Обратно в Античността – нов поглед към древна Гърция

Кой беше казал, че цялата ни философия е само куп бележки в полетата на Платон? Това е почти вярно, а още по-вярно е, ако го преведем на политически език. Понятия като „върховенство на закона”, „демокрация”, „олигархия” и „демагогия” идват пряко от антична Атина и от съчиненията на Аристотел. Две хиляди и петстотин години по-късно продължаваме да живеем в сянката на Партенона, независимо дали си го признаваме.

Точно затова е чудесно, че на български излиза още една история на Елада. „Кратка история на древна Гърция” от Клод Мосе и Ани Шнап-Гурбейон продължава и задълбочава онзи разговор, започнат у нас с появата на „Гръцката цивилизация” от Франсоа Шаму и така и ненамерил достойното си продължение в „Древна Гърция. История и култура”, един по-скоро скучен учебник от Димитър Попов.

Англосаксонската историография, представена например от Доналд Кейгън с неговите възторжени разсъждения за Перикъл и Атинската морска империя, би могла да ни покаже един утилитарен поглед поглед към Античността. Георги Марков и спомените му за мракобесните предпочитания на Боян Българанов към военизирана Спарта са полезно предупреждение. Сега обаче пред нас стои книга, която – типично по френски – демонстрира слабостта на нашите представи за класическа Елада. Авторите показват, че на широката публика трябва да се припомни колко трудно е да разграничим гръцкия от негръцкия елемент в историята на античния свят. Налага се да си припомним докъде назад във времето и нашироко в пространството се простират границите на ахейците, дорийците, пеласгите и минойците, както и кога те спират или започват да бъдат собствено елини. Френската мисъл често първо създава хаос, чрез който да освободи читателя от бремето на полузабравена и точно затова погрешна фактология, а сетне извайва от наличния материал нова подредба: по-сложна и по-убедителна от предишната.

Кога идва краят на гръцката Античност? Александър Велики, римляните, християнството, ислямът, Ренесансът в Италия, османското нашествие,  турската Война за независимост или може би никое събитие не е слагало точка на гръцкото културно господство в Източното Средиземноморие? Можем да си зададем този въпрос, когато обмислим защо последната част от „Кратка история на древна Гърция” идва с битката при Акциум и края на властта на Птолемеите в Египет.

Големите въпроси за началото и края, за границите и за характера на източниците, създаващи представите ни, се задават отново и отново по страниците на добре написаната книга на Мосе и Шнап-Гурбейон. С това тя напомня на „Друидите. Философи при варварите” от Жан-Луи Брюно, едно също образцово изследване на модерните представи за уж добре познатите келтски жреци.

Същевременно въпросите не унищожават професионализма в изложението – което по-неподготвени или увлечени по сензации автори лесно биха допуснали. Не, тук няма псевдонаука и конспиративни теории. „Кратка история на древна Гърция” просто представя в достъпна форма цялата сложност на начините, по които са създадени днешните ни представи за цивилизацията на древна Елада.

Тази книга може да се чете с молив в ръка (не на последно място защото от превода на Гергана Соколова има какво да се желае), но тя може и да съпровожда свободни следобеди, предназначени за удоволствията на ума – онова „схоле”, на което толкова са държали античните мислители.

„Кратка история на древна Гърция” от Клад Мосе и Ани Шнап-Гурбейон в превод на Гергана Соколова е издание на „Труд”.