Bookshop Wallpaper

Петър Богдан, светъл ум в „тъмни години“: Честта е равнопоставена на живота

Новооткритият ръкопис, по-стар с един век от този на Паисий, е озаглавен „За древността на бащината земя и за българските дела“

Думите на Петър Богдан за честта са доказателство, че и в онези тъмни за България времена тук са живеели българи със светли умове, казва проф. Лилия Илиева. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

Четено: 3077 пъти E-mail

Защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“. Тези думи на Петър Богдан Бакшев, автор на новооткритата най-ранна известна българска история, бяха изведени от нейната откривателка проф. Лилия Илиева като най-важното послание от неговия труд – послание, сравнимо с Паисиевото „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. Само че един век по-рано.

В четвъртък сутринта в студиото на Би Ти Ви проф. Илиева съобщи интересни подробности, свързани с историята на Петър Богдан, нейното откриване и онези (според клишето)тъмни години“, за които знаем много малко.

Ръкописът, озаглавен „За древността на бащината земя и за българските дела“, съдържа 200 страници и 70 глави и се намира в университетската библиотеката на град Модена, Италия.

Католическият архиепископ Петър Богдан е един от първите българи, написал авторско съчинение, каквито ние почти нямаме от XVII век – имаме преводни трудове. Монахът се е занимавал и с преводи. Особено важно е, че това откритие изтегля началото на модерното време в България със сто години назад.

Проф. Илиева припомни, че за този труд се знае отдавна. Усилия по издирването му е положил Божидар Димитров, но това, което успява да открие през 1979 г. в архивите на Ватикана, е опростена и съкратена редакция на началото на текста. Първоначално се е смятало, че ръкописът съдържа 10 глави, след това Божидар Димитров е открил записки на редактора, в които е отбелязана и двадесета глава – и е предположил, че са били двадесет. Но ръкописът се оказва много по-обемен.

Авторът се е стремил към научна достоверност – и той като Паисий е използвал всички източници, които са му били достъпни. Ръкописът е подвързан заедно с други трудове в едно обемисто книжно тяло, сподели проф. Илиева. Постъпил е в университетската библиотека на град Модена вероятно в края на XIX век, като част от сбирката на голям колекционер на книги и картини, меценат на Модена – маркиз Кампори.

Как е направено откритието? Професор Илиева подозирала, че е възможно историята на Петър Богдан да се намира в частна колекция и се заема да прегледа в интернет такива каталози. Докато проучва каталога на маркиз Кампори, попада на текст с обещаващото начало:

„На Петър Богдан от Чипровци. „За древността на бащината земя и за българските дела“.

Ръкописът е написан на латински, защото авторът му е търсел европейска аудитория – и е издаден малко след смъртта на Бакшев във Венеция. Благодарение на помощта на римокатолическата църква, Петър Богдан, заедно с други български момчета, е получил достъп до европейските образователни институции. Това, което доскоро не се знаеше, е, че от началото на XVII век вече имаме имаме българин, завършил университет – с помощта на католическата църка. Името му е Петър Маринов, предшественик на Петър Богдан в Софийската епископия.

Проф. Илиева е получила от Италия книгата в дигитализиран вид, изпратена ѝ чрез италианското Министерство на културата. „За древността на бащината земя и за българските дела“ не е исторически труд в съвременния смисъл на думата. Петър Богдан се интересува най-много от християнството по българските земи, което е по-старо от българската държава, уточнява тя.

За какво пише Петър Богдан? В София е запазена една от най-старите действащи църкви – ротондата „Св. Георги“, и за разлика от нас, Петър Богдан наистина се е гордеел с тези неща и е описвал ранното християнизиране на нашите земи, които по негово мнение, вече са били заселени със славяни, каза професор Илиева.

Дамата работи по проект към фонд „Научни изследвания“, с чиято помощ е била платена дигитализацията на ръкописа. Проектът носи условното название „Гутенберг и българите“ и изследва навлизането на модерния начин на мислене в България. Колкото и да е бил тежък животът на българите по онова време, сравнително скоро след откриването на книгопечатането (1439 г.) – още през XVI век, 100 години преди Петър Богдан, един българин отива във Венеция и си купува печатница.

„А защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“ – тези думи на Петър Богдан от историята му, са неговото послание и доказателство, че и в онези тъмни за България времена тук са живеели българи със светли умове“, коментира в края на разговора проф. Илиева.


ДС