Виктор Божинов: Сериалите погребаха чалгата, предателство е да ги спират!

Виктор Божинов е режисьорът, чието име стои зад най-качествените епизоди в българските сериали  – „Стъклен дом“, „Столичани в повече“ и най-вече „Под прикритие“. Четвъртият сезон на най-харесвания български сериал стартира без Божинов, но пък за удоволствие на хилядите фенове финалните епизоди бяха негови.

Божинов е единственият български режисьор, пробил на руския телевизионен пазар – той засне руския вариант на американския сериал „Кости“. В момента снима сериала „Връзки”, в който една от главните роли е поверена на Михаил Билалов – Джаро от „Под прикритие“. Наесен ще се появи по Тв7.

В края на миналата седмица Българската филмова академия раздаде годишните си награди. Междувременно стана ясно, че Би Ти Ви замразяват производството на сериали, вместо това смятат да купуват турски продукции, защото им излиза по-евтино.

Поканихме Виктор Божинов да коментира процесите на родния телевизионен и кино пазар.

– Защо „Четвърта власт” бе обявен от Българската филмова академия за най-добрия сериал на годината и доколко безпристрастно можете да коментирате този факт, г-н Божинов?

– Избягвам да коментирам работа на колеги. Но съм сигурен, че темата на ”Четвърта власт” – за медиите, е много важна и то най-вече за самите медии. Реално мястото й е националната телевизия. Наградите на Филмовата академия също не съм склонен да коментирам по една основна причина – самото понятие Филмова академия ми е ясно какво означава. Произведени са три игрални филма, те са коренно различни, но и трите са номинирани за дебют. Всичко ми е малко странно, недомислено…, но приятелката ми (бел. ред. – Параскева Джукелова) беше от наградените, така че не мога да говоря само лошо за тези отличия.

За съжаление, никой у нас не намира за нужно да направи сериозен анализ какво се случва със сериалите. Ситуацията при тях е същата като с българското кино. Държавата има ангажимент да дава някакви пари за производство на филми, но принципите, по които се случват и се измислята тези филми, са хаотични. Дали се базират на желанието на един режисьор да направи конкретно нещо, дали пък поредният продуцент трябва да вземе субсидия, за да я усвои… В крайна сметка България така и не успя да реализира филм-събитие навън. Имаме някакви проблясъци – „Източни пиеси”, „Аве”, късометражки, но не приемам фестивалния живот на едно кино.

– „Мисия Лондон“ е все още изключение от общата тенденция да се снима фестивално кино у нас, проблем ли е за българските кинаджии да правят кино, което да се харесва на масовата публика?

– „Мисия Лондон” действително се превърна в голямо събитие, защото преди това на комерсиалното кино се гледаше като на нещо мръсно и лошо. Благодарение на този филм зрителите спряха да бягат от българското кино, зароди се даже един патриотизъм към родните филми. В резултат на този интерес се появи вълната с български сериали, избухна като гъба. Наскоро ги броих – за последните 3 години са заснети над 20 сериала! Това означава, че имаме сериозна индустрия. Чалгите вече не са в центъра на вниманието. Българските звезди вече са актьорите, хората, които се снимат в сериалите, а не фолкпевиците. За мен това е много голямо постижение, горд съм, че имам участие в този процес!

– Защо, когато сериозните ни режисьори се докопат до пари, снимат интелектуално кино?

– Преди 10 ноември България имаше добри традиции в снимането на кино. Но преходът в държавата се получи като прехода в киното, не можа да се пренесе този баланс между добре измислена, разказана и изиграна история. Псевдоинтелектуалното превзе изкуството и през годините започнаха да се раждат едни много умни и сложни филми, които никой у нас и навън не желаеше да гледа. Те показват единствено, че сме някакви объркани души. Тези филми се произвеждат, за да бъдат харесани не от масовата публика, а от приятелски кръг от хора.

– Причина за това не е ли фактът, че парите за кино се въртят в едно приятелско лоби – Овчаров-Дюлгеров-Черкелов?

– Така е, това не е тайна. Но аз страня от тази общност, смятам, че отношенията са нечисти и въобще цялата система е изключително сбъркана. Въпросът е, че не виждам някой да поеме инициатива това да бъде поправено. Преди около 4 години имаше протести на кинаджии, които знаете ли до какво доведоха: на наградите на Българската филмова академия да има 3 филма – единият („Отчуждение”) финансиран от БНТ, вторият („Вила Роза”) е изцяло частен и третият („Джулай”) е единственият заснет изцяло с държавни пари. Наградите на кинообщността са резултат от работа в продължение на две години преди това. Това е всичко, което е произведено. В малката държава има малки групи, които воюват една срещу друга…

– За пари ли воюват групичките в българското кино?

– Когато няма пари, войната е за пари. Интригата за пари винаги е интрига на бедните. Това е проблем на цялата ни държава. През последната година имах възможност за пореден път да работя в Русия и виждам как философията им за нещата е базирана на друго. Сигурно и там пак става дума за пари, но това някак си не се усеща. Работи се, за да се случи проектът, телевизиите и продуцентите мерят с широка крачка хоризонтите. Техните ресурси, впрочем, съответстват на ресурсите, които имаме у нас. Някои ще кажат – да, ама там бюджетите са огромни. Така е, но и разходите им са огромни. Работата – и тук, и в Русия, и в Щатите, е една и съща. Разликата е идеята за смисъла на това, което правим. Там се осмисля в детайли, прави се сериозна подготовка – все неща, които у нас се случват в много орязан вариант. И си личи.

– Сериалите в България не се ли снимат от прима виста, без репетиции, без особена подготовка?

– У нас при производството на сериали се тръгна от принципа бюджетът на сериала да се съобразява с икономическото състояние на телевизията, която го снима. Финансовите параметри на българските сериали са на ръба. Някои продуценти могат да се справят в тази ситуация, но нещата винаги са на магия. Защо това е проблем? Няма време. При липсата на генерално планиране сценаристите нямат време да осмислят по-сериозно нещата, натискат ги да вадят сценарии бързо и нищо не се получава толкова добре, колкото би могло да бъде. Подготовката често се прескача. Масовата практика е да се притискат създателите да правят на терен между 10 и 12 минути на ден – така не остава време нито за репетиция, нито за анализ на конкретната сцена. Сроковете за произвоство тук са 4 пъти по-къси от минималната практика на западното производство на сериали. Теливизия HBO се смятат за най-бързо снимащите, а те произвеждат една серия за 12 снимачни дни.

– За колко снимачни дни се реализира една серия у нас?

– Има телевизии, които заради нисък бюджет принуждават авторите да снимат една серия за три дни! В „Под прикритие” реализацията на един епизод е между 6 и 7 снимачни дни, което също е изключително малко за такава сложна продукция.

– БНТ не дава ли най-много пари за производство на сериали?

– Тези пари са на санитарния минимум за сериал. Говорим са професионално ниво на снимане.

– Как тогава се произвеждат сериалите на Би Ти Ви, техните бюджети не са ли наполовина на тези на БНТ?

– Бюджетите за сериали на Би Ти Ви са малко повече от половината на тези в БНТ.

– Как тогава успяват да произвеждат сериалите си Би Ти Ви?

– То се вижда как – всичко е за сметка на качеството. От тук нататък няма ход напред. Избуяха 20 сериала за 3 години, но не се направи анализ кое защо се случва и нещата умират, защото никой не се потруди през тези години да създаде сценаристи. В момента добре структурираните сценарни екипи са същите, които стартираха в началото на бума на сериалите. Нямаше следваща крачка, не бяха създадени още кадри.

– Спрямо интереса на публиката ли трябва да се създават сериали?

– Да, това е начинът. Комерсиалното не винаги е нещо лошо.

– Как ще коментирате решението на някои телевизии като Би Ти Ви да замразят производството на български сериали, вместо това смятат да купуват турски, защото им излизат по-евтино?

– Това е логиката на Женския пазар – дали ще продадем повече домати. Жалко е да прекъснеш един стартирал процес, който засили интереса към творческите професии у нас… Заради сериалите в НАТФИЗ кандидатстват 4 пъти повече младежи, защото виждат някаква перспектива за развитие. Спирайки този процес, ти спираш развитието на десетки млади хора, които се занимават с нещо смислено и важно. Хубаво – ще върнем турските сапунки, а децата пак ще влязат в чалгите… Това е предателство!

– Защо според вас частните телевизии трябва да се трогват от подобни морални казуси?

– Сигурен съм, че зрителите ще загубят от това. Ако вместо 20, бяха произведени 5 или 8 сериала, на които да им се даде по-голям период за реализация, качеството щеше да е съвсем различно. Има 4 компонента, които са много важни за реализацията на един сериал – сценарий, актьори, професионална реализация и мениджмънт. Който е сбъркал в тези 4 принципа, се е провалил. Ето – Би Ти Ви тръгна да прави „Къде е Маги?” на принципа на турските сериали. Решиха да го заснемат с по-малко пари, сбъркано е като концепция, защото е теленовела, която трябва да се излъчва всеки ден следобяд, а ти се опитваш да го направиш праймтайм драма, и нещата тръгнаха надолу.

– Как да откажат продуцентите за правят сериал, когато им дават едни пари? Действа се на принципа „Вземай парите и бягай”.

– Действа се на принципа „От избори – до избори”.

– И политиката ли има пръст в снимането на сериалите?

– Факт е, че в нашата държава всичко зависи от политиката. Няма успешни бизнесмени, които не са свързани с политическа конюнктура. Ние сме – кой на кого е човек. Когато едните са на власт – техните хора вирват глави. Като дойдат другите – техните хора се надигат. Така е и в икономиката, и в нашия бизнес. Заради нестабилната политическа ситуация миналата година аз не се включих в екипа на „Под прикритие” за Четвърти сезон в началото. Беше ясно, че ще има нов сезон, но никой не можеше да каже в какви срокове ще се прави. Имаше избори, сменяше се и ръководството на БНТ… Нали знаете какво се случи със сериала „Недадените”?

– Парите за снимки не им ли бяха дадени по политически причини – по нареждане от кабинета на Бойко Борисов?

– Властимащите извиха ръцете на ръководството телевизията, за да се даде ход на проект, класиран на четвърто място. Аз съм идеалист и смятам, че желанието да направиш филм за спасяването на евреите по повод годишнина от спасяването им е нещо вярно като концепция. Но е жалко, когато когато тази добра идея се реализира свински…