Шишиада

Пето действие

Сцената представлява тронна зала в ориенталски стил, с гигантски диван, заел дъното на помещението. Прозорците гледат към нарисуван екзотичен пейзаж с палми и минарета.

Присъстват ДОГАН в бял тюрбан и зелен кафтан, както и ДЖЕВДЕТ, гологлав и в кремав кафтан с избродирани малки черни гюлчета. Отначало се чува фонов шум като от сражение с хладни оръжия, проклятия и стонове на ранени, сподиряни от крясъци: „Вай, аман!“.

ДОГАН
Като помисля само, че отгледах
тоз неестествен звяр във свойта пазва,
че дадох на Шопара да бозае
от тез гърди!…

(Разкъсва си дрехата)

… а той прониза ги с кинжал!
О, жалък син, към мен, уви, без жал!

ДЖЕВДЕТ
Милорд, недей окайва щедростта си.
Отглеждаш вече трети тук предател,
аз помня и Местан, и Мустафата,
но в себе си недей търси вината!
Ти щедър си, а те – неблагодарни
и, помиришат ли трошица от властта ти,
ламтят за цялото, такава е у тях
природата, ако е то природа…
Но недей, недей се обвинява, лорде мой!

ДОГАН
Но как боли, предава ли те свой!

(Влиза ДЕЛЯН, облечен в кръстоносни доспехи.
Властно протяга ръка към ДОГАН.)

ДЕЛЯН
Хей, бъбрите ли още суетливо?
Сараите горят и боят свърши.
Васалите предадоха се вече,
наемниците грабят всичко ценно,
в краката ми ще струпат тук след час
сребро и злато, пръстени, елмази.
Печатите на тази власт висока
в ръцете ми са. Хайде, приемете,
че губите и вече ви е време
със покаяние, в покой и самота
да надживеете царуването свое.

ДЖЕВДЕТ (надава отчаян вик)
Змия, змия, шопар и дракон гнусен!

ДЕЛЯН
Със тебе не говорех, жалък шут.
Към моя лорд предишен се обръщам –
Свали короната, в ръцете ми я дай.

ДОГАН
(изважда нож от пазвата си)
Не! Със тебе ще се боря аз докрай!

(Завесата внезапно пада. Чува се сръбен благочестив нашид.)

Източник: „Прас-прес“