„Смятах, че на тоя мощен старец е писано да стигне годините на библейските патриарси“

Точно преди век през септември цяла България потъва в скръб. От света на този ден си тръгва народният поет, опората за духа на цял един изстрадал войни и лишения български народ – Иван Вазов. Скръбта от загубата е била толкова силна, че отеквала с месеци. Четири дни продължава поклонението в митрополитската църква „Света Неделя“ (тогава „Свети Крал“).

Легендите за това как си е отишъл Патриархът на българската литература сякаш са по-жизнени от познанията за творчеството му, макар и то да се изучава на всички етапи от българското образование. Истината е, че поетът умира по време на обяд със сестра си и племенницата си, веднага след като изял паница зелен фасул, понечвайки да направи обичайния си жест за благодарност за храната. Инсултът го покосява по обяд на 22 септември 1921 г.

Днес, почитайки паметта му и отбелязвайки сто години от неговата кончина, ви предлагаме оригинални посмъртни статии от негови съвременници, публикувани в медиите през септември 1921 г., които ни връщат към чистата емоция от онова време.

Поетът Кирил Христов публикува кратка си дописка във в. „Развигор“ седмица след смъртта на Вазов:

Измамливите външности
(Една от последните ми срещи с Иван Вазов)

Приказвайки с Дядо Вазов в кабинета на директора на Народния театър, аз забелязах, че обущата му са вързани много зле и му обърнах вниманието.

– Не мога да се навеждам – ми каза той, – та слугинята ми ги връзва. Вие ми се свят като се наведа, та политам да падна.

Преди да чуя това от Вазова, аз смятах, че на тоя мощен старец е писано да стигне годините на библейските патриарси. Но туй, що чух, ме смая. Всеки, който е чел нещо за болестите на кръвоносната система, знае какъв зловещ признак е да не издържа човек и най-непродължително привеждане. Значи пълнокръвният, червенясалият Вазов е опасно болен, кръвообръщението в мозъчната тъкан не се извършва правилно, кръвоносните съдове са изгубили своята еластичност, станали са твърде пръхкави, може би са се и стиснали. То очевидно не е шеметът и шумът в ушите при малокръвие. Ала поетът нищо не подозира за състоянието си. Как да му се загатне да вземе мерки?

Той е тъй пълнокръвен и при туй има добър апетит. А спасителното при такива заболявания на кръвоносната система е систематично гладуване и периодическо пущане по 150-200 гр. кръв (което съвсем не е една отживяла теория, а напротив – едвам в последно време напълно уяснена).

Ако Вазов загуби четвъртината, дори третината от тежестта на своето тяло, той би освободил организма си не само от ония соли, които са единствената причина на всички неинфекциозни болести, но и от много други токсини, образуващи се при недостатъчно пълна обмяна на веществата – и всички тъкани само в няколко месеца биха удвоили и утроили своята жизненост. Един от големите реформатори на медицината в наши дни, англичанин д-р Хейг, директор на две от най-големите лондонски болници, до поразителна нагледност показва, че най-доброто лекарство и против болестите, и против недъзите на старостта е целесъобразното, подчинено на химически таблици хранене.

Когато Дядо Вазов си излезе, аз казах своите опасения на Хр. Цанков и ние поговорихме как би могло да се обърне на поета вниманието върху страшния симптом, че здравето му съвсем не е добро, без той да бъде сепнат от призрака на една бърза катастрофа. Обаче наскоро той замина, а и аз напуснах София за няколко месеца и се прибрах едвам неотдавна.

Вчера директорът на Народния театър Хр. Цанков, виждайки ме, че не съм много изненадан от внезапната кончина на народния поет, си спомни в подробности този наш разговор в края на миналата пролет.

Вижте още: КАК КОНЧИНАТА НА ИВАН ВАЗОВ ПРЕДИ ЕДИН ВЕК ОТЕКВА В БЪЛГАРИЯ