Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Скитник в първата у нас История на българското изобразително изкуство

Най-значимите фигури в изкуството по нашите земи от Древността до края на XX век, събирани 70 г. от Кирил Кръстев, издадени в книга едва сега

Дизайнът на „История на българското изобразително изкуство“ е на Милена Вълнарова. Снимка: Изд. „Лист“ - Скитник в първата у нас История на българското изобразително изкуство

Дизайнът на „История на българското изобразително изкуство“ е на Милена Вълнарова. Снимка: Изд. „Лист“

Не е за вярване, но разказ за българско изобразително изкуство все още не е излизал подреден и системтизиран в книга. В продължение на 70 години по такъв труд работи видният изкуствовед Кирил Кръстев. Той умира преди 30 години, без да реализира своя магнум опус. До днес. Книгата е вече факт, благодарение на Иво Милев и издателство „Лист“.

Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Борис Денев… но също древни знайни и незнайни майстори на четката, молива и длетото са сред колосите, описани в „История на българското изобразително изкуство“ от Кирил Кръстев. На 528 стр. са описани пътят и развитието на изобразителното изкуство по нашите земи от Древността до края на ХХ век, разделено на Старобългарско, Среднобългарско и Ново българско изкуство. Текстовете са около 150, а изображенията – близо 800.

„Трябва да ценим Кирил Кръстев като културен герой заради вярата му в тази вечна, мощна, латентна, интензивна сила на човешката култура; в нейната жизнена способност да се възстановява, избуява сякаш от нищото“, пише в предговора на книгата съставителят Иво Милев.

Като една от най-влиятелните личности в историята на българското изобразително изкуство Кръстев определя художника Сирак Скитник, който далеч не е типичният за професията интроверт, отшелник в своето ателие.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„В периода между двете световни войни значителна роля в българския художествен живот играе един всестранно надарен и културен човек – Панайот Тодоров, познат под младежкия си сантиментален псевдоним Сирак Скитник. Поет, художник и художествен критик, театрал и театрален критик, общественик, журналист и редактор, приятел на художниците, писателите и артистите – за четвърт век личността му се чувства в много области на културния живот на страната, съсредоточен тогава предимно в столицата“, пише за Сирак Скитник Кирил Кръстев.

Сетне разказът минава през годините на бъдещия художник в Семинарията, след това за обучението му в частното училище на Бакст в Петербург, където е учил и Марк Шагал. Идва Първата световна война, в която се бие и Скитник, във военната йерархия стига до чин подпоручик, ранен е от шрапнели в дясната ръка и белите дробове и е изпратен за лечение в Германия. Известно време се налага да рисува с лявата ръка. Животът му според записките на Кирил Кръстев е впечатляващ – той е пръв председател на Съюза на художниците, началник на Радио София, редактор в списание „Златорог“, основател на Дом на изкуствата и печата, председател на дружество „Родно изкуство“, илюстратор, куратор, критик… Сирак Скитник е сред най-ярките личности сред български художници и според Кръстев не достатъчно оценен у нас.

Освен за Скитник Кръстев пише обстойно за Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Денев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Златю Бояджиев и продължава с априлския стил в изкуството Светлин Русев, Енчо Пиронков, Теофан Сокеров…

Кирил Кръстев е роден през 1904 година. Започва да пише за изобразително изкуство още на 18 години в сп. „Лебед“ и продължава до смъртта си през 1991 година. За близо 7 десетилетия той успява да обхване в текстовете си цялата история на българското изобразително изкуство, като мечтае да ги издаде систематизирано в голям том, който ще бъде кулминацията на неговите изследвания. Дали поради липса на съмишленици, дали поради липса на подкрепа от системата, така и не успява да отпечата книгата.

С тази задача преди 2 години се заема Иво Милев. Той събира на едно място целия архив на Кирил Кръстев – от публикувани и непубликувани текстове, за да ги свърже в единно цяло. За книгата са събрани десетки изображения, които илюстрират текстовете за течения в изкуството, за отделни творци и жанрове.

Кръстев се опитва да бъде безпристрастен, но се прокрадват симпатиите му към представителите на Движението за родно изкуство, някои от тях близки негови приятели. Той не разглежда изобразителното изкуство самостоятелно, а в контекста на развитието и в другите видове изкуства – музиката, литературата, архитектурата, хореографията… Поставя родното изобразително изкуство в историята на световното.

Редица институции помагат за реализацията на изданието. Това са Централният държавен архив, Националният литературен музей, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Националният археологически музей, Регионалният исторически музей във Велико Търново, Художествният отдел и фонд „Фотография“ при Историческия музей в Самоков, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, Художествената галерия в Стара Загора, Музеят на народните художествени занаяти и приложни изкуства – Троян, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия – Пазарджик, Художествена галерия – Сливен, ХГ „Петко Загорски” – Бургас, музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, Националната художествена академия, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Съюзът на българските художници. За създаването на книгата помагат и много фотографи, колекционери, изкуствоведи. Част от проекта е финансиран от Програма „Култура“ на Столичната община.

За корицата на История на българското изобразително изкуство е използвана картина на Владимир Димитров-Майстора от цикъла „Цариград“ от 1926 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах