Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Повелителят на мухите в Класическата гимназия

Нашите ученици не разбират, че са въвлечени в друга игра

 - Повелителят на мухите в Класическата гимназия

Класическата гимназия има свой етос, свой облик и своя онтология, с което искам да кажа, че тя няма само бит, а преди всичко има битие. И това е така не заради нейното съдържание, което непрекъснато се сменя поколение след поколение, а заради нейната форма – формата на това, което класиците наричат „класическо образование”. Същественото в класическото образование е идеята за ред, порядък, йерархия – това, което наричаме verecundia aetatis. Почит към възрастта, уважение към миналото, страх и трепет пред онези неща, които носят в себе си повече битие. Битието не е просто изминалото и натрупано време, нито просто експертното знание. Битието е смес от изминалото време и знанието – т.е. мъдрост.

Мъдростта носи със себе си тежък авторитет и затова класическото образование представлява един опасен, но вълшебен баланс: това е майсторлъкът да формираш у младия човек вкус и усет към авторитета, без да му внушиш преклонение пред кумир. Става дума за „цаката” как да постигнеш това учениците ти да имат пиета, без тя да се изражда в идолатрия. Обаче неизбежно и двете, защото човек, който има безгранична пиета, е заплашен от това да си гради фалшиви идоли, да стане завършен конформист и да изгуби душата си в това всеядно подражателство. И обратното – онзи, който не признава никакъв авторитет и който подлага всичко на безкрайно съмнение, в крайна сметка ще се погуби в бездните на егоцентризма и мизантропията.

Как и защо учителят може да върши тази „тънка работа”? Може, защото както кентаврите са учители, така и учителят е по правило „кентавър“ – особен хибрид между работник и творец, между каменоделец и скулптор, между впрегатно животно, което влачи товара и Пегас, който лети във висинето… За да работи той добре, балансът между тия му две природи трябва да е правилен: мъкненето на каруцата не бива да е за сметка на полета и обратното. Деликатно същество е учителят: хем бачка и бива сериозно администриран, хем акушира раждането на човешката личност у ученика си. Половината от работата му е бумащина, другите две трети – майевтика (акушерско изкуство). Това трябва да се знае и да се проумее. Не се ли проумее, поколения млади хора ще избуяват като „пичове” напролет и ще диворастат като филизи на афъска, ще ходят рошави и гологлави, ще гледат мътно, безоблачно и някак тинесто – като боза, която гледа друга боза, като нещо средно между Блясъчко мечтателникът и Блудния син.

С тази „тънка работа” се занимавахме ние, учителите на Класическата гимназия, години наред и из нея извираше добрата слава на училището ни. Успехите, грамотите и медалите са само следствие от нея. Нея пазим като зеницата на очите си, нея почитаме и от нея черпим сили. И докато тази вещина е жива, вещи сме и ние в занаята си, вещи са и учениците ни. И училището е наред.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

От известно време нашето училище не е наред, защото бе нарушена идеята за ред, порядък и йерархия. И тя бе нарушена отгоре надолу. Настоящото ръководство на училището още с идването си погази този ред. То показа, че към учителите може да се действа неуважително и унизително. Авторитетът на учителите (чрез който именно те вършат тази „тънка” работа) бе грубо погазен. Няма да обяснявам как и защо. Просто бе.

Децата, които по правило са впечатлителни създания, тутакси забелязаха това. В началото се шокираха, после се натъжиха, но накрая духовната съблазън на безчинството обхвана и тях. Те се изкушиха да се превъзношат, да се поставят над учителите си. Девизът на училището „Помогни ми да те возвися” се разбра погрешно като „Помогни ми да се превъзноша”. Децата бяха въвлечени в несвойствени занимания и си помислиха, че имат власт да качват и свалят учители, директори и напоследък – виждаме – дори министри. Това не е допустимо.

Но и друго не е наред в училището ни. Чува се в последно време, че „законът е врата в полето” и че „толкова нередност има в нашата държава, че една повече – на кой му пука”. И се чува пак отгоре, от възрастните, някои от тях дори хабилитирани лица… „Духът, що вечно отрицава” е могъщ демон и лесно обхваща душите на хората; силата на отрицанието и удоволствието от това да отричаш е колкото пагубно, толкова и сладко. Децата пак попиха бързо тоя дух и се изпълниха с него. Да отблъскват, да отричат, да пъдят и гонят свои учители им стана присъщо в последно време. Това не е допустимо.

В резултат на тези две много дълбоко нередни неща се случи това, което днес счупи рекордите по отразеност в медиите на клетата Класическа гимназия: протестът за оставането в 13-то ОУ в двора на същото. Защото това не беше протест срещу нещо незаконно (макар че и да беше, и тогава има мяра, която не може да се прекрачва), а срещу нещо законно. И отново ние, възрастните, внушихме на децата си, че под маската на гражданско неподчинение като върховна форма на демокрацията, те могат да сипят заплахи и обиди към учители, родители, министри – т.е. към други възрастни. Иначе е вярно, Хенри Торо е прав – гражданското неподчинение е последна и върховна форма на гражданското общество, която по изключение може да взриви и пренапише обществения договор. Но това изключение се допуска само и единствено, когато е накърнен и заплашен закон, по-висш и важен от самия обществен договор.

Ето това днес не се разбра. Нашите деца, на които не може да се отрече дух и бойкост, не разбраха, че в случая бяха въвлечени не в конфликта между закон и по-висш закон, а в конфликта закон срещу каприз. Да различават двете неща е също нещо „тънко”, но те не са виновни, че не усещат тая разлика – от дивотии не остава време да им я преподадем.

Те не са виновни още в смисъл, че не са причината за това. Причината сме всички ние, възрастните, които ги оставихме да си играят на „Повелителят на мухите”.

Не са виновни и защото превъзношението и всеотрицанието са могъщи страсти, опияняващи и помитащи всякакви задръжки, срещу които възрастен рядко има съпротива, камо ли дете.

Не са виновни и защото са все пак обект на образователната система.

Но те са следствието, чрез което причината безчинства безнаказано.

Те са проводници на тези страсти и е време да се учат да контролират правите и променливите токове на душите си.

Те са и субект на образованието и са вече достатъчно големи, за да носят отговорност.

Има два характерни начина, по които човек греши спрямо злото: като го подценява и като го преувеличава. Това, което не е наред с Класическата гимназия, не е за подценяване – то е сериозно и тревожно. Трябва да се стреснат институциите, които носят отговорност за това училище и да потърсят причините. Но то не е и за преувеличаване. Защото „Класическата гимназия има свой етос, свой облик и своя онтология”. И корените й са по-яки от някакви си „причини”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах