Бившият министър на културата Мариан Бачев се похвали с постижения по време на годината, в която управляваше сектора. В пространно изявление във Фейсбук, Бачев цитира изследване на индекса „Достъп до култура“, проведено от „Алфа Рисърч“, в което открива позитиви от работата си като министър.
Според него изследването показва ръст в някои от показателите за културно участие в България. Той цитира данните, които сочат, че посещението на кино се е увеличило през 2025 в сравнение с 2022 г. Повече хора ходели на театър, галерии и временни изложби и повече хора започнали да четат книги.
Бившият министър отбелязва и проблеми, които изследването е отчело – огромна разлика между София и малките населени места, финансова бариера пред достъпа до култура, изключително нисък интерес към опера, балет и класическа музика, липса на равен достъп до културен живот.
Това обаче му дава основание, като подчертава, че изследването е на независими организации, да отчете успехи на собственото си управление.
„В периода, в който бях министър на културата (16 януари 2025 – 19 февруари 2026 г.), заедно с колегите се опитахме да върнем разговора към хората, младите, регионите и реалния достъп до култура. Една година не може да реши проблеми, трупани десетилетия. Но когато независими наблюдатели отчитат положителна промяна именно през този период, това означава, че усилията не са били напразни“, пише Мариан Бачев.
В изследването „Достъп до култура“, представено преди десетина дни, се казва, че 11% повече хора са ходили на кино през 2025 г., отколкото през 2022 г. (първата година след Ковид епидемията). С 4 пункта са се увеличили посетителите в театрите за същия период – от 49,7%, те вече са 60,6%, като в селата този процент пада до 8,1.
През 2025 г. над 80 процента (81,6) не са посетили опера или балет, 58,5% не са ходили на театър, посочват данните на „Алфа рисърч“.
Анализът на социолозите показва, че това не е поради липса на желание – 60% от анкетираните биха искали да отидат, ако събитията са близо и достъпни. Бариерата е инфраструктурна, не ценностна, посочват от „Обсерватория по икономика на културата“, която е поръчала изследването.
Четири от десет души не са чели книга. 40% от пълнолетните в България не са прочели нито една книга за цяла година. При възрастовата група 65+ делът нараства до 47%.
Данните показват, че четенето не е просто навик, то е свързано пряко с достъпа до образование и библиотечна инфраструктура. Над 90 процента от висшистите (91,3) и 88 на сто от столичани са прочели книга, а над 80 процента от хората с основно и средно образование, както и 46,8 на сто от жителите на малките градове не са прочели нито една книга.
