Ода коя? Оглозгаха държавата! О, да!

Скулптура от колбаси на пърформанса-банкет на Ода Жон в Националната галерия. Снимка: Фейсбук - Ода коя? Оглозгаха държавата! О, да!

Скулптура от колбаси на пърформанса-банкет на Ода Жон в Националната галерия. Снимка: Фейсбук

Това е най-дългият пърформанс, случващ се в новата история на България – като изключим политическите, разбира се. Изумително е как с един, според много хора не чак толкова оригинален и преексплоатиран способ, Ода Жон обелва обществото ни като лук. А люспите продължават да падат, люти, намирисва все повече и накрая ще е неудобно да се срещаме с други хора, докато не отмине.

Чета с интерес бурята във Фейсбук и ми е по-интересна дори от „Приятели“ – а аз „Приятели“ мога да гледам и да се смея по стотици пъти на сезон.

В редица интервюта Ода Жон казва, че нейните творби са това, което зрителят прави с тях, затова не им дава названия и не ги обсъжда. Какво аз видях от тази прословута вечеря?

1. Моето тълкувание е, че пърформансът са реакциите на публиката, а не самата вечеря. Има публика вътре и публика вън. Публиката вътре трябва да изяде женско тяло от салам. Има две възможности – да види зад салама женското тяло или да вижда само мръвки за консумация. Ако види русалката, то тогава дали ще прескочи границата и ще ѝ посегне? Ще си вземе ли месо от подбедрицата ѝ, ще обели ли рибиците, ще ѝ изяде ли ушите?

Америка за България

Диана Попова припомни пърформанса на Марина Абрамович, в който тя застава гола пред публиката и зрителите ѝ имат право да правят каквото поискат с нея. Първо само я докосват, гъделичкат, но бариерите една по една падат и дори я нараняват, налага се да се прекрати пърформансът, толкова ескалират нещата, при това за по-малко от час.

Сега публиката в Националната художествена галерия май не е изяла русалката. Няма такива снимки, а от обясненията повечето са били вегетарианци така или иначе. Обаче публиката вън започна такова голямо плюскане, че надмина вероятно и най-смелите очаквания на авторката. Изядоха с парцалите и художничка, и директорка на галерията, и гостите, и све.

2. Художествената критика. От три дни някои критички разказват за кого е била омъжена Ода Жон, коя е дъщеря ѝ, колко са ѝ парите и други не дотам художествени детайли.

Други пък израснаха до критици само за 24 часа. Единия ден твърдяха, че никъде по света не се допуска такъв позор – ядене в галерия, после скролнаха Фейсбука и ден по-късно излязоха с „професионални рецензии“, твърдящи, че това с яденето по галерии къде ли не са го правили вече, само у нас не е като хората. И там много се смях.

Bookshop 300×250 3

3. Колегите ѝ. Тоест някои колеги. Тъй като наистина успях да прочета стотици коментари за Ода Жон, толкова ми беше интересно, прочетох и реакциите на нейни колеги. Не на всички, разбира се. Но от тях разбрах, че едно време на такива като нея им казвали леки жени, сега били преуспели в чужбина. Бъркала в джоба на покойния си съпруг. Имала била шугър деди. Сестра ѝ също е художничка, ма не се е женила в Германия, затова е неизвестна. Посредствена е. Коя е тая?! Това аз съм го правил още по време на Асамблея „Знаме на мира“. Хубава е. Дъщеря ѝ е още по-хубава. Българките на Запад все такава съдба имат, на Черни вдовици. Как може да рисува вагини, деца гледат. Директорката да си даде оставката. Директорката е рускиня. Защо на нея са ѝ платили, а на мен – не? Защо тя си е платила сама, ама всеки ли може да си плаща сам? Коя е тая? Ода коя?

4. Гневните граждани. Сега, предполагам, че не всеки е подготвен да приема спокойно, да харесва или да тълкува съвременно изкуство. Както не всеки е подготвен да коментира техническите параметри на мисията до Марс. То и аз не съм, ма съм хоби кибик по галериите. Ако нещо ми е непонятно, информирам се. Ако пак не го разбера, отминавам. Ето част от любимите ми цитати:

– В Гугъл не пише нищо за нея, значи е нек’ва никаква и дойде тук да си прави реклама. Добре де, пише, ма за Недко Солаков пише повече;

– Позор!

– В храм и галерия се влиза с наведена глава!

– Позор!

– Това е НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ! Позор!

– Навън майките на болни деца протестират, а те ядат!

– Навън хората гладуват, а те ядат!

– На тая баба ѝ не ѝ ли е казала, че с храна не се играе!

– Никой не е по-голям от хляба!

– Не може да пее!

– ОГЛОЗГАХА ДЪРЖАВАТА!

И така те, пърформансът е на всички нива.


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук.

Всичко по темата ОДА ЖОН В НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

Bookshop 728×90