Не бих оставила детето си да спи при Майкъл Джексън. А ти?

Може и да продължа да слушам Джако, но не сега

Моралният смисъл на едно творчество Е тема на изкуството. Тема е разминаването между качествата на артиста и качествата на личността. Тема е какво правим с целия маркетингов продукт, каквито най-често са съвременните артисти с тяхната работа. Защото Майкъл Джексън е бранд. - Не бих оставила детето си да спи при Майкъл Джексън. А ти?

Моралният смисъл на едно творчество Е тема на изкуството. Тема е разминаването между качествата на артиста и качествата на личността. Тема е какво правим с целия маркетингов продукт, каквито най-често са съвременните артисти с тяхната работа. Защото Майкъл Джексън е бранд.

Когато в средата на 80-те събирах цяло лято от джобните си пари сумата от 33 лв., за да си купя на черно винил на Майкъл Джексън, не съм си и помисляла, че един ден мога да пиша за него и педофилията. Животът обаче предоставя екстравагантни занимания и ето ме с едно от тях – да разсъждавам на глас дали обвиненията в педофилия към един безспорно голям артист могат да влияят на имиджа му като такъв. И на творчеството, което е оставил.

Толкова съм обръгнала на подобни скандали, че не смятах да се намесвам точно в този. В един коментар в социалната мрежа обаче споделих, че лично имам проблем с творчеството на Майкъл Джексън след последните разкази на негови „жертви“ (слагам кавичките от политическа коректност – нали никой не е виновен до доказване на противното) и не мога да продължа да слушам със същото чувство музиката му. Вследствие на това бях обвинена в перверзна фантазия. Бре, казах си, значи е толкова лесно вече, когато наречеш един педофил педофил, веднага да се намери някой, който да ти каже, че ти го мислиш за такъв, защото сам си представяш картини как сексуално насилва деца. Т.е. ти си грешката, защото ако не си го представяш, тоя някак престава да е педофил.

Това ме уплаши повече от родилата се вътрешна съпротива да слушам иначе обичаната от мен музика на Джако. Уплаши ме повече, защото е лишено от всякаква готовност за слушане – то е присъда. В този смисъл нека да кажа, че не се обръщам срещу нито един от заклетите фенове, средни почитатели (какъвто съм и аз) или към онези, които не харесват Майкъл Джексън като артист. Изобщо нямам за цел да убеждавам никого в идеята, че да насилваш деца не е простимо под никакъв предлог, дори и да си бог. Нито пък в обратното – че като си талантлив, талантът ти трябва да се гледа извън характера и странностите ти, макар и това да включва сексуално заиграване с невръстни момченца.

Аз съм майка на две дъщери. Ако някой супер известен и богат ги беше поискал да му спят в леглото, да се разхождат с него из имението му, да го гушкат и да прекарват дни и нощи в компанията му, това просто нямаше да стане. Не за къщи и диамантени гривни, не за пари и пътувания – за каквото се сетите нямаше да стане! Това е грехът на родителите на онези деца, днес пораснали мъже, които просто са ги оставили да са плюшените мечета в ръцете на един мегабогат и екстравагантен човек.

Това обаче далеч не го лишава от вина. От вината да изведеш до перверзна прецизност манията си да спиш с деца, като въпреки разсеяността и извисеността си на артист, добре си се сетил да защитиш спалнята си от всякакви чужди очи. Сетил си се също да предупреждаваш и плашиш децата, с които, по собствените си думи, не правиш нередни неща, нищо че ти се мотаят в леглото. Не си пропуснал също да запушиш ушите на родителите им (какви родители само!) с впечатляващи суми, с процеси, в които си плащаш за мълчание и промяна на показанията, с фиктивни бракове и дори демонстративна обществена застраховка във вид на „собствени“ деца. В цялата тази ексцентричност на Майкъл Джексън има толкова подреденост, когато става дума за извратената му страна, че чак започваш да се чудиш къде е по-искрен.

Да оставим обаче емоционалната част от този казус и да го погледнем през перспективата на времето.

От исторически опит знаем, че на света е имало и други велики хора на изкуството, науката и политиката, които са носили съмнителен морал или направо са били известни с отвратителните си нравствени качества. Във времената, в които те са живеели, често въпросните морални извращения не са били приемани като такива, в други случаи пък обществото не е било наясно с тях. Колкото и нелогично да изглежда, факт е, че времето лекува морални петна и дори най-ужасните мании на страховитите перверзници в историческия ход на времето започват да придобиват по-скоро оттенък на любопитен факт от биографията им, отколкото на причина да ги отречеш изобщо. Знаем за велики хора на изкуството, че са били отвратителни насилници, мизогини, нацисти, убийци или перверзници, но въпреки това от дистанцията на изминалите векове те остават в представите ни най-вече като гениални умове, съвършени артисти или личности с високо обществено значение.

В този смисъл съм убедена, че музиката на Майкъл Джексън ще продължава да се слуша и харесва, на нея ще се танцува, тя ще вдъхновява. Убедена съм също, че покрай поредните разкрития отново ще се обособяват лагери, които ще враждуват за смисъл на морала в изкуството и къде е пресечната точка между гениалния артист и спорната личност.

В България разговор между тях така и няма да се случи. Защото дори и тук, в платформата, където си позволявам да предложа този текст, нивото на комуникация спира на викове от типа „това е жълта тема“ или „престанете!“. Пък то нито първото е вярно, нито второто е позиция. Защото моралният смисъл на едно творчество Е тема на изкуството. Тема е разминаването между качествата на артиста и качествата на личността. Тема е какво правим с целия маркетингов продукт, каквито най-често са съвременните артисти с тяхната работа. Защото Майкъл Джексън е бранд, той не е само „Били Джийн“, „Трилър“ или онова разнежващо душата парче, в което се пее как трябва да направим света по-добро място за теб, за мен и за цялото човечество.

Тук някъде на мен ми се блъскат категориите. Така ми се блъскат, че в момента не съм в състояние да слушам никое парче на Джако. Перверзията, особено когато е прикрита зад артистична екстравагантност, е много гнусна работа. И лично аз в момента не мога да се извися над този факт, за да си танцувам в лунната походка или да си припявам с пълно гърло „Дърти Даяна“. Нямам нищо против този, който го може обаче! Слушайте си Джако, ваша си работа, никой не може да ви съди! Вероятно след десетина-двайсет години и мен няма да ме дразни толкова, колкото ме боде в сърцето сега.

Само, моля, не ми обяснявайте, че грешката е у мен и моята фантазия! Защото не аз съм педофилът. Точно както и не аз съм звездата Майкъл Джексън. Но и двамата сме човешки същества, които трябва да се съобразяват с някакъв минимален обществен морален кодекс. В него насилването на деца по никакъв начин не се извинява. По никакъв!


Всичко дотук в дискусията КАКВО ДА ПРАВИМ  С МУЗИКАТА НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?

Bookshop 728×90