Министерството на културата ще разполага с рекорден бюджет от 307 млн. евро през 2027 г., съобщи министърът на културата Евтим Милошев на пресконференция днес. Средствата за култура нарастват с малко над 14% спрямо 2026 г., което министърът определи като най-голямото увеличение в историята на ведомството.
Реалният ръст обаче е по-малък, тъй като обявеното увеличение не отчита инфлацията. При прогнозирано поскъпване от 4% през 2027 г. покупателната стойност на бюджета ще нарасне с приблизително 9,7%. Това означава, че значителна част от допълнителните средства ще бъде необходима за покриване на увеличените разходи за заплати, енергия, поддръжка и производство на културна продукция.
Най-голямата част от бюджета на министерството е предназначена за сценичните изкуства. За държавните театри, опери, оркестри и останалите институции са предвидени близо 159 млн. евро. Увеличението спрямо предходната година е около 11%, но след отчитане на инфлацията реалният ръст е приблизително 6,5%.
Допълнителните средства обаче няма непременно да се превърнат в повече спектакли и нова художествена продукция. Част от държавните културни институти вече имат натрупани задължения, а разходите за издръжка продължават да растат, казват от сектора. Представители на сектора предупреждават, че действащият модел на финансиране не решава тези проблеми и е необходима по-дългосрочна реформа.
Значително увеличение е предвидено за фестивали, конкурси, културни събития и чествания, за които са заложени 15,4 млн. евро. За първи път в Националния културен календар ще бъде обособена самостоятелна графа за библиотеки, музеи и галерии, които ще могат да кандидатстват за финансиране при равни условия, съобщи Милошев.
Почти двойно нарастват и капиталовите разходи. Средствата ще бъдат насочени към ремонти и обновяване на Националната галерия, Националната опера, Националната библиотека и други културни институции. За филмовото изкуство също има увеличение, но след отчитане на инфлацията реалният му размер е едва около 2%.
На фона на тези увеличения Сдружение „Независим културен сектор“, подкрепено от представители на творчески организации, професионални съюзи и културни институции, настоява за преразглеждане на бюджета. Основните възражения са свързани с недостатъчните средства за възнаграждения, липсата на предвидимо проектно финансиране и отсъствието на устойчив механизъм за подкрепа на независимите творци. Организациите предупреждават, че увеличението на заплатите в бюджетната сфера няма да преодолее изоставането на културните работници спрямо останалите сектори.
Особено тревожно остава положението на читалищата. Коалицията „Будни читалища“, обединяваща над 300 институции, предупреждава, че предвидената държавна субсидия не покрива достатъчно разходите за възнаграждения и издръжка. Представителите ù настояват за промяна на начина, по който се определя финансирането на читалищната дейност.
Възражения отправиха и пет професионални организации от филмовата индустрия. Те настояват за по-добро финансиране и кадрово обезпечаване на Националния филмов център, както и за изпълнение на обещаните консултации по промените в Закона за филмовата индустрия.
Въпроси предизвика и допълнителното увеличение на бюджета на министерството с 21,3 млн. евро, обявено непосредствено преди внасянето на проекта в парламента. Средствата са насочени към политиката за съвременно изкуство и художествено образование, но засега липсва достатъчно подробна публична информация за разпределението им между отделните дейности. Това затруднява и окончателната оценка на общото публично финансиране за култура през следващата година.
Единствената програма, за която министърът съобщи намаление, е „Администрация“. Според Милошев съкращаването на разходите няма да доведе до освобождаване на служители. В бюджета са предвидени и 13 законодателни и управленски мерки за реформи в културния сектор.




