Алея на книгата – София

„Прас-прес“: Замисляме карикатура, която да свали правителството

Когато властта престане да краде, ще спрем да рисуваме... или не, ще се борим с чужди правителства, твърдят невъзпитаните карикатуристи

„Прас-прес“ и неговите карикатуристи: Чавдар Георгиев (от ляво надясно), Алла Георгиева, Чавдар Николов и Христо Комарницки - никой не може да ги опитоми. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - „Прас-прес“: Замисляме карикатура, която да свали правителството

„Прас-прес“ и неговите карикатуристи: Чавдар Георгиев (от ляво надясно), Алла Георгиева, Чавдар Николов и Христо Комарницки - никой не може да ги опитоми. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

През март „Прас-прес“ навърши 2 години от появата си на родния вестникарски пазар. Още с излизането си остро сатиричното издание се сблъска с проблеми с разпространението, тъй като основните герои на страниците му бяха тези, от които зависят повечето български печатни медии. Днес „Прас-прес“ се разпространява главно в София, може да бъде намерен в някои книжарници като „Гринуич“, „Български книжици“, в „Дюкян меломан“ и на още няколко места предимно в центъра. Карикатурите във вестника са дело на Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов.

Интервюто с карикатуристите от „Прас-прес“ започна още преди да получат въпрос. А на финала се появи и новина.

Чавдар Николов: – Сега може да започнем да спорим. Напоследък Алла като каже нещо, ние всичките казваме друго – и тя се сърди. Започни с конкретен въпрос: „Алла, с какво те разсърдиха прас-пресовете?“

Алла Георгиева: – Аз по принцип не участвам в това интервю и ще си мълча – нека мъжете говорят. Жените тук нямат права, тая страна е балканска, няма феминисти и алла-бала глупости.

Ч. Н.: – Продължава да ни обижда. Изкара ни простаци, а сега и дебели балканджии с гъсти вежди…

А. Г.: – Не съм ви изкарала простаци, сами сте се изкарали (бурен смях)!

– Във времето, когато хартиените медии изчезват, както частните фабрики след 9 септември, вие създадохте „Прас-прес“. Защо?

Ч. Н.: – Ние все сме наопаки, все назад. Най-важното за нас е в цялото ни поведение да сме анти – дори и да вървим сами срещу себе си. Когато всички приемат нещо, ние правим обратното. Сега отвсякъде ни съветват: „Махнете тая хартия“ – ние пък искаме да правим хартия…

– Хартията е безценен носител.

Ч. Н.: – …безценен носител за бабите и дядовците, дето останаха сами по селата. Но ние не достигаме до бабите и дядовците.

Чавдар Георгиев: – Хартиените издания намаляват, но не изчезват. Даже европейската тенденция е, че ще има издания, които ще продължат да се развиват. Това са съботно-неделните издания, които излизат в големи тиражи. А ние имаме специфичен характер, нашият вестник е бутиков, артистичен, ние разчитаме на друго. Не сме носители на кой знае каква информация, но предлагаме интересен поглед към политическите събития и затова нашата публика са предимно колекционери (смях).

– Ето, грамофонните плочи уж си бяха отишли, но сега се завръщат. Защо не и хартиените вестници?

Ч. Г.: – Има хора, които и досега си търсят стари броеве на нашия вестник.

Ч. Н.: – Съвсем сериозно, обаче почти всички ежедневници с изключение на „Сега“ се отказаха от най-важното си оръжие в тази борба с електронните издания – коментар и анализ на целия поток от информация, който ни залива. Доброволно не искат да си вдигнат тиража. Ние искаме да заложим и в тази ниша, която вече е съвсем оскъдна в нашите вестници.

Христо Комарницки: – Има и нещо друго – всички казват: „Кой чете днес вестници, що се занимавате с тия глупости!?“ – и всъщност тоя пазар, който продължава да си съществува, остава в ръцете на едни лоши хора, които си правят каквото искат. Пълнят го с боклуци, продават някакви гадни вестници и никой не прави нищо срещу това.

Ч. Г.: – Преди време царят беше направил една изложба с негови шаржове и 70% от изложбата бяха изрязани от вестници. Така че ние разчитаме един ден нашите вестници също да влязат в изложбата на някой, който си колекционира карикатури от вестника.

– С какво ви се отплаща тази инвестиция? Вие вкарвате труд, време, талант…

А. Г.: – Удовлетворение. Поне за мен това е основното – удовлетворение, че правиш адекватна критика на това, което се случва. Продължавам това, което каза Ицо – правим критика, защото иначе не се прави – за да няма мълчание на агнетата.

Ч. Г.: – Ние сме някакъв пример за другите. Много хора ни казват: „Браво на вас, продължавайте!“, подкрепата е чисто морална. Въпреки че те сигурно не си и купуват вестника – но примерно като видят нещо, им харесва. Винаги трябва да има хора, които вървят с главата напред.

– Сблъсквали ли сте се с обратното на моралната подкрепа – открита враждебност. Не само в интернет, а и на живо?

Ч. Г.: – Враждебността се изразява в това, че отвсякъде спират да ни продават. Съвсем наскоро голям разпространител престана да взима по 800 бройки, без да дава каквото и да е обяснение. Причината е, че са го заплашили, че ако продава нашия вестник, ще го спрат да продава жълтите вестници.

– Значи натискът над тиража продължава?

Ч. Г.: – Тази атака не е спирала. Ние тръгнахме с тираж 10 хиляди, като бихме могли да продаваме и повече, защото има интерес, а и това не е много голям тираж за България. Сега продаваме само в София и то главно в центъра.

– В провинцията няма ли интерес?

Ч. Г.: – Извън София изобщо не се продава.

Ч. Н.: – Там само с абонамент.

Ч. Г.: – Да, но много хора се страхуват от абонамента, защото не им го доставят, крадат го съседи…

Ч. Н.: – …и биват осветени като поддръжници на нещо, което не е харесвано от управляващите.

Ч. Г.: – … което в по-малките населени места е проблем.

А. Г.: – След нашия брой с критиката към откриването на „Пловдив – европейска столица на културата“ ни отказаха и от последната точка в „Капана“ – вече „Прас-прес“ не се продава никъде в Пловдив – голям град, културен. Враждебността идва от властите, които критикуваме, а не от тези, които четат вестника.

Ч. Г.: – Даже и лайк не смеят да ти сложат във Фейсбук, защото се страхуват, че ще се види, кой е сложил лайка.

Ч. Н.: – Обаче ние вече обмисляме да направим една карикатура, с която да свалим правителството. Това ни е достатъчно. И тогава ще се покрием с вечна слава.

Ч. Г.: – И ще сложим друго правителство…

Ч. Н.: – …със следващата карикатура (смях).

– Кажете за абонамента.

Ч. Н.: – Абонаментът може да е месечен, годишен, всякакъв. И с абонамент „Прас-прес“ излиза по-евтино – левче за брой. Защото живеем в пазарни условия.

Медиите се състезават коя ще се сложи повече на Борисов

– Как се промени медийният пазар за тези две години, откакто съществувате?

Ч. Н.: – Стана още по-зле. Вече медиен пазар почти няма – има медиен монопол. Всичко става точно, както ни предупредиха още в началото, схемата е следната: пускате един тираж – те ви връщат 1/3 от него като брак. Следващия път пускате с 1/3 по-малко, а те пак ви връщат 1/3. И така, докато се стигне до момента, в който тиражът ви вече стане поносим – за демокрацията. Пеевски контролира всичко. Така и „Капитал“, и „Сега“ се държат в една ситуация на контролиран тираж. Има ги, свободата на словото съществува, и Борисов би казал, че не казва на никого какво да прави. Но реалността е друга.

– Борисов няма нужда да казва, защото всеки си знае какво да прави.

Ч. Н.: – Вече има и конкурс кой ще се намаже повече на Борисов. Сега гледам, че Кристина Кръстева от „24 часа“ излезе с едни гърди напред, а Валерия Велева е супер назад с нейните баници. Кръстева вече изпревари дори Беновска.

Шарж: Христо Комарницки

– Вие все пак няма ли да помислите за сайт?

Ч. Г.: – В момента сме в състояние на задушаван тираж, затова съвсем скоро ще пуснем страница на вестника и в интернет. Въпреки че предвидливо някой вече е запазил името „Прас-прес“ – на кирилица, на латиница, с едно s, с две s…

1 2 3Следваща страница

Bookshop 728×90