Пламъците на Герника още горят в паметта ни. През 1937 година нацистки ескадрили бомбардират този старинен град в испанския район Биская, за да помогнат на фалангистите в испанската Гражданска война. Нападението отнема 1 600 живота и разкрива бъдещето на ужаса от въздушните удари за цивилното население, който ще се превърне в нещо обикновено, когато световната война избухва след две години.
Тази седмица бившият министър Андрю Мичъл призова духовете на Герника.
„Онова, което Русия прави с Обединените нации, е точно това, което Италия и Германия правеха с Обществото на народите през 30-те – каза Мичъл в Камарата на Общините. – А това, което върши в Алепо, е същото, което нацистите извършиха с Герника в испанската Гражданска война.”
Мощта на „Герника” ни кара да виждаме престъпленията на собственото си време по-ясно и е дан към моралната ефикасност на изкуството. Има причина всеки да разпознава „Герника“ като образ на варварството на бомбардировките. Втората световна война донася и по-ужасяващи въздушни нападения, но „Герника“ остава най-добре запомненият пример за жестокостта на въздушната война. Защото я е нарисувал Пикасо.
Мичъл използва сравнението с бомбардировката на баския град като сравнение, което да ни събуди. Португалският карикатурист Вашку Гархалу се връща към самата картина. Добилата светкавична популярност негова рисунка включва лицата на Путин и на Башар ал-Асад в Пикасовия кошмар и превръща пронизания кон в алегория на Съединените щати.
Защо „Герника” може да ни помогне да разберем истината за Сирия? Пикасо рисува шедьовъра си бързо върху голямо платно вателието си на левия бряг на Сена в Париж. Показва го в испанския павилион на Световното изложение същата година. Картината не спира ужасите на войната. Но погледната днес, тя изглежда пророческа. Всяка нова бомба, хвърлена върху главите на хората, прави смисъла ѝ все по-очевиден.
„Герника” не е конвенционално историческо платно, нито фактологически точно предаване на събитието, а кубистки апокалипсис, нарисуван от най-революционния модерен художник. Човешкото тяло не може да устои пред технологията на бомбите и Пикасо показва какво означава това. Останките на войник лежат разкъсани. Мъртвото лице на дете е изгубило чертите си, оставяйки само няколко разбиващи сърцето линии. Някой е в капан сред горяща сграда.
Чрез разлагащите лещи на кубизма Пикасо е способен да ни накара да видим сблъскващите се ужаси на един страховит миг. Той ни принуждава да възприемем изображението като реални, осезаеми моменти на неистово страдание и насилие. Отдалечавайки се от обемите на действителността, „Герника” кара ума да се концентрира върху същността на зверството: мъртвото детско лице, фигурата в огъня. Картината ни позволява да видим крайностите на осакатяването и смъртта, които повечето фотографи с основание ни спестяват. Пикасо рисува човешкото страдание отвътре, а не се взира в жестоките детайли.
През 1937 г. куражът на това платно е бил да разкаже истината във време на лъжа. Точно това прави картината и досега. Най-страшната аналогия между настоящето и 30-те е, че истината бива прикривана от лъжи и пропаганда. Живеем в епохата на постистината. Политици като Тръмп и Путин казват каквото си искат. Интернет замъглява всеки факт с „контрафакт” и има толкова много безумни конспиративни теории, че човек вече не вярва в нищо. Но и преди сме преживявали това. Тоталитарните пропагандни машини от 30-те години са атакували самата идея за истина. Хитлер и Сталин постоянно са воювали срещу фактите, използвайки радио, кино, цензура и промиващи мозъка масови митинги.
Пикасо е бил съвсем наясно какво прави, рисувайки „Герника”. Опитал се е да покаже истината така непосредствено и непоколебимо, че тя да устои на всекидневните лъжи от епохата на диктаторите. Нацистка Германия и Сталинова Русия издигат гигантски павилиони на Изложението от 1937-а, когато и „Герника” е била показана на публиката. Пикасо – просто един човек, искащ да каже истината – е нарисувал човешкото възприятие за онези зли времена. Но то надживя пропагандата.
Днес трябва да воюваме за истината с храбростта на Пикасо. Не само бомбите убиват хора в Алепо; убива ги и машината за лъжи на Путин.
Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Докато Алепо гори в лъжливата ни епоха, Пикасовата „Герника” все така крещи истината за войната“.
Има ни заради вас
Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,
През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.
Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.
За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.
Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.
Има ни за вас и заради вас.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG94TTBB94001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение