Влюбеният Иречек

Влюбеният Иречек
или
Покръстването на пашата*

(Комично-фантастично-героична опера в три действия и две картини)

Музика: братя Доницети, Панчо Владигеров, Джузепе Верди и Джакомо Пучини
Национални химни на Централните сили
Либрето: Джанманоло Глишано
(По днес изгубената комедия „Галантните хайдути“ от Виктор Юго)

Премиера: Двореца, София, 1899 г.

Резюме

Увертюра

Валс и рапсодия „Вардар“.

Първо действие

По време на бал в двореца на българския принц Фернандо (тенор) в старата столица Търново, младият австрийски учен Иречек (тенор) и също младият турски пратеник Мустафа Кемал (баритон) се влюбват в дъщерите на българския Генерал (бас) – Мария (сопран) и Катерина (мецосопран). Комична неяснота кой в коя дъщеря е влюбен, заплахи за дуел и щастливо разбирателство. Двамата се побратимяват. Иречек изказва съжаление, че Мустафа не е християнин.

Първа картина

Турският султан (бас) преминава през София на път към Белград и принц Фернандо му изразява почитта си заедно с целия свой двор.

Второ действие

Генералът е разгневен на дъщерите си, задето искат да се омъжат за чужденци. Злият сръбски Консул (бас) съветва Генерала да прати убийци на любимите на дъщерите си, но Генералът не се съгласява, тъй като все пак е благороден човек. Дует на Генерала и Консула, в който те си спомнят битката при Сливница и как Генералът е спасил живота на Консула, взимайки го в плен.

Втора картина

Серенада на Иречек и Мустафа под балкона на двете генералски дъщери. Арии на любовта. Катерина изразява съмнение в искреността на Мустафа, който не е християнин.

Трето действие

Генералът забранява на дъщерите си да общуват със своите любими. Момичетата бягат от дома и се срещат с Иречек и Мустафа в параклис сред гората до Търново. Там ги чака Свещеникът (бас). Свещеникът покръства Мустафа, който е готов да се откаже от сарацинския закон в името на любовта. Катерина се уверява, че Мустафа я обича. В този момент на сцената нахлуват Генералът и Консулът. Консулът е убедил Генерала, че дъщерите му са обезчестени и се кани да убие любимите им. Двамата млади мъже не желаят да причинят зло на бащата на своите годеници и се отбраняват, но не нападат на свой ред. Момичетата са отчаяни, а Свещеникът не успява да разтърве дуелантите. Консулът се опитва да убие Мустафа, защото султанът е превзел Белград. Иречек е ранен, докато защитава приятеля си.

На сцената излиза ловната свита на принц Фернандо, доведена от Свещеника. Принцът преустановява дуела, получава уверенията на двамата младежи, че момичетата не са загубили честта си и се разпорежда Иречек да бъде превързан. Мустафа разкрива, че вече е християнин. Генералът разбира, че е бил подведен от подлия Консул и се разкайва за жестокостта си. Всички му прощават. Консулът се опитва да избяга, но е пленен. Сетне принцът благославя влюбените и Свещеникът ги венчава в присъствието на цялата свита.

Радостен хор на придворните. Завеса.

Втори финал

Султанът победоносно се връща от Белград и всички празнуват заедно на импровизиран горски бал. Представлението завършва, както е започнало – с празник. Оркестърът свири „Шуми Марица“, „Боже, пази кайзер Франц“ и отново „Меджидие маршъ“.

Завеса.

* Операта е изпълнена за първи път с точно този финал при влизането на България в Първата световна война през 1915 г. по време на гала-изпълнение в двореца Долмабахче, Истанбул.