„Вземете си ги у вас“

Или как баналността на злото ни превърна в чудовища

Днес започна събарянето на ромската махала в пловдивското село Войводиново. Снимка: БГНЕС - „Вземете си ги у вас“

Днес започна събарянето на ромската махала в пловдивското село Войводиново. Снимка: БГНЕС

„Вземете си ги у вас.“ Така военният министър Каракачанов отговори на въпросите къде ще отидат хората, чиито къщи във Войводиново бяха бутнати днес.

Не разбрах обаче кого визира Каракачанов? Журналистите, които го попитаха? Целокупното българско население? Или може би кмета, който е разрешил строежа на незаконни къщи и ги е търпял 20 години? А може да е имал предвид и общинската администрация, при която те са си плащали ток, правели са си адресни регистрации и въобще всичко онова, което не би трябвало да е възможно, ако къщите им са фантом.

Не смея да се надявам, но защо да не визира колегите си, които седят в парламента, именно благодарение на ромския вот, който си гарантират срещу подобни сделки – ти ми даваш 500 гласа, аз ви оставям на мира и не ви търся за нищо, нито за сметки, нито за зулуми, нито за училище за децата. И без които в парламента нямаше да седят и каракачановци, защото всеизвестно е, че колкото депутати произведат кебапчетата в ромските гета, толкова произвеждат и заканите, че ей сега ще им бутнат къщите и ще прекратят „наглостта“.

Ако съдим по гръмките заглавия от типа „Багери влизат в гетото“, които съм прочела през последните 10-20 години, броят на съборените незаконни ромски къщи би трябвало да е по-висок дори от броя на лотарийните милионери, които ни се хвалят с невероятния си късмет всяка вечер от телевизора.

Америка за България

Бутането на незаконни къщи в гетата се превръща в традиция, по-стара дори от „древното“ ледено хоро в реката на Йордановден. И въпреки това този проблем продължава да съществува, гетата си стоят, хората в тях се капсулират все повече, а омразата на „чистокръвните“ българи към ромското малцинство се превърна в официална патриотарска линия, която свободно се лее от устите на министри, депутати, журналисти и обикновени граждани.

Днес багерите влязоха да бутат незаконните къщи във Войводиново. Само година, след като бутаха къщите на ромите във Варна, две години след бутането на къщите им в „Захарна фабрика“ в София, три-четири след бутането на къщите им в Кюстендил, пет, шест и седем (повтаряха се всяка година) след събарянето им в Бургас и така нататък през всички градове и паланки на републиката. И въпреки това гетата си стоят, проблемите продължават да са същите, партиите, дошли на власт с ромския и антиромския вот са бетонирани. Единствената разлика е в това, че попривикнахме. Веднъж ти става жал, два пъти ти става жал, на третия спираш да забелязваш. Това е то, баналността на злото.

Даже жалостивостта и съпротивлението са все по-малко, а радостта и аплодисментите – повече. Ако има нещо, което може да обедини доста голяма част от българите, то е неприязънта им към ромските им съграждани. Макар че „ромски“ вече е толкова демоде – от години политиците ги наричат „цигани“, „нагли цигани“, „животни“ и прочие, като тази лексика не е обичайна само за националистите. Не, използват я и в ляво, и в дясно, и всъщност няма партия, която да не яхва тая вълна, наричайки това „борба с лицемерието и фалшивата толерантност“. Всъщност, аз нямам против да спрем да сме фалшиво толерантни и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Защо да лъжем, че един човек е министър, като той или партията му де факто е продавал незаконно български паспорти, което е занимание на трафикантите. Тоест, не е ли по-редно да го наричаме трафикант?

Но не, той е министър, а една голяма група наши съграждани са употребени от него и колегите му, демонизирани, поставени под общ знаменател, дехуманизирани, обявени за виновници за всичко онова, за което всъщност са виновни този министър и десетки преди и до него.

Bookshop 300×250 2

Но всеки, който защити ромите у нас, губи популярност. Вижте какво се мисли за „Хелзинския комитет“ – правозащитната организация, която често се заема с техни казуси е смятана за антибългарска и платена от антибългарски сили и то често дори от хора, които не заемат иначе чак толкова крайни позиции в дебатите за ромите. Това прави лесна играта на политиците, които се докопват до властта не с реални програми, а с фантасмагорични обещания за расова чистота, религиозно превъзходство и власт на мнозинството.

А всяко плъзване по тази спирала надолу може да завърши с катастрофа. Аплодисментите на събарянето посред зима на къщите на роми, които са ги построили със знанието и под погледа на властта, на говоренето за „циганска наглост“, на призивите от други министри да им се отказва бърза помощ или сравняването им от трибуната на Народното събрание с животни – всички тези аплодисменти само показват, че губим представата си за добро и зло. Да не търсиш отговорност от авторите на този проблем, а само от жертвите му, показва, че сме загубили реална преценка за света около нас. Доверяваме се на авторитети, облечени във власт, а не на очите си. А това води до липсата на съпротива срещу тях, превръщането ни в аморфна маса, която отказва да носи и да търси отговорност от реалните причинители на проблемите, а само ръкоплещи, когато някой още по-мизерен от нея бива опозорен и наказан.

За това банално зло говори и Хана Аренд, когато описва как се е стигнало дотам милиони германци да премълчат и безропотно да участват в унищожението на 6 милиона души. Е, ние нямаме газови камери, но пък твърде много хора публично изказват съжалението си заради това.

Но да се върнем на конкретния случай с бутнатите къщи във Войводиново днес. То бе поискано от министъра с паспортите и наредено от кмета. Знам, че „законът е за всички и трябва да се спазва“ е дежурното оправдание в тия случаи. Приемам го и затова ще попитам още:

– Кметът и общината защо са позволили строежа на незаконни къщи и съществуването им 20 години?

– Какви са последствията за администрация, която позволява и толерира нарушаване на законите 20 години?

– Оказва се, че хората в тези къщи редовно си плащат тока. Как се плаща ток на къща, която де факто я няма в общинската документация?

– Съвпадение ли е, че бутат къщите след боя, при който двама младежи от махалата пребиха войник от спецчастите?

– Как човек, обучен в спецчастите, става жертва на двама младежи?

– Защо се е стигнало до този бой?

– Защо наказанието освен за ромите-побойници, които са арестувани, се разпростира и върху всички останали в махалата?

– Ромите във Войводиново търсени ли са от политици през последните години, за да им гарантират вота си срещу облаги? Например, че къщите ще останат да съществуват, токът ще е без пари или поне срещу тройка кебапчета и музика?

– Колко и кои партии в парламента имат свои хора сред ромите, които им „доставят“ гласовете им?

– Помните ли с каква кампания министърът с паспортите влезе в парламента? Да, срещу бежанците, които щяха да дойдат, но не дойдоха.

– Знаете ли кога са следващите важни за партиите избори? Да, през май. В кампания сме.

А какъв по-добър начин да се реваншираш пред избирателите си и от човек, продавал най-святото за тях – българското гражданство, да се превърнеш в борец срещу ромите?

Избрано

Български Лев

ДС