Яра Бубнова за вечерята в Двореца: Не беше оргиастична

Знаех, че коктейлът след откриването ще бъде пърформанс, но не и че ще има тела от меса, казва директорката на галерията

„Много се надявам, че Ода Жон не чете това, което през последните дни тече за нея в интернет“, казва Яра Бубнова, и.д. директор на Националната галерия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Диляна ДИМИТРОВА

26.11.2018

Българската художничка Михаела Дановска, наречена Ода Жон (Ода за жълтото*) от своя ментор Йорг Имендорф (1945 – 2007), най-сетне успя да стане популярна и извън тесните елитарни кръгове в България. Стана със скандал – непланиран (поне така твърдят нейните домакини от Националната галерия), но не с картините, които бе изложила, а с приема след тях. Сто души, подбрани лично от нея, получават покана за вечеря след откриването на ретроспективната излоба „Сърцевина“. В Балната зала на Двореца са наредени две дълги банкетни маси, на които от месо са изваяни женски тела… метафора за тялото като обект за консумация.

Видеокадри от гощавката попаднаха във Фейсбук и предизвика крайни коментари. Мнозина намират за скандално решението да се вечеря в залите на Националната галерия, други определят за безвкусица скулптурите от месо върху масите, трети се подразниха от този пир в Двореца, докато по улиците на цяла България се провеждат стачки срещу високите цени на горивата, винетките и бедността като цяло.

Разговаряме с и.д. директор на Националната галерия Яра Бубнова за намеренията, изпълнението и резултатите от откриването на изложбата „Сърцевина“.

– По сценарий ли беше реакцията от обществото след изложбата с вечеря на Ода Жон, или беше изненада за Вас и за авторката, г-жо Бубнова?

– Не, реакцията не беше изчислена. Тя беше голяма изненада за всички нас – и мисля, че е доста преувеличена. Говорим за изкуство, където всеки има право да харесва или да не харесва нещо, но да се реагира толкова агресивно и унизително към автора, такова нещо никой никога не планира. Може би Ода Жон вътрешно е готова да бъде унижена от публичността, защото това вече ѝ се е случвало в живота. Но не мислех, че изложбата – и в това число и пърформансът, който е доста експлицитно свързан с това, което тя прави – може да предизвика толкова сложна система от конотации у зрителите.

– Оказа се, че провокацията бяха не картините, а вечерята след откриването – Вие намирате ли я за скандална?

– Мисля, че авторката е разчитала на някакъв вид скандал. Тя самата е вегетарианка, както и повечето от гостите от чужбина, които тя покани – хора, свързани с нейната галерия, изложбите ѝ, куратори, автори на текстове. Сред тях е имало даже и вегани, които са били смаяни от пърформанса и, грубо казано, са останали гладни. Общо взето, гостоприемството ни не се прояви добре.

– За веганите май също беше помислено – видях карфиол…

– Както ми каза един швейцарец, той пощипвал гроздето и вероятно карфиола, не знам дали е прието да се яде суров. Но идеята е била точно това – Ода Жон създаде в една привидно романтична, приятна, като че ли разполагаща към всякакви приказни ситуации вечеря в стил „Пепеляшка“. Създаде и едно брутално действие, в което на хората им се е налагало да докосват месо – жената като месо. Може би тя леко ни се подигра на всички присъстващи чрез този парадокс. Тя в момента е много увлечена по това да прави скулптури, наподобяващи тела, като далеч не задължително изцяло от главата до петите. Ода Жон прави едни хибридни неща – обединени в кръста, без глави, с няколко ръце и други такива.

– Дотук все още говорим за банкета, нали така?

– Точно така. И тези тела бяха покрити с различни видове колбаси. Естествено е всички гости да си направят асоциация с причастието, където от Христовото тяло се яде – но, разбира се, с това абсолютно усещане на проявлението на сексуалното желание да владееш като изяждаш. Тоест, да унищожаваме. Мисля, че това е темата, с която тя се занимава – донякъде поетично, донякъде брутално.

На тази вечеря тя въвлече хора, които може би биха могли да се определят като един вид елит, в едни изключително директни, неелитарни занимания в средата, в която вероятно замахваме с вълшебни пръчици и променяме тоалетите.

– Около тази изложба имаше скандал на няколко нива: първо тук, в изложбената зала, след това горе, на вечерята, с участието на гостите, които вероятно не са знаели, че ще участват в пърформанс във вид на частно парти… Или знаеха?

– Честно казано, никой нищо не е знаел.

– Не беше ли посочено на поканата, че предстои афтърпарти с пърформанс?

– Ода Жон и нейните асистенти са направили списък със 100 гости. Попитах я защо точно 100, тъй като и аз не знаех какъв ще е сюжетът на този коктейл…

– Банкетът беше представен като коктейл?

– Да. Аз знаех, че ще е пърформанс, но не знаех, че ще има тела от меса. Знаех, че ще има скулптури, че ще има специално аранжирани маси, че ще има специално поканени хора – всички от сферата на изкуството. Знаех, че ще дойдат хора от чужбина, но честно казано, не съм уточнявала сценария с подробности – когато човек ти казва, че планира някакъв по-специален коктейл, не разпитваме какво ще се сервира, но и защото ние вече бяхме поели ангажимент още при подписването на договора за този проект. А това се случи преди една година – и в договора пише „Коктейл в Балната зала след откриването“. Аз сметнах, че би било странно, сега изведнъж, когато вече ни се разказа, че ще има тела, за месата не знаех, че някакси ще интервенираме и ще кажем, че ние такива коктейли не правим.

– Наистина ли не правите коктейли след откриванията на изложби?

– Коктейли тук се правят. Въпросът е друг – точно това обсъждахме с колегите, след като се случи това – защо всички сме толкова убедени, че коктейл е само когато ти стоиш прав с чаша? Възможно е тук да има и някакъв проблем с превода, аз поне така си го представям, защото предполагам, че на английски, а вероятно и на френски, който за съжаление не знам, това би звучало като reception, тоест прием след откриването. Приемът след откриването може да бъде всякакъв, аз лично съм била на всякакви приеми и някои са били на невероятни места. Често са в дворци, във Виена може да наемеш почти всеки дворец, там включително и в Kunsthistorisches Museum се правят приеми, произведенията висят по стените, никой не ги сваля. В нашия случай нямаше произведения, защото в Балната зала нямаме експозиция.

– По времето на Фердинанд в този дворец са се правели легендарни вечери, където той си е позволявал неуместни шеги с българските политици. Така че подобен банкет тук не е прецедент?

– Със сигурност в Балната зала е имало големи обеди, вечери и други приеми – тя за това е направена. С баловете е по-трудно напоследък, макар че се случват. Ако някой се съмнява въобще може ли това да се прави в музея, в сайта на лондонската галерия „Тейт“ е публикуван ценоразпис какво може да се наеме и за какъв вид събития. И това става в експозиционни пространства, инак не е интересно.

– И все пак в нашата Национална галерия, бивш дворец и по-рано турски конак, вечери на маса вероятно не е имало от 100 години или дори повече?

– Не съм убедена, защото в Националната галерия за чуждестранно изкуство навремето е била проведена т. нар. sitter dinner, вечеря на маса, организирана от президента тогава Георги Първанов за срещата му с испанския крал Хуан Карлос. Не съм присъствала на самата вечеря, но знам, че е имало такова събитие.

– Третият скандал около Ода Жон дойде от контраста между тази буржоазна вечеря и протестите срещу бедността из цяла България.

– Това вероятно е най-справедливата част от коментарите и обвиненията. Да, несправедливо е по принцип да правиш нещо, което другите не могат – но се опасявам, че сферата на изкуството, даже без тази бохемска традиция, която тя има, хората да се държат, обличат или правят нещо, което другите класи и социални групи не правят, мисля, че ние малко надценяваме днешната бедност или подценяваме днешното съществуване. Много хора предпочитат да си купят смартфони и модерни комуникационни неща, отколкото реално да се чувстват нахранени.

Телата от месо на прословутия банкет след изложбата. Снимка: Фейсбук

От друга страна това, което направи Ода Жон, нямам представа за бюджета на хранителната част, но опасявам се, че тя не може да бъде смятана за оргиастична, защото не ми се вижда, че това е haute cuisine (гурме кухня – бел. ред.) или нещо по-специфично. Това по-скоро предизвиква хората да взимат с ръце много често, да свалят слоевете на месото от телата.

– Нямаше ли вилици?

– Имаше, но те бяха неудобни за ползване. Доста от нещата предизвикваха ядене с ръце. Нямаше кокали за гризане – това, което ние асоциираме с агресивно, варварско поведение – бяха наредени тези цветни месни продукти – не всички бяха салами – които веднага възприемаш в асоциация с твоята собствена телесност.

– В изложбата месата, телесата също са водещата метафора…

– Да, месото и тялото – тази болезнена връзка, която винаги съществува в работите на Ода Жон. За жената, която употребяват. Мисля, че това е базирано върху някаква персонална травма, но разбира се, и върху тези наблюдения, които повечето от нас имаме върху нашето общество.

Отношението към авторката като към жена и към нейната женска същност смятам, че е изключително унизително. Заради това се чувствам неудобно спрямо Ода Жон. Всичко останало, да – хората не харесват изкуството, не харесват пърформанси, не им харесва как и къде се случва определено нещо, всеки има възможност да коментира. Но унижението на автора с основанието, че тя е жена – с всичките обидни конотации, които езикът предлага, това не би ми се искало да ѝ превеждаме.

– Ода Жон не говори ли български?

– Говори. Но много се надявам, че не чете това, което последните дни тече в интернет.

Вижте още: „ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ“ – ПЪРФОРМАНС ИЛИ ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА?

Изложбата „Сърцевина“ на Ода Жон може да бъде разгледана в Националната галерия (филиал Двореца) до 13 януари 2019 г.

Някои от картините на Ода Жон в Националната галерия: