„Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш“, казва великият американски фантаст Рей Бредбъри, роден на 22 август 1920 г. Писателят ни напусна през 2012 г., но ни остави богатото си творчество. А какво по-приятно занимание от нов прочит на „451 градуса по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“, „Марсиански хроники“ или пък любим разказ?
„Срещнах Бредбъри, когато бях на 14 години; беше страхотно – спомня си през 2012 г. писателят Джонатан Мейбъри. – Той отдели толкова много време да говори с мен и да ме съветва за писането. Онази Коледа той ми подари „Нещо зло се задава“ с посвещение. Този екземпляр съм прибрал на сигурно място, но всяка година си купувам нов и го чета на Хелоуин. Бредбъри е от малкото автори, чиито книги ще се четат вечно.“
Според Робърт Салваторе красотата на автора е това, че не може да се класифицира като писател на научна фантастика, на фентъзи или на който и да е друг жанр. Бредбъри е толкова брилянтен, че може да ужаси читателя с леки апокалиптични гледки от бъдещето или пък да го шокира с обрати (като в разказа „Малкият убиец“), смята Салваторе.

Срещнах Бредбъри, когато бях на 14 години; беше страхотно – спомня си през 2012 г. писателят Джонатан Мейбъри.
Самият Бредбъри е автор на 11 романа и на стотици разкази – издадени в близо петдесет сборника и антологии. Има 12 детски книги, множество сценарии за кино и телевизия, над десет книги с есета. Носител е на десетки награди, а любовта му към космоса и стремежа към чужди планета, доведе до назоваването на кацането на марсохода „Кюриосити“ на Червената планета – „Кацането на Бредбъри“.
„Помислете си за шока, който са изпитали зрителите при първото гледане на кино със звук; при първия им път, когато тези гиганти на екрана отварят усти и запяват. Това описва и шока, който почувствах, когато за пръв път открих историите на Рей Бредбъри – казва писателят Джо Хил. – Всичко, което бях чел преди него, беше ням филм. Бредбъри осигури богата библиотека от мелодии, викове и звукови ефекти и тя разтърси плахото ми 11-годишно въображение към пълно събуждане и внимание.“
В свое интервю през 2010 г. Бредбъри коментира писателските си навици и признава, че откак е бил на 12 години пише всеки ден от живота си, но не защото е роб на желязна дисциплина.
„Страстите ми ме тласкат към пишещата машина всеки ден от живота ми – и го правят откак съм на 12 години. Никога не съм се тревожил за графици. Винаги нещо ново избухва в мен и то планира мен, не аз него. Казва ми – веднага отиди до пишещата машина и завърши това.“
И той действително ги завършва – за това говори богатото му творчество, поставило го сред знаковите американски писатели на ХХ и ХХI век.
„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя“, заявява веднъж Бредбъри.
Дали е прав за това, което предстои на човешката цивилизация, са се питали почти всички читатели на прочутия му „451 градуса по Фаренхайт“. Но после страхът им е изместен от надежда – защото, както смята Бредбъри, спасяваме книгите от пламъците като ги четем.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение