Неочакван Давид излиза на фронта срещу Голиат за „Оскар“ – емоционален испански филм може да отмъкне най-голямата награда от „Одисея“ на Нолан, широко считан за оскаров фаворит още с излизането си на голям екран това лято.
Доминацията на Нолан може би ще приключи с „Черното топче“ (La Bola Negra) – продукцията на „Нетфликс“, която стрийминг гигантът ще разпространи на големия екран, преди да я покаже онлайн. У нас филмът ще може да се гледа по кината от 4 ноември, част от програмата на фестивала „Синелибри“.
„Одисея“ и „Черното топче“ са коренно различни. Първият е мащабна историческа епопея – лишена от сексуални сцени и с бюджет от стотици милиони (и приходи от над 1,7 милиарда долара) – в която участват холивудски звезди от най-висок ранг под режисурата на вече отличен с „Оскар“ творец. „Топчето“ е тих разказ за куиър романс, създаден с бюджет под 17 милиона долара от двама испанци, които са до голяма степен непознати извън родината си. Филмът все пак има скрит коз, дори два – Глен Клоуз и Пенелопе Крус се появяват малки роли, като втората прави запаметяваща роля като артистка, забавляваща войските.
Според специалистите от филмовия бранш, малкият испански филм има голям потенциал да измине наградната надпревара до самите оскари, пише Си Ен Ен. Продукцията всъщност вече несъмнено е станала обект на внимание на Академията, тъй като е испанското предложение за „Оскар“ за международен филм. Възможно е обаче да надскочи тази категория.
Едната от трите истории разказва за войници от враждуващи страни. Снимка: Carla Oset/Netflix
Клейтън Дейвис, главен редактор във „Варайъти“, прогнозира номинация за филма и отбелязва, че „Черното топче“ може „да пренапише историята на „Нетфликс“ в наградите „Оскар“. Ричард Лоусън, бивш главен критик на „Венити Феър“, заявява, че испанският филм се нарежда сред основните фаворити за голямата награда. Според Кайл Бюканън, доскоро колумнист в „Ню Йорк Таймс“ по всички теми, свързани с филмовите награди, това е най-добрият залог на „Нетфликс“ досега за „Оскар“ за най-добър филм.
Режисиран от творческите партньори (и бивши романтични партньори) Хавиер Калво и Хавиер Амброси, „Черното топче“ преплита три истории за куиър идентичността, свързани с Гражданската война в Испания. Първата от тях се развива през 1932 г., когато тийнейджърът Карлос (Мило Кифес) не успява да стане член на елитен клуб заради слухове за хомосексуалността му. Гласуването за него се провежда чрез система с „черни топчета“, тайно гласуване с отхвърлящи гласове.
Втората история се развива през 1937 г., когато младият фашистки новобранец Себастиан (в ролята дебютира музикантът Guitarricadelafuente) е назначен да охранява ранен републикански военнопленник (Мигел Бернардо), но бавно започва да се поддава на влечението си към него.
Последната, трета история, се развива в наши дни, по-точно през 2017 г., когато животът на Алберто (Карлос Гонсалес) – историк без ясна посока и бивш драматург – се преобръща, щом получава неочаквано наследство от дядо, за чието съществуване дори не е подозирал.
Филмът е вдъхновен от живота и смъртта на испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка, открит хомосексуалист, убит от фашистки сили през 1936 г. и оставил след себе си незавършена пиеса „La Bola Negra“.
Снимка: Carla Oset/Netflix
„Черното топче“ вече има сериозни награди зад гърба си – през май филмът бе представен на фестивала в Кан, където получи 20-минутни овации и донесе на режисьорите си награда (поделена с Павел Павликовски). Оттогава насам филмът набира все по-голяма скорост по фестивалите, печелейки симпатиите на публиката в Сан Себастиан и Торонто. Именно успехът в Торонто е особено обнадеждаващ за шансовете на „Нетфликс“ за „Оскар“. 14 от последните 16 филма, спечелили наградата на публиката на фестивала в Торонто (TIFF), са получили номинация за „Оскар“ за най-добър филм, като четири от тях – „Земя на номади“, „Зелената книга“, „12 години в робство“ и „Речта на краля“ – в крайна сметка печелят и самото отличие, пише Си Ен Ен.
Режисьорите Хавиер Калво и Хавиер Амброси междувременно, съответно на 35 и 42 години, все още се учат как да осмислят звездния си възход. И двамата са започнали да посещават психотерапевт, разказват те пред АП в интервю, в което разсъждават за бързата слава на филма им.
„Често чувам „Толкова е поетичен!“ – казва Амброси. – Може би публиката не е свикнала с това, защото се очаква филмите да се харесват на всички едновременно. А хората се питат: „Защо плачех?“
Всяко поколение зрители се нуждае от един голям филм, който говори на езика на копнежите му, допълва Калво:
„Хората се припознават в това усещане, в посланието да не пропиляваш живота си и просто да живееш. Просто вземи решението, което искаш. Разполагаме единствено с настоящето“.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
