Силвия НЕДКОВА
05.03.2026
Не мога да се отърва от усещането, че присъствам на предизборна кампания, която се провежда на гробище за деца.
Партийна коалиция, създадена от „скърбящ баща“, заложи на хорското съчувствие, като взе името на загиналата в ужасна катастрофа Сияна. Днес отново в акт на емоционално изнудване друга партия спекулира със смъртта на деца. Този път става дума за Слави Трифонов и чисто новичката му песен „Деца, забравени от бога“, посветена на трагедията в Петрохан.
Сантименталният кич и елементарната манипулация, които са основните характеристики на това парче, не са нещо ново за Трифонов. Той отдавна не е излизал да изпее нещо лично, затворен в битието си на политик зад кулисите. Сега обаче, когато на карта е заложено цялото бъдеще на „Има такъв народ“, един очевидно болен човек се „жертва“ да изпее една очевидно емоционално евтина песен по темата, разстроила целия народ.
„На гроба бял лежат цветя, защо деца“, проплаква Трифонов в музикалната жалейка. Надеждата явно е да бъдат разплакани ония, които само това чакат – някой да им „бръкне в душата“, да замени разума с емоция и да я използва. За политическа печалба. Накрая на монотонното, кичозно и незапомнящо се изпълнение се чуват звуци като от детска градина – внушение, че става дума за съвсем невръстни жертви.
Майката на една от жертвите на Петрохан, Ралица Асенова, официално забрани смъртта на детето ù да бъде използвана по този начин. Обръщението ù към Слави Трифонов е много по-разстройващо от цялата му лигава песен, но ще бъде прочетено от много по-малко хора.
„Паметта на Ники не е средство за публичност, политическа пропаганда или медийни интерпретации“, казва майката, апелирайки към разума на безсърдечни хора.
„Настоявам песента да бъде незабавно премахната от публичното пространство, както и да бъде прекратено всякакво използване на смъртта на сина ми за каквито и да било цели. Тази граница, която поставям, е човешка, морална и напълно оправдана“, пише с надежда жената, загубила най-скъпото си и принудена да преживява скръбта си през гаврата на уж обществено отговорни личности.
„Налага се да защитя паметта на детето си за пореден път“, пише Ралица Асенова.
Това би трябвало наистина да ни вбеси. Щом се налага една майка да защитава паметта на детето си, загинало в трагедия, значи сме наистина дълбоко в територията на откровеното зло.
Децата не са забравени от Бог, както пее Слави Трифонов. Забравени са от нас, а най-вече от нашите управленци, сред които е и партията на шоумените. И да, мандатът на това управление свършва насред детско гробище. Погребахме невинността.
