Шведската академия, която излъчва Нобеловия лауреат за литература, получава наследство от една българка – Вера Ганчева, научи „Площад Славейков“. Прочутата преводачка от скандинавски езици почина на 10 юни тази година и преди дни бе изпратена от кръг приятели и интелектуалци.
Ганчева няма преки наследници. Деца нямаше и сестра ѝ, Васа Ганчева, също преводачка от шведски. И според последната воля на Вера Ганчева апартаментът ѝ на столичната ул. „Оборище“ № 1, на първия етаж, става собственост на Кралската шведска академия на науките.
Академията получава и целия литературен фонд на Вера Ганчева – правата върху преводите ѝ, както и една от най-големите частни библиотеки у нас, огромна още докато я е събирал баща ѝ Лалю Ганчев, политик и дипломат, със стари и редки издания на български и чужди езици.
Фондация „Васа Ганчева“, основана през 2012 г. от преводачката, за да съхранява спомена за личността на сестра ѝ, ще продължи дейността си с името „Дух и слово“ – ще присъжда годишни отличия, придружени с парични премии, за творчески принос и постижения в областта на телевизионната журналистика, публицистиката на културна тематика и художествения превод от скандинавски езици на студенти. Във фонда са постъпили средствата от продажбата на вилата на сестрите в столичния квартал „Бояна“, както и от имотите на Васа Ганчева.
Любовта на проф. д-р Вера Ганчева към скандинавската култура започва в студентските години. Баща ѝ става посланик на България в Скандинавския север (Швеция, Дания, Норвегия и Исландия) със седалище в Стокхолм, където заминава заедно с цялото си семейство. Вера, която към момента на назначението на баща си следва в СУ „Св. Климент Охридски“, прекъсва и постъпва в Института за история и теория на театъра и киното към Стокхолмския университет.
Редица от най-големите скандинавски автори са преведени на български език благодарение на двете сестри. На Вера Ганчева е първият превод на „Пипи Дългото чорапче“ у нас, за което получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. Благодарение на нея на български излизат още десетки произведения на Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон…
През 1989 г. Вера Ганчева се връща в Швеция, за да пише дисертацията си – за историческото развитие на шведската литература в контекста на световната. Защитава я през 1992 г. в Института за литература при БАН.
От средата на 90-те години на ХХ век Вера Ганчева преподава история на скандинавските литератури в Софийския университет, а от 1999 г. и по староскандинавска митология и по културна история на Скандинавския север.
Председател е на дружеството за приятелство „България-Швеция“, както и на журито, което присъжда на всеки две години награда на преводач от български на шведски или от шведски на български. Тя контролира фонда със средства за нея, дарени от шведския писател Артур Лундквист и съпругата му, поетесата Мария Вине.
Вера Ганчева е носител на датския орден „Рицарски кръст на Данеброг“ за принос в сътрудничеството между Кралство Дания и Република България, както и на кралския орден „Северна звезда“ за принос за разпространението на шведската култура.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение