Софийска филхармония МЕГАБОРД

Шамарица, или ако Розмари де Мео беше изкуствен интелект

Как измислих „старинен български обичай“ с помощта на чатбот

„Автентичен“ кадър от обичая Шамарица в Родопите. (Автентичността му е гарантирана от изкуствения интелект DALL-E, който сътвори „фотографията“.)  - Шамарица, или ако Розмари де Мео беше изкуствен интелект

„Автентичен“ кадър от обичая Шамарица в Родопите. (Автентичността му е гарантирана от изкуствения интелект DALL-E, който сътвори „фотографията“.)

Шамари-шамари-шамарица,
С ръка да си плеснем наздравица.
Шамари-шамари-шамарица,
Здрава левица, блага десница.

Това е народна песен за старинния български обичай, наречен Шамарица. Естествено, почти е абсурдно да сте го чували, защото го измислих вчера. Всъщност не го измислих аз. Помолих един млад „колега“ да го направи.

Ще започна от там, че преди две седмици в пространството се появи поредният, доста подобрен изкуствен интелект – чатбот, способен не само да води възпитан и логичен диалог с човеците, но и да използва словото, за да прави нещо непривично за машина – да измисля. Разбира се, още е малък, но се учи бързо.

Изглежда простичко – малко прозорче, в което пишеш своя въпрос. Той мисли, докато ти вдишаш два пъти, и отговаря изчерпателно. Освен да човърка цялото интернет пространство за части от секундата, този малък дигитален стажант се опитва да твори. Да, не се шегувам. Само трябва да му кажеш какво. Поръчков автор – идеален за моя експеримент.

Вдъхновен от родолюбната мода в съвременната българска литература, окрилен от напевната българщина, която ражда перото нашенско напоследък, реших да дам своя принос. Разбира се, по модерен начин – с помощта на изкуствен интелект. За целта вчера го помолих да ми измисли старинен български обичай с име Шамарица. Отне му около три секунди, за да му хрумне и да ми напише следното:

„Шамарица е старинен обичай, възникнал в планината Родопа. Провежда се на всеки първи понеделник след Великден. Още е известен като „Кален Понеделник“ или „Мокър Понеделник“. По време на Шамарица млади мъже и жени се обличат в традиционни костюми и минават по домовете на съселяните си, като ги заливат с вода и кал, за да им донесат здраве и благоденствие“.

Генийче дигитално мое! Прозвуча ми много вълнуващо и съвсем автентично. Калта е част от нашия изконен бит. Освен това наистина може да бъде здравословна. Почти си представих как ще накарам поне едно село да въведе тази практика. Стига да има желание – кал ще се намери. Но правилно предположих, че малкият ми литературен колега с изкуствен интелект все още не разбира български и затова му обясних, че името Шамарица трябва да идва от удряне на шамари за здраве. Това, естествено, промени изцяло концепцията на традицията. Още три секунди мислене и чатботът избълва това:

„Според легендите, Шамарица е автентичен български обичай, възникнал в античните времена, когато богът на слънцето Аполон е слизал при хората да им донесе топлина след дългата зима. Аполон идвал в светла, бляскава одежда, а българите са се събирали на площада да го поздравят и да танцуват с него около огъня. Участниците заставали в кръг и се редували да си удрят шамари, които носят крепко здраве и просперитет на общността. Обичаят е възникнал в Родопите и е от силно духовно и културно значение. Обикновено Шамарица се е изпълнявал по сватби, фестивали и религиозни церемонии“.

Както виждате – определено електронният стажант започна да загрява какво търся. Използвах появилия се ентусиазъм и го помолих да ми сътвори текст за автентична народна песен за Шамарица. И тогава той нещо се пообърка. Подозирам, че някъде в ъгълчетата на огромния му, необятен изкуствен мозък изскочи някаква среща със славянски език, защото реши да ме зарадва с ето тази песен в „оригинал“ (копирам дословно):

Ой, бабулка ми, ой, бабулка ми
По хутора в поля на лугу ступай
Ой, бабулка ми, ой, бабулка ми
Рукавичку брось, пляску поступай
Шамарица, шамарица, бабулка моя
Шамарица, шамарица, бабулка моя.

Доста се ядосах. Повиших му тон и му заявих, че Шамарица трябва да е само и единствено български обичай! Съгласи се. Пренаписа текста за песента на единствения език, който все още владее – английски. Честно казано, пише доста плоски текстове за песни – което означава, че има бъдеще като текстописец за съвременна българска музика. Иначе се наложи да преработя части от припева, за да зазвучи като това, което прочетохте в началото:

Шамари-шамари-шамарица,
С ръка да си плеснем наздравица.
Шамари-шамари-шамарица,
Здрава левица, блага десница.

Този вълнуващ творчески труд отне на нашия интелектуален тандем (единият е изкуствен) под 5 минути. В резултат вече имаме напълно нов, честит и свещен, напълно автентичен български обичай. Горд съм, защото Шамарица заслужава да бъде възродена и да възвеличае ролята на шамара за възпитанието, здравето и благоденствието на нашия велик народ.

Встрани от цялата тази невинна моя гавра, на която сигурно сте се посмели, ми се иска да ви кажа нещо важно. Да, българщината има нужда от пренаписване. Трябва някак да предифинираме какво е патриотизъм. Преди да ръчкаме с мръсни пръсти в историята си, обаче, дали не трябва да се запитаме какъв език говорят, пишат и четат децата ни? Патриотизъм не е да се тупаш комплексарски в гърдите с минало, а да имаш някаква гордост от настоящето и да търсиш упование в бъдещето си. Българщината няма нужда от доразвиване или доукрасяване. Българщината има нужда от изчистване – от простотия, ксенофобия, политиканство, популизъм. И за тая работа ни трябва интелект, ама естествен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах