Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Рей Бредбъри, когото вечно ще четем

Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя, заявява веднъж писателят

„Не ме е страх от роботите, страх ме е от хората“, казва Бредбъри. - Рей Бредбъри, когото вечно ще четем

„Не ме е страх от роботите, страх ме е от хората“, казва Бредбъри.

„Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш“, казва великият американски фантаст Рей Бредбъри, роден на 22 август 1920 г. Писателят ни напусна през 2012 г., но ни остави богатото си творчество. А какво по-приятно занимание от нов прочит на „451 градуса по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“, „Марсиански хроники“ или пък любим разказ?

„Срещнах Бредбъри, когато бях на 14 години; беше страхотно – спомня си през 2012 г. писателят Джонатан Мейбъри. – Той отдели толкова много време да говори с мен и да ме съветва за писането. Онази Коледа той ми подари „Нещо зло се задава“ с посвещение. Този екземпляр съм прибрал на сигурно място, но всяка година си купувам нов и го чета на Хелоуин. Бредбъри е от малкото автори, чиито книги ще се четат вечно.“

Според Робърт Салваторе красотата на автора е това, че не може да се класифицира като писател на научна фантастика, на фентъзи или на който и да е друг жанр. Бредбъри е толкова брилянтен, че може да ужаси читателя с леки апокалиптични гледки от бъдещето или пък да го шокира с обрати (като в разказа „Малкият убиец“), смята Салваторе.

Срещнах Бредбъри, когато бях на 14 години; беше страхотно – спомня си през 2012 г. писателят Джонатан Мейбъри.

Срещнах Бредбъри, когато бях на 14 години; беше страхотно – спомня си през 2012 г. писателят Джонатан Мейбъри.

Самият Бредбъри е автор на 11 романа и на стотици разкази – издадени в близо петдесет сборника и антологии. Има 12 детски книги, множество сценарии за кино и телевизия, над десет книги с есета. Носител е на десетки награди, а любовта му към космоса и стремежа към чужди планета, доведе до назоваването на кацането на марсохода „Кюриосити“ на Червената планета – „Кацането на Бредбъри“.

„Помислете си за шока, който са изпитали зрителите при първото гледане на кино със звук; при първия им път, когато тези гиганти на екрана отварят усти и запяват. Това описва и шока, който почувствах, когато за пръв път открих историите на Рей Бредбъри – казва писателят Джо Хил. – Всичко, което бях чел преди него, беше ням филм. Бредбъри осигури богата библиотека от мелодии, викове и звукови ефекти и тя разтърси плахото ми 11-годишно въображение към пълно събуждане и внимание.“

В свое интервю през 2010 г. Бредбъри коментира писателските си навици и признава, че откак е бил на 12 години пише всеки ден от живота си, но не защото е роб на желязна дисциплина.

„Страстите ми ме тласкат към пишещата машина всеки ден от живота ми – и го правят откак съм на 12 години. Никога не съм се тревожил за графици. Винаги нещо ново избухва в мен и то планира мен, не аз него. Казва ми – веднага отиди до пишещата машина и завърши това.“

И той действително ги завършва – за това говори богатото му творчество, поставило го сред знаковите американски писатели на ХХ и ХХI век.

Colibri april 2017

„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя“, заявява веднъж Бредбъри.

Дали е прав за това, което предстои на човешката цивилизация, са се питали почти всички читатели на прочутия му „451 градуса по Фаренхайт“. Но после страхът им е изместен от надежда – защото, както смята Бредбъри, спасяваме книгите от пламъците като ги четем.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg