Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как се защитава Родина – историята на един финландски герой

Романът на Оливие Норек за снайпериста Симо Хаюха излиза на български

Симо Хаюха по време на Зимната война, 17 февруари 1940 г. Снимка: Finnish Wartime Photograph Archive / Wikimedia - Как се защитава Родина – историята на един финландски герой

Симо Хаюха по време на Зимната война, 17 февруари 1940 г. Снимка: Finnish Wartime Photograph Archive / Wikimedia

Една малка европейска държава е нападната от огромния си съсед. Агресорът очаква победа за няколко дни, но среща съпротива, която превръща военната кампания в международен скандал и разклаща представата за непобедимостта на армията му. Това не е документален преразказ на руското нахлуване в Украйна през 2022 г., а действителната история на Финландия от 1939 г., пресъздадена в романа „Зимната война“ на френския писател Оливие Норек. Книгата излиза на български език под знака на издателство „Ентусиаст“.

Романът се появява във Франция на 29 август 2024 г. под заглавието „Les Guerriers de l’hiver“, което означава „Воините на зимата“. Само няколко месеца по-късно се превръща в една от най-обсъжданите теми на френския литературен сезон. През ноември същата година печели наградата „Жан Жионо“ и отличието „Ренодо на гимназистите“, а преди това попада в първоначалната селекция за „Гонкур“. Признанието е забележително, защото авторът дотогава е известен предимно като писател на криминални романи, а новата му книга е първото му голямо навлизане в историческата проза.

Оливие Норек е роден през 1975 г. в Тулуза. Преди да започне да пише, работи около 15 години в полицията. Участвал е и в хуманитарни мисии в бивша Югославия. Дебютира през 2013 г. с „Код 93“ (издадена на български от „Ентусиаст“) и постепенно се утвърждава като един от популярните френски автори на социално ангажирани криминални романи.

Причината да напише „Зимната война“ обаче е съвременна война. В интервю за френското издание L’Éclaireur Норек разказва, че след руското нападение срещу Украйна и ядрените заплахи на Владимир Путин, той започнал да се интересува как възникват войните. Изследвал предишни военни кампании на Русия и попаднал на почти непознатия за френската публика конфликт между Съветския съюз и Финландия.

Първоначално вниманието му било привлечено от историческите паралели, но постепенно се съсредоточило върху една личност, която изглеждала почти като герой от приказка – финландския снайперист Симо Хаюха, останал в историята с прозвището Бялата смърт.

На 30 ноември 1939 г., само три месеца след началото на Втората световна война, СССР напада Финландия без обявяване на война. Страната е независима едва от 1917 г. и разполага с несравнимо по-малко човешки и материални ресурси. Съветският съюз има огромно превъзходство в танкове, самолети и артилерия, но финландските войници познават терена, придвижват се със ски, използват горите за прикритие и превръщат тежката зима в предимство.

Войната продължава 105 дни и завършва на 13 март 1940 г. с Московския мирен договор. Финландия запазва независимостта си, но губи приблизително 11% от територията си, а около 430 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Загиват повече от 25 хиляди финландски военни. Съветските загуби са значително по-големи.

Норек избира за главен герой в романа си обикновен човек от финландската провинция. Симо Хаюха е земеделец и ловец, който преди войната е свикнал с оръжието, но не и с убийството на хора. Способността му да оцелява в природата постепенно се превръща в смъртоносно бойно умение. Неговото познаване на снега, вятъра, горите и животинските навици го прави почти невидим за противника.

Симо става легендарен снайперист, на когото се приписват стотици убити съветски войници. Особеното е, че използва пушка с механични мерни прибори, без оптичен прицел, за да избегне отблясъците, които биха издали позицията му. Според разказите за бойните му техники, той тъпче сняг в дулото и поставя сняг в устата си, за да ограничи видимата пара от дишането си.

В романа важна роля има и друг действителен участник във войната, капитан Аарне Юутилайнен, офицер с изключително необичайна биография. Преди да воюва срещу Червената армия, той е служил във Френския чуждестранен легион, откъдето получава прозвището „Мароканския ужас“.

Военните действия в книгата са разказани не само през подвизите на снайпериста, но и през съдбите на други финландски войници, медицински сестри и доброволци. Особено място в романа заема финландската дума sisu, за която няма точно съответствие в повечето езици. Тя означава съчетание от упоритост, смелост, вътрешна устойчивост, достойнство и решимост да продължиш, дори когато изглежда, че нямаш никакъв шанс. Норек я превръща в ключ към финландската съпротива. В неговия разказ не численото превъзходство, а волята за съхраняване на собствената държава се оказва истинската сила на защитниците.

За написването на книгата Норек предприема проучване, което прилича повече на журналистическо разследване, отколкото на обичайната подготовка за исторически роман. Между края на ноември 2022 г. и март 2023 г. прекарва общо три месеца във Финландия, за да изследва местата, на които са се водили боевете, и да изпита лично условията на северната зима. Посещава Хелзинки, Турку, Микели, Иматра, Раутярви и Рованиеми. Работи с архивите на университетите в Хелзинки и Турку и получава консултации от историка Луи Клерк, преподавател по политическа история в Университета в Турку. Среща се с военни инструктори, съвременни снайперисти, музейни специалисти и хора, които съхраняват семейни спомени от войната.

Особено ценна се оказва работата му по биографията на Симо Хаюха. Норек успява да чуе архивен запис на гласа му, да се запознае с медицински документи за тежкото му лицево нараняване и да открие фотографии и сведения, които не са широко известни. При посещение в музея, посветен на снайпериста в Миетиля, авторът установява, че значителна част от историята на войната все още се пази не толкова в официалните архиви, колкото в домовете на финландските семейства.

Пред финландската обществена медия Yle Норек обяснява, че се е стремял да разбере какво е означавало човек да воюва при температури около минус 40 градуса, а не просто да опише този студ.

Любопитна подробност от проучването е и отношението на автора към собствената му страна. Норек научава, че Франция и Великобритания са обсъждали изпращането на значителни военни сили в помощ на Финландия, но обещаната намеса така и не се осъществява.

Тази историческа подробност присъства в книгата наред с международните последици от войната. Неуспехите на Червената армия разкриват сериозни слабости в съветската военна организация и допринасят за подценяването на СССР от нацистка Германия преди операция „Барбароса“ през 1941 г. Влиянието на Зимната война върху германските стратегически преценки е реален исторически въпрос, макар да не може да се сведе до едно-единствено обяснение за решението на Хитлер да нападне Съветския съюз.

Между Съветския съюз от 1939 г. и Русия от 2022 г. съществуват очевидни исторически паралели, но Норек разказва, че съзнателно се е дистанцирал от текущите новини по време на писането, за да избегне изкушението да приспособява фактите към съвременната действителност. Въпреки това историческите прилики остават важни – очакването за бърза победа, подценяването на противника, огромното неравенство във военните ресурси и способността на нападнатата държава да се съпротивлява много по-дълго от предвижданото.

Самият автор настоява, че книгата му не е биография на Хаюха, нито строго историческо изследване. Най-важна за него е човечността на героите, а не последователното възстановяване на всички военни операции и стратегически решения. Затова в романа документалната фактология се съчетава с художествено пресъздадени преживявания, диалози и вътрешни конфликти.

Френската литературна критика посреща романа необичайно единодушно. В „L’Express“ Мариан Пайо го определя като забележителен исторически роман, в който всичко звучи достоверно. „Le Figaro Magazine“ го оценява като голям литературен успех, „Paris Match“ откроява епичния размах и темата за съпротивата, а „Télérama“ подчертава емоционалното въздействие на повествованието. Пиер Асулин в списание „L’Histoire“ обръща внимание на напрежението и на начина, по който авторът пресъздава борбата за оцеляване. Особено показателно е, че за Норек започват да пишат не само изданията, които традиционно следят криминалната литература, но и водещите културни и обществено-политически медии във Франция.

Първоначалният тираж на френското издание е едва 20 хиляди екземпляра. Скоро обаче става ясно, че издателството е подценило интереса. Романът се изкачва в класациите на най-продаваните книги, а след появата на джобното издание през август 2025 г. започва нова вълна на продажби. Самото джобно издание, публикувано от Pocket, излиза с начален тираж от 300 хиляди екземпляра.

Според данни, публикувани от „La Dépêche du Midi“, общите продажби на книгата вече достигат 600 хиляди екземпляра, без да се броят електронните и аудиокнигите. За исторически роман, посветен на относително слабо познат извън Скандинавия военен конфликт, това е изключително висок резултат.

Романът получава и наградата „Сент Екзюпери“. Към края на 2025 г. вече има преводи на около десет езика.

Норек е поканен във Финландия, където се среща с външния министър, представители на обществеността, ветерани и наследници на участници във войната. Посланичката на Франция във Финландия разказва пред „Паризиен“ за силната благодарност, с която финландците приемат романа. Според нея Норек е успял да покаже на международната публика колко дълбоки следи е оставил конфликтът в живота на няколко поколения.

Подготвят се и две адаптации на романа. Първата е комикс в два тома, който ще излезе в края на 2026 г.
Втората адаптация е мащабен игрален филм. Продуцент е Димитри Расам, свързан с новите френски екранизации на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Засега обаче филмовата продукция няма потвърдени режисьор, актьорски състав и дата на премиерата.

В България романът романът излиза в превод на Иван Баталов.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.
ДС