

Появата на романа „Серотонин“ съвпадна във времето с началото на масовото движение на „жълтите жилетки“, което искаше правителството да обърне повече внимание на проблемите на социалната справедливост. Техните демонстрации бяха придружени от актове на насилие и масов вандализъм.

Ето защо не е никак чудно, че веднага след продажбата на първия тираж на романа „Серотонин“ (350 хиляди копия) критиците отново заговориха за Мишел Уелбек като за „пророк в собствената си страна“. Талмудът казва, че „с разрушаването на храма в Йерусалим ерата на пророците е приключила и пророчеството е станало работа за деца и глупаци“. Спомних си този цитат, защото Уелбек напомня за гения на Велимир Хлебников с неговите предсказания, напомня за същата комбинация от дете и глупак в една свръхнадарена личност…

Хората, склонни да приписват на Уелбек пророчески качества, неизменно припомнят за неговата книга „Платформа“ – за масовия секстуризъм в страните от Югоизточна Азия, последван от ужасен терористичен акт на остров Бали през 2002 г., с повече от двеста загинали – и разбира се, романът „Подчинение“ – за превръщането на Франция в част от ислямския халифат, завинаги свързан с разстрела на карикатуристите от сатиричния седмичник „Шарли Ебдо” от джихадисти на 7 януари 2015 година.

Героят на романа „Серотонин“, четиридесет и шестгодишният Флоран-Клод Лабруст, който мрази името си толкова, колкото и себе си, решава да напусне поста си в Министерството на земеделието и да посети стар приятел на име Еймерик.

Еймерик, с произход от старата нормандска аристокрация – в известен смисъл е заживял „сред народа“, като си е купил кравеферма в Долна Нормандия. Но фермата не носи очакваните доходи, главно поради въвеждането на така наречените „квоти за продукти и цени“ от Европейската комисия, което принуждава земеделските стопани да продават мляко под себестойността му. Еймерик организира протестно движение на нормандските фермери, взима автомат от богатата си оръжейна колекция, отива с него, готов да посрещне спецчастите, които блокират пътя, и стреля – но стреля, насочил цевта на автомата към собствената си глава. Така Флоран-Клод губи единствения си приятел.

Тъй като преразказът на сложния като структура роман „Серотонин“ е колкото безполезно, толкова и безнадеждно начинание, ще се спра само на още два момента. Първият е вездесъщото присъствие на провокацията като отличителна черта на стила и личността на Уелбек, защото този писател е един непрекъснат „шамар в лицето на добрия вкус“. Ето само два от многото примери. Отказвайки да даде интервю за френските медии след излизането на „Серотонин“, Уелбек се съгласи да отговори на въпросите на един американски седмичник, а в интервюто се оказа повече от похвално за президента Доналд Тръмп – нечувана позиция за френски интелектуалец.

Киномания

Втори пример – отношението към сексуалните малцинства. Гей хората в романа на Уелбек неизменно са „педалчета“, в съпровод с някой не много ласкателен епитет. Не е никак трудно да се предвиди отношението на Мишел Уелбек към едно или друго явление: „ако вие сте „за“, то аз съм „против“, и съответно – обратното! Ето такъв е неговият идеен инфантилизъм…

Какво всъщност означава това? Най-тънките познавачи и ценители на творчеството на Уелбек са убедени, че той черпи енергия от съзнанието на своята пълна и абсолютна самота и тази теория ми се струва правдоподобна. Преди две години Уелбек публикува есе за философа Артур Шопенхауер, великия песимист и мизантроп, и в това есе присъства и фразата:

„Шопенхауер преобърна завинаги живота ми“.

Флоран-Клод Лабруст е неуморим женкар, който с остаряването има все повече проблеми с ерекцията и тези проблеми се обясняват частично с прекомерната консумация на антидепресанти, без които той не може да живее. На пътя на страдащия от депресия донжуан обаче се появяват англичанката Кейт и французойката Камий, две жени, които той не свежда – както сам казва, „до трите интересуващи ме отверстия в техните тела“. Кейт доста бързо и завинаги изчезва отвъд Ламанша и Флоран-Клод губи следите ѝ. Камий е друг случай – той я смята за единствена си любов, тази, която идва веднъж и остава завинаги.

Флоран-Клод следи Камий, която, след като става ветеринарен лекар, живее в изолация в селски район с четиригодишния си син. Той дори има план за събиране с изгубената си любов, план, за който трудно може да бъде намерен подходящ епитет. Той решава да убие сина на Камий и след това да се появи в ролята на утешител и единствена опора в живота ѝ.

Спомнил си, че навремето покойният му другар Еймерик му е подарил винтовка с оптичен прицел, Флоран-Клод се упражнява в стрелба по мишени с размерите на детски глави. Започва да улучва целта от разстояние 500 метра, но в един момент, решил, че е неспособен да извърши такова престъпление, се връща отново в Париж, заживява на 14-ия етаж в сграда, недалеч от площад „Италия“ и прекарва дни и нощи в размисли за самоубийство.

„Серотонин“, новият роман на Мишел Уелбек, който съчетава порнографията с мечтата за безкрайна любов и духовност, завършва с неочакван тон, напомнящ за „Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски със своето „презрение към света и цялата му суета” – и напомнящ строфите на Николай Гумильов за Данте:

„Живял неспокоен художник
в свят на лъжи и двуличие.
Грешник, развратник, безбожник,
но Беатриче той обичал“**.

Вижте още: НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЛЮБОВ


Текстът на Семьон Мирски, културен наблюдател от 1964 г. на радио „Радио Свобода“ във Франция, Париж, е публикуван в сайта svobodа.org.

** Преводът на стиховете е на Емил Л. Георгиев.

Заглавието е на „Площад Славейков“.

На български език романът „Серотонин“ ще бъде издаден от „Факел Експрес“ през месец май.

Пловдив Джаз Фест