Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Обратно в Античността – нов поглед към древна Гърция

Всяко ново поколение трябва да пише своя история на класическите цивилизации. Елада и Рим не просто са в началото на културата ни, но и продължават да вдъхновяват политиката, институциите и етиката ни. Нова книга у нас е повод да си спомним този факт

Тук няма псевдонаука и конспиративни теории. „Кратка история на древна Гърция” просто представя в достъпна форма цялата сложност на начините, по които са създадени днешните ни представи за цивилизацията на древна Елада. - Обратно в Античността – нов поглед към древна Гърция

Тук няма псевдонаука и конспиративни теории. „Кратка история на древна Гърция” просто представя в достъпна форма цялата сложност на начините, по които са създадени днешните ни представи за цивилизацията на древна Елада.

Кой беше казал, че цялата ни философия е само куп бележки в полетата на Платон? Това е почти вярно, а още по-вярно е, ако го преведем на политически език. Понятия като „върховенство на закона”, „демокрация”, „олигархия” и „демагогия” идват пряко от антична Атина и от съчиненията на Аристотел. Две хиляди и петстотин години по-късно продължаваме да живеем в сянката на Партенона, независимо дали си го признаваме.

Точно затова е чудесно, че на български излиза още една история на Елада. „Кратка история на древна Гърция” от Клод Мосе и Ани Шнап-Гурбейон продължава и задълбочава онзи разговор, започнат у нас с появата на „Гръцката цивилизация” от Франсоа Шаму и така и ненамерил достойното си продължение в „Древна Гърция. История и култура”, един по-скоро скучен учебник от Димитър Попов.

Англосаксонската историография, представена например от Доналд Кейгън с неговите възторжени разсъждения за Перикъл и Атинската морска империя, би могла да ни покаже един утилитарен поглед поглед към Античността. Георги Марков и спомените му за мракобесните предпочитания на Боян Българанов към военизирана Спарта са полезно предупреждение. Сега обаче пред нас стои книга, която – типично по френски – демонстрира слабостта на нашите представи за класическа Елада. Авторите показват, че на широката публика трябва да се припомни колко трудно е да разграничим гръцкия от негръцкия елемент в историята на античния свят. Налага се да си припомним докъде назад във времето и нашироко в пространството се простират границите на ахейците, дорийците, пеласгите и минойците, както и кога те спират или започват да бъдат собствено елини. Френската мисъл често първо създава хаос, чрез който да освободи читателя от бремето на полузабравена и точно затова погрешна фактология, а сетне извайва от наличния материал нова подредба: по-сложна и по-убедителна от предишната.

Кога идва краят на гръцката Античност? Александър Велики, римляните, християнството, ислямът, Ренесансът в Италия, османското нашествие,  турската Война за независимост или може би никое събитие не е слагало точка на гръцкото културно господство в Източното Средиземноморие? Можем да си зададем този въпрос, когато обмислим защо последната част от „Кратка история на древна Гърция” идва с битката при Акциум и края на властта на Птолемеите в Египет.

Големите въпроси за началото и края, за границите и за характера на източниците, създаващи представите ни, се задават отново и отново по страниците на добре написаната книга на Мосе и Шнап-Гурбейон. С това тя напомня на „Друидите. Философи при варварите” от Жан-Луи Брюно, едно също образцово изследване на модерните представи за уж добре познатите келтски жреци.

Същевременно въпросите не унищожават професионализма в изложението – което по-неподготвени или увлечени по сензации автори лесно биха допуснали. Не, тук няма псевдонаука и конспиративни теории. „Кратка история на древна Гърция” просто представя в достъпна форма цялата сложност на начините, по които са създадени днешните ни представи за цивилизацията на древна Елада.

Тази книга може да се чете с молив в ръка (не на последно място защото от превода на Гергана Соколова има какво да се желае), но тя може и да съпровожда свободни следобеди, предназначени за удоволствията на ума – онова „схоле”, на което толкова са държали античните мислители.


Кратка история на древна Гърция” от Клад Мосе и Ани Шнап-Гурбейон в превод на Гергана Соколова е издание на „Труд”.

Colibri april 2017

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg