Другаде биха търсили с фенер личности като Руси Чанев

Отхвърлиха проекта на моя приятел и колега Руси Чанев.

Как мислите става това? Едно техническо лице му праща мейл, с който известява продуцента Р.Ч., че председателят на комисията за документално кино се бил сетил и внесъл наскоро писмо, че е в „конфликт на интереси“ с режисьорката на проекта на Чанев. И вместо той да се оттегли, премахват проекта, одобрен като идея на предишна сесия и внесен за развитие по всички правила за кандидатстване месец преди писмото му.

Чанев естествено реагира, пише есемеси до НФЦ, пише нотариална покана за дело и пр. Какво прави администрацията в този случай? Мълчи и си действа, както казвахме като деца: трайчо си бачка.

Надменността на администрацията се проявява във всеки момент от този случай – и в наглостта на действието ѝ, и в гузността на мълчанието ѝ.

Ако деец на българското кино с авторитета и годините на Чанев, с фестивалните му награди и с положителното отношение на публиката към неговите филми, член от години на Съюза на българските филмови дейци, заснел над 100 филма и автор на запомнящи се киносценарии, бива подминаван с мълчание и не му се полага едно просто извинение, не е поканен на среща за обяснение на въпроса – какво да мислим останалите, не толкова заслужили или неизвестни артисти?

В една друга действителност филмовите администратори биха изпълнявали волята на по-висши сили да търсят с фенер такива хора и биха ги позлатявали, за да материализират идеите си в проекти.

Пиша това с пълното съзнание, че съм в „конфликт на интереси“ с Руси Чанев и с цялата ни малобройна гилдия, в която всеки с всеки е кум, брат и сват. Пиша го с надеждата, че един ден администрацията в областта на културата ще престане да е в „конфликт на интереси“ със самата култура.

Вижте още: ПРОЕКТ НА РУСИ ЧАНЕВ СПРЯН НЕПРАВОМЕРНО ОТ ФИЛМОВИЯ ЦЕНТЪР 

„Площад Славейков“ е готов да публикува мнения на филмовата гилдия по казуса.