Силвия НЕДКОВА
02.10.2026
И така, театралният сезон започна. За мен лично – със смях. Дано това е добър знак.
Сатиричният театър откри 70-ия си юбилеен сезон на 1 октомври и избра да го направи с традиционното си политическо кабаре – но подновено и променено точно като политическата ситуация в България. И също толкова негримирано, безцеремонно и без задръжки.
Театърът обичайно се възприема като метафорично отражение на живота. В случая обаче метафори нямаше. Нямаше подсмихване, сарказъм или изтънчен английски хумор. Нямаше Езопов език – очевидно защото от него „няма смисъл, макар да има нужда“ (цитирам авторите на драматургичния текст Калин Сърменов и Богдана Костуркова).
Няма Езопов език на сцената, всичко се казва директно. Актьорите копират образите си от реалността. Снимка: „Площад Славейков“
Не е време за недомлъвки, показва ни без съмнение огледалото на сцената. Грубо и директно, като удар с юмрук, се появяват разпознаваемите образи на реалния народ (изигран от вече емблематичното сценично дуо на Сатирата Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов) и илюзорното правителство.
Шегите в Кабарето бяха точно шеги от кабаре – без претенция за супер оригиналност или префинен хумор. Но това е обяснимо – хуморът е територия на абсурда, но тя вече не е в прерогативите на театъра, а на новините. Няма как да направим още по-странни и смешни нещата, които ни се случват наистина.
Затова и магистралната работничка, която чака да построят „Хемус“, и репортерката Риза Цветанова, която пита непрестанно „Кой плаща?“ (типичен нахален журналист, по думите на един театрален директор), и неадекватните министри, и ромите прекупвачи на гласове, не са театрални образи, а репортажи. Смешни са, но и плоски – точно както в реалността.
Всичко е наречено с името си. И е нарисувано като карикатура, не като метафора. На сцената излизат Пеевски, който раздава пари, Бойко Борисов, Тръмп… Излиза Гълъб Дронев, който твърди, че е ястреб. „Плаща Москва“, казва директно премиерът на България, изигран от Тони Минасян. Няма маски, макар да има илюзии, които са заместител на истината, както се твърди в спектакъла. Гримът е само сценичен, фалшиво прикритие на фалшива реалност. Точно като фалшивите гърди на директора на Сатирата, който играе „баба Калина“ и замеря със сутиените си Веско Мърлинов, блестящо имитиран от Михаил Сървански.
Роботът Тръмп, създаден в БАН. В образите са Теодор Елмазов и Добрина Гецова. Снимка: „Площад Славейков“
Във всяко кабаре има и много музика и е особено важно да се отбележи, че актьорите от Сатирата умеят да пеят, да имитират пеене и да фалшифицират пеене.
Ключът към постановъчното решение на Калин Сърменов е във финала на спектакъла. На публиката бе разяснено с безпощадна логика – ние, всички хора по земята, сме наследници на оцелелите, на тези, които не са мислили извън рамките, които най-малко са мислели всъщност. Защото другите – философите, умниците, еретиците – онези, които са се осмелили да се изправят срещу статуквото, са били убити от същото това статукво. Тяхното потомство не е оцеляло. И това обяснява масовото оглупяване на човечеството, на което сме свидетели, и от което сме част.
Дори и само заради този финал, който звучи като най-окончателната диагноза за света, си струва да се види новото „Политическо кабаре“ на Сатиричния театър. Защото там, на сцената, са шутовете, които единствени могат да избегнат екзекуция, маскирайки интелигентността и прямотата си зад груби шеги.
Добро начало на театрален сезон! Театърът слезе от височината на сцената си, защото реалността му открадна най-важното – абсурда.
Опашка за билети пред Сатирата – единствената сцена у нас, която си позволява шеги с героите на деня. Снимка: „Площад Славейков“
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
