Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Чавдар Николов: Творците живееха най-добре при Нина Чилова, всички я превъзхождаха

„Най-добрият министър в историята на българската култура“ - анкета на „Площад Славейков“ сред интелектуалци в навечерието на 24 май

„Нина Чилова, министър на културата в кабинета „Сакскобургготски“, пък и министър-председателят по нейно време, повдигаха самочувствието на българския творец по един естествен и неповторим начин. Липсата им сега води до нездравословни амбиции у повечето творци с ниско или недостатъчно високо самочувствие“, казва Чавдар Николов. Снимка: БГНЕС - Чавдар Николов: Творците живееха най-добре при Нина Чилова, всички я превъзхождаха

„Нина Чилова, министър на културата в кабинета „Сакскобургготски“, пък и министър-председателят по нейно време, повдигаха самочувствието на българския творец по един естествен и неповторим начин. Липсата им сега води до нездравословни амбиции у повечето творци с ниско или недостатъчно високо самочувствие“, казва Чавдар Николов. Снимка: БГНЕС

В навечерието на 24-и май, Деня на българската писменост и култура, преди отново да запеем „Върви, народе възродени…“, се замисляме накъде върви родната култура – развива ли се, в застой ли е или търпи регрес. Заслугите за тези процеси в немалка степен се дължат на министъра на културата – затова се запитахме кои през годините са използвали влиянието си, заемайки този пост, за да окажат тласък на родната арт арена, кои са се носили по течението и кои – обратно, са нанесли вреда на изкуството; при кого творците са се чувствали най-добре и кой действително е работил в полза на културата?

„Площад Славейков“ поставя тези и още въпроси в анкета сред български интелектуалци и общественици. На всички задаваме едни и същи въпроси. А в деня на празника ще обобщим резултатите.

Вижте отговорите на Мила Искренова, Васко Василев и Димитър Шумналиев.

Поетът Недялко ЙОРДАНОВ:

Вежди Рашидов бе грешно съветван,
но поправи някои безумия

N_Jordanov-a

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Не мога да направя класация на всички министри на културата от Освобождението до наши дни. Нека си припомним, че този пост са заемали едни от най-авторитетните културни личности за своето време: Васил Друмев, П.Р. Славейков, Иван Вазов, Константин Величков, Стефан Стамболов, Константин Иречек, проф. Иван Шишманов, Цанко Церковски… Веднага след 9. 09. 1944 г. на този пост са Димо Казасов и проф. Михаил Арнаудов. След това рязко се сменя критерият и министри на културата стават главно политици: Вълко Червенков, Демир Янев, Начо Папазов, Ганчо Ганев, Петър Вутов… Щастливо изключение е поетът Павел Матев. След това идва времето на Людмила Живкова – според мен най-полезният за тогава министър на културата, който показа българското изкуство по света. Нейното дело съвестно продължиха Георги Йорданов и Александър Фол. След 10 ноември 1989 година на поста министър на културата се сменяха последователно също така стойности творци – издигнати от съответната управляваща партия: Димо Димов, Елка Константинова, Георги Костов, Емил Табаков, Стефан Данаилов, Вежди Рашидов… Не изброявам, разбира се, всичките.

Как от всички тези министри да определиш кой е бил най-полезен за България!

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Нека не звучи еретично, но така беше при управлението на Людмила Живкова. И не само защото беше дъщеря на Главния, а защото при нея стана възможен духът на либерализъм, на относителна свобода на словото и на материална осигуреност на хората на изкуството. Тогава истинските творци във всички изкуства бяха издигнати на пиедестал. И това го твърдя без да преувеличавам. Тогава се сложи временен край на разправата с инакомислещите – нещо, което след нейната смърт стана трудно достижимо.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– За средствата отговор могат да дадат само финансистите. Зная само, че след промяната бюджетът за култура и изкуство е бил винаги срамно малък.

Харесвах Стефан Данаилов, защото не се поддаде на политически пристрастия, както някои от неговите предшественици, и беше приет и обичан от всички колеги. Стратегията е нещо от областта на теорията и не знам изобщо дали някой се е занимавал сериозно с това. Помня, че Блага Димитрова, когато беше вицепрезидент, събра една група от двайсетина хора на изкуството да напишем Стратегия за развитието на българската култура. Това така и не се случи.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– То само това остава – да закрият Министерството на културата – както по едно време имаше идея да го обединят с Министерството на образованието.

Начело на Министерството на културата трябва да бъде изявен и ярък творец… Мениджъри се намират да го съветват. Понякога погрешно, както стана с Вежди Рашидов. Но Вежди е наистина голям творец и сантиментален човек и намери сили да поправи някои безумни актове, главно против българския театър.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– Навремето Радой го казваше наляво и надясно като споменаваше и конкретното име:

„Преди министър беше Иван Вазов.
А сега – Начо Папазов.“

Вижте отговорите на Леа Коен, Игор Марковски и Найден Тодоров.

***

Пианистът Живко ПЕТРОВ:

По времето на Людмила Живкова бе респектиращо да бъдеш музикант

Снимка: Тина Халкова

Снимка: Тина Халкова

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Този, който определено си обича работата и иска България да се запази като държава.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Не мога и не искам да съдя хората. Не знам как се намират средства за култура днес и как са се намирали преди, само мога да кажа какво е моето впечатление от това, което съм преживял до момента. Аз съм дете на промените и мога да разделя живота си дотук на два основни периода: преди 89-а година и до днес. Като върна лентата назад, определено изниква името на Людмила Живкова. Тогава, съдейки по баща ми, бе адски респектиращо да бъдеш музикант. Някак изкуствено бе създадена средна класа, която ходеше на концерти, театри, опери, балет, изложби и т.н. Имаше самодейни хорове. Имаше надежда, желание. Работеше се в посока ограмотяване и създаване на някакъв вид култура.

Може би сме живели в неведение, да. Нямаше информация, да. Нямаше достъп до нищо, да. Само до нещата които ти подадат, да. А сега, когато имаме цялата информация, какво? Да не би да знаем къде да бръкнем в тази бездна? Или се носим, накъдето ни отвее вятърът? Всъщност, пак накъдето ни насочат.

В този динамичен свят народът се промени светкавично. Ценностите бързо се смениха. Промениха се желанията, изискванията. Промени се смисълът.

Някои хора дори не знаят къде се намира Зала „България“, Операта, Народния театър… Понякога се чудя дали има нужда от това, което правим ние, хората на изкуството. Медиите ни занимават с глупости и клюки и не отделят достатъчно внимание на творците, които се опитват да поддържат духа на българина. Явно да напишеш днес книга, симфония или да нарисуваш картина, е много скучно и не е новина. Новина е да бъдеш агресивен, скандален, арогантно ефектен… Всичко и всички са обсебени от материалната реализация. „Рейтинг“ е най-добрата дума, която оправдава моментното ни състояние. Жалко.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Людмила Живкова.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– Определено нямам фаворит, но знам, че министърът на културата е задължително да познава всички видове изкуства и да ги подкрепя.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– И да кажа, това няма да помогне.

Вижте отговорите на Георги Лозанов, Христо Карастоянов и Васко Кръпката.

***

Карикатуристът Чавдар НИКОЛОВ:

Тук и Салвадор Дали да сложат за министър, няма да го бъде

Chavdar Nikolov3

Снимка: Емил Георгиев

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Най-полезният е този, който още не е станал министър. Тук и Салвадор Дали да турнат, няма да го бъде. Всеки от „дейците на културата“ може да бъде убедителен министър, докато стане такъв. В България има прекалено много дейци, т.е. възможностите за добър министър са практически безкрайни.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Най-висок авторитет имаха творците по времето на Нина Чилова, защото всички очевидно я превъзхождаха интелектуално. Аз се чувствам добре, когато министърът „не ни се мотае из краката“ и живея добре, както сам го направя. Министър на културата звучи архаично и ако от него зависи как живеят творците, значи не сме мръднали и не искаме да мръднем от Развитото Социалистическо Общество.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Никога не съм получавал средства от Министерство на културата, за да бъда полезен с отговор на този въпрос. Има нещо, което смятам за най-важно задължение на министерството. Най-напред да се погрижи да образова подрастващите, да създава глад у тях за култура. Още от първи клас културата да стане условен рефлекс у бъдещите строители на България, дори и у тези, които безусловно са ощетени от културни традиции. Но това няма да стане с хорца в часа по физкултура, няма да стане с намаляване на часовете по изобразително изкуство и пеене. Трябва да се поощряват материално „дейците“ да отиват при малките, така ще са адски полезни на себе си и на поколенията. Няма какво да се лъжем – малцина от „дейците“ могат да се доближат до цитирания по-горе Дали. По-достойно е „дейците“ да стават будители.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– Казахме вече, че министър Чилова, пък и министър-председателят по нейно време, повдигаха самочувствието на българския творец по един естествен и неповторим начин. Липсата им сега води до нездравословни амбиции у повечето творци с ниско или недостатъчно високо самочувствие. Сега всеки творец е професор и академик. Професорите в Академията са повече от студентите, а в Квадрат 500 има крило, което може да се нарече „професорското“. Нищо лошо не ми е направил Дали, но представете си, че се запознава с някой и казва: „Дали, академик Дали“.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– Знам кого има предвид Радой Ралин, знам и кой е сит търбух за наука гРух. Виж, неволната грешка пак ме доведе до свинските опашки. Дано най-после някой се сети да сложи или ние наложим министър на българите, а не на траките, не на пафтите и плетените чорапи, а на българите и то на младите българи – тези, от които ще зависи нас, днешните, да ни има и занапред.

Вижте отговорите на Ива Йолова, Стоян Радев и Теодосий Спасов.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах