Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Да воюваме за истината със смелостта на Пикасо

Апокалипсисът в неговата картина „Герника“ ни помага да разбираме по-добре войната в Сирия. Но не само бомбите убиват в Алепо

Пабло Пикасо, „Герника“, 1937 г. Пикасо я рисува под влиянието на ужаса от нацистките бомбардировки над испанския град Герника на 26 април 1937 г. по време на Гражданската война в Испания. - Да воюваме за истината със смелостта на Пикасо

Пабло Пикасо, „Герника“, 1937 г. Пикасо я рисува под влиянието на ужаса от нацистките бомбардировки над испанския град Герника на 26 април 1937 г. по време на Гражданската война в Испания.

Пламъците на Герника още горят в паметта ни. През 1937 година нацистки ескадрили бомбардират този старинен град в испанския район Биская, за да помогнат на фалангистите в испанската Гражданска война. Нападението отнема 1 600 живота и разкрива бъдещето на ужаса от въздушните удари за цивилното население, който ще се превърне в нещо обикновено, когато световната война избухва след две години.

Тази седмица бившият министър Андрю Мичъл призова духовете на Герника.

„Онова, което Русия прави с Обединените нации, е точно това, което Италия и Германия правеха с Обществото на народите през 30-те – каза Мичъл в Камарата на Общините. – А това, което върши в Алепо, е същото, което нацистите извършиха с Герника в испанската Гражданска война.”

Мощта на „Герника” ни кара да виждаме престъпленията на собственото си време по-ясно и е дан към моралната ефикасност на изкуството. Има причина всеки да разпознава „Герника“ като образ на варварството на бомбардировките. Втората световна война донася и по-ужасяващи въздушни нападения, но „Герника“ остава най-добре запомненият пример за жестокостта на въздушната война. Защото я е нарисувал Пикасо.

Мичъл използва сравнението с бомбардировката на баския град като сравнение, което да ни събуди. Португалският карикатурист Вашку Гархалу се връща към самата картина. Добилата светкавична популярност негова рисунка включва лицата на Путин и на Башар ал-Асад в Пикасовия кошмар и превръща пронизания кон в алегория на Съединените щати.

Защо „Герника” може да ни помогне да разберем истината за Сирия? Пикасо рисува шедьовъра си бързо върху голямо платно вателието си на левия бряг на Сена в Париж. Показва го в испанския павилион на Световното изложение същата година. Картината не спира ужасите на войната. Но погледната днес, тя изглежда пророческа. Всяка нова бомба, хвърлена върху главите на хората, прави смисъла ѝ все по-очевиден.

„Герника” не е конвенционално историческо платно, нито фактологически точно предаване на събитието, а кубистки апокалипсис, нарисуван от най-революционния модерен художник. Човешкото тяло не може да устои пред технологията на бомбите и Пикасо показва какво означава това. Останките на войник лежат разкъсани. Мъртвото лице на дете е изгубило чертите си, оставяйки само няколко разбиващи сърцето линии. Някой е в капан сред горяща сграда.

Чрез разлагащите лещи на кубизма Пикасо е способен да ни накара да видим сблъскващите се ужаси на един страховит миг. Той ни принуждава да възприемем изображението като реални, осезаеми моменти на неистово страдание и насилие. Отдалечавайки се от обемите на действителността, „Герника” кара ума да се концентрира върху същността на зверството: мъртвото детско лице, фигурата в огъня. Картината ни позволява да видим крайностите на осакатяването и смъртта, които повечето фотографи с основание ни спестяват. Пикасо рисува човешкото страдание отвътре, а не се взира в жестоките детайли.

През 1937 г. куражът на това платно е бил да разкаже истината във време на лъжа. Точно това прави картината и досега. Най-страшната аналогия между настоящето и 30-те е, че истината бива прикривана от лъжи и пропаганда. Живеем в епохата на постистината. Политици като Тръмп и Путин казват каквото си искат. Интернет замъглява всеки факт с „контрафакт” и има толкова много безумни конспиративни теории, че човек вече не вярва в нищо. Но и преди сме преживявали това. Тоталитарните пропагандни машини от 30-те години са атакували самата идея за истина. Хитлер и Сталин постоянно са воювали срещу фактите, използвайки радио, кино, цензура и промиващи мозъка масови митинги.

Пикасо е бил съвсем наясно какво прави, рисувайки „Герника”. Опитал се е да покаже истината така непосредствено и непоколебимо, че тя да устои на всекидневните лъжи от епохата на диктаторите. Нацистка Германия и Сталинова Русия издигат гигантски павилиони на Изложението от 1937-а, когато и „Герника” е била показана на публиката. Пикасо – просто един човек, искащ да каже истината – е нарисувал човешкото възприятие за онези зли времена. Но то надживя пропагандата.

Днес трябва да воюваме за истината с храбростта на Пикасо. Не само бомбите убиват хора в Алепо; убива ги и машината за лъжи на Путин.


Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Докато Алепо гори в лъжливата ни епоха, Пикасовата „Герника” все така крещи истината за войната“.

OPERA OPEN