Васил Терзиев отново предлага да бъде увековечен бившият столичен кмет инж. Иван Иванов, изградил Рилския водопровод и модернизирал столицата, съобщиха от Столичната община. Инициативата се бави 15 години, а срещу нея има възражения заради връзките на бившия градоначалник с нацистка Германия.
Кметът на София Васил Терзиев обяви, че ще внесе в Столичния общински съвет доклад за окончателното одобряване на паметник на инж. Иван Иванов, управлявал столицата от 1934 до 1944 г. Предложението се очаква да бъде разгледано на заседанието на 5 ноември. Инициативата за монумента датира още от 2011 г., но реализацията ù се отлага вече 15 години. Паметникът е готов отдавна и очаква окончателното одобрение на общинските съветници.
„Надявам се на следващото заседание на Столичния общински съвет на 5 ноември да поправим една историческа несправедливост“, заяви Терзиев, цитиран от пресцентъра на Столичната община.
Паметникът трябва да бъде поставен в района на метростанция „Стадион Васил Левски“, близо до мястото, където на 23 април 1933 г. тържествено е посрещната водата от Рилския водопровод. Автор на скулптурата е Борис Борисов от Велико Търново.
Терзиев обяви намерението си по време на честване в Университета по архитектура, строителство и геодезия, посветено на вековния юбилей от откриването на първия участък от Рилския водопровод. На събитието бяха представени четири изложби, свързани с инженерното наследство и личния архив на Иван Иванов.
Роденият през 1891 г. в Сливен инженер завършва образованието си в Мюнхен и посвещава значителна част от професионалния си живот на водоснабдяването на София. Той ръководи строителството на Рилския водопровод, който осигурява на бързо разрастващата се столица нов източник на чиста планинска вода. Съоръжението се смята за едно от най-значимите постижения на българското инженерство през първата половина на ХХ век.
През май 1934 г. Иванов е назначен за кмет с указ на цар Борис III. Управлява София повече от десет години, през които се извършват мащабни инфраструктурни промени. Подобряват се водоснабдяването, канализацията, транспортът и градската хигиена. Реорганизирана е общинската администрация, укрепват се финансите на столицата, а през 1938 г. е одобрен градоустройственият план на проф. Адолф Мусман. По негово време се развива автобусният транспорт и започва тролейбусното обслужване.
След 9 септември 1944 г. Иван Иванов е арестуван и осъден от Народния съд на доживотен затвор по обвинения за прогерманска му дейност. Присъдата впоследствие е намалена, а през 1946 г. той е помилван. Въпреки политическите репресии, комунистическата власт използва инженерните му знания при изграждането на хидровъзел „Искър“, язовир „Панчарево“ и други важни съоръжения. По-късно е съдебно реабилитиран. Умира през 1965 г.
Идеята за паметника обаче има и противници. През 2024 г. Организацията на евреите в България „Шалом“ и Централният израилтянски духовен съвет се противопоставиха на монумента заради документи, свидетелстващи за публична подкрепа на Иванов за Адолф Хитлер и за участието на столичната администрация в антиеврейските мерки по време на Втората световна война.
Сред представените тогава свидетелства са публикации във вестниците „Зора“ и „Утро“ с възхвали на Хитлер, както и архивен документ от 1942 г. с резолюция на Иванов относно мерките срещу евреите. Заради тези данни през април 2024 г. Бойко Борисов призова общинските съветници от ГЕРБ да не подкрепят поставянето на паметника.
Общинският съветник проф. Вили Лилков, който е сред основните инициатори за издигането на монумента, оспорва обвиненията. Той се позовава на архивен доклад на Държавна сигурност от 1945 г., според който Иванов е бил германофил и монархист, но не и привърженик на националсоциализма. Лилков изтъква и съдебната реабилитация на бившия кмет.
