Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Речник на насилието

Атентати и войни, престрелки и жертви – чуваме за тях всеки ден, но понякога употребата на тези думи е неправилна

Камион нахлу с висока скорост на коледен базар в Берлин в понеделник, уби 12 и рани 48 души. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Речник на насилието

Камион нахлу с висока скорост на коледен базар в Берлин в понеделник, уби 12 и рани 48 души. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Боят е миг от войната.”
Георги Георгиев, „Един от Първа дивизия”

2016-а беше жестока година. Войните в Сирия, Ирак и Източна Украйна продължават – и засягат всички ни, защото тези места не са толкова далеч, колкото ни се струва. Нападенията вече са пренесени на практика и у дома, в нашата стара Европа. Всеки ден научаваме за атентати, убийства, жертви и сражения. По-страшен ли е станал светът? Или винаги си е бил такъв, а днес просто сме по-добре информирани? Във всеки случай има смисъл да си изясним думите, които ползваме и чуваме. Темата е мрачна, но информацията е част от необходимата стратегия за оцеляване, над която сигурно вече мнозина се замислят.

Най-големият страх е този пред неизвестното. И най-лесно може да се навреди на хора, които не знаят точно в какво са попаднали. Пък и все пак живеем във времето на пост-истината, когато очевидните значения трябва да бъдат припомняни, за да не ги задуши неточната употреба от неграмотни и/или недобронамерени хора.

Предлагаме ви някои понятия, извадени от всекидневната журналистическа практика на днешното смутно време.

Америка за България

Атентат от фр., „опит”, тайно подготвяно нападение с цел убийство. Вж. „покушение”. Обикновено авторите на атентата го смятат за благородно средство в борбата с нечестен противник. Разбираемо, жертвите (вж.) не споделят това мнение, поне докато сами не замислят атентат.

Терор от лат., „ужас”, страх, ужас, предизвикан от заплашителни и жестоки мерки на властта или на частни лица. Преносно може да бъде управление, основаващо се на страх, тъй като си служи с насилие. Политика на заплаха. Самите терористи (вж.) смятат терора за нещо похвално, докато не се сблъскат със същото отношение от страна на противниците си. Цивилните (вж.) най-често се ужасяват от терора, което е и негова цел.

Терорист – човек, който си служи с терор (вж.).

Тероризъм – прилагане на терор (вж.), дейност на терорист (вж.).

ДНК

Атака – от фр., стремително нападение срещу противник с цел нанасяне на поражение. Преносно може да бъде и остър пристъп на болест.

Поражение – състояние, в което след нанесени щети едната воюваща страна не може да продължи съпротивата.

Офанзива от фр., настъпление, нападение, цялостна нападателна кампания (вж.) или операция (вж.) при военни действия (вж. „война”).

Дефанзива от фр., отбрана, отбранителни действия, защитна кампания (вж.) или операция (вж.) при военни действия (вж. „война”).

Кампания (военна) – от лат., организирана военна дейност, поход, реализация на цялостен стратегически замисъл с дългосрочни цели по време на война (вж.).

Групировка от фр., група, обединение от хора, подреждане и разпределение в група.

Операция (военна) – от лат., действия на големи военни групировки (вж.) за осъществяване на стратегическия план. Част от кампания (вж.).

Конфликт от лат., за военен или въоръжен конфликт вж. „война”.

Революция – от лат., насилствено смъкване на старо управление. Преносно може да бъде основна промяна, в която и да е област на човешката дейност. Общо взето, успешен преврат (вж.).

Пуч от нем., авантюристичен опит на малка група заговорници да извърши държавен преврат (вж.). Общо взето, неуспешна революция (вж.).

Преврат – насилствена смяна на управление, на държавна власт. Може да бъде военен преврат. Преносно може да означава рязка промяна в развитието на какъвто и да е процес. Общо взето, революция (вж.) с относително малко кръв.

Контрапреврат – преврат (вж.), насочен срещу по-рано извършен преврат.

Освобождение – премахване на ограничения, отхвърляне на робство, придобиване на свобода. Това, което победителят нарича „освобождение”, за победения представлява поражение (вж.) или дори окупация (вж.).

Окупация от лат., освен ако не става дума за Софийския университет или полския Сейм, окупацията е акт на незаконно завладяване и разпореждане в чужда територия. Например украинският полуостров Крим е окупиран от Русия.

Метеж – размирие (вж.), бунт (вж.), смут.

Бунт – проява на масово неподчинение, въоръжена борба срещу установена власт или ред; въстание, размирие (вж.), буна. Според властите бунтът е нещо лошо. Според бунтуващите се, властите са нещо още по-лошо.

Размирица – нарушаване на мира и спокойствието, вълнение, безредица.

Междуособица – вътрешна размирица (вж.), смут, война (вж.) в една държава.

Война – въоръжена борба между държави, народи, племена или обществени групи вътре в една държава (тогава говорим за гражданска война). Остър конфликт, безмилостна борба.

Хибридна война – съвременен вид високотехнологична война, водена както с конвенционално насилие, така и със средствата на многопосочна и противоречива пропаганда и дезинформация, целяща объркването на противника. Пропагандната фаза в хибридната война може да предшества конвенционалните бойни действия при все още формално продължаващ мир между агресивната страна и страната-обект на хибридна атака (вж.).

Пропагандна война – или „война на истините”. Частен случай на враждебни действия, когато пропагандата, тоест собствената версия за жизненоважни събития, се налага агресивно и изкривява представите и нагласите в атакуваната страна с цел нейното отслабване.

Покушение – опит за убийство или организирано убийство. Вж. „атентат”.

Убийство – насилствено отнемане на човешки живот. Умъртвяване. Може да бъде предумишлено, непредумишлено или политическо (вж. „атентат” и „покушение”). Обикновено умъртвяването на въоръжен войник от страна на противник по време на война не се третира като убийство в правната практика. Умъртвяването на цивилни лица или на военнопленници се третира като убийство.

Удар – във военен смисъл ударът е концентриран обстрел или бомбардировка в конкретна точка от противниковите позиции и е част от подготовката на нападение (вж. „офанзива”) с цел пробив на вражеската отбрана (вж. „дефанзива”). Обикновено ударът, бомбардировката, обстрелът или артилерийската подготовка е унищожителен за обстрелваната точка с все намиращите се там хора, включително цивилни (вж.).

Обсада – обкръжение на град или друго отбранявано място с цел преодоляването на противниковата съпротива, концентрирана там и превземането на самото място за база при следваща операция (вж.).

Блокада – вж. „обсада”. Прекъсване на пътищата и комуникациите на обсадено място.

Щурм – офанзивна (вж. „офанзива”), акция (вж. „операция”) с цел превземане на обсадено място (вж. „обсада”).

Излаз – опит на обсадените (вж. „обсада”) да разкъсат обкръжението, в което са попаднали и да свалят обсадата от позицията си.

Битка – проява на концентрирано, организирано насилие, протичащо поне първоначално по предварително зададен тактически план. В съвременната война (вж.) битката е цялостна малка операция (вж.), която може да продължи дни или седмици.

Престрелка – момент от битка (вж.), в който противниците директно стрелят едни срещу други с преносими огнестрелни оръжия.

Засада – изненадваща атака (вж.), извършена от нападателя след предварително изработен план.

Жертва – загинал или осакатен по време на война (вж.) човек. Обикновено под „жертва” се имат предвид цивилните.

Войник – в идеалния случай това е информиран, мотивиран и въоръжен участник във война (вж.). Невинаги случаят е идеален.

Цивилен – в идеалния случай (тоест в най-злощастния и най-често срещан случай) неинформиран, немотивиран и невъоръжен потърпевш от военните действия (вж. „жертва”). Част от стратегията на воюващи страни е войниците им (вж.) да се преструват на цивилни с цел изненада за противника.

Заложник – човек, пленен от въоръжени лица и държан от тях като гарант, че няма да бъдат нападнати.

Този текст със сигурност не е най-приятното четиво в „Площад Славейков“. Да се надяваме, че няма да има нужда от прекалено често връщане към него. Защото все пак идва Рождество Христово и ни се ще да се окаже вярно пожеланието: „на Земята – мир, между човеците – благоволение”.


При съставянето на материала бяха използвани „Речник на чуждите думи в българския език”, изд. „Наука и изкуство”, София, 1978, и „Български тълковен речник”, изд. „Наука и изкуство”, София, 2015.

Bookshop 728×90