Арабите не създават наука, не печелят Нобелови награди, не получават престижни математически отличия и не произвеждат литература, заяви американският министър на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши на 26 октомври по време на предизборно събитие в подкрепа на републиканеца Майк Роджърс в щата Мичиган. Изказването му предизвика възмущение, но отвъд очевидния му дискриминационен характер то съдържа поредица от фактологически неверни твърдения, които могат да бъдат проверени в официалните архиви на най-престижните световни научни и литературни награди.
„В света има 500 милиона араби. И въпреки това те не създават наука. Не печелят Нобелова награда. Не печелят медала „Филдс“. Не печелят наградата „Волф“. Не създават литература“, заяви с необяснима категоричност Р. Ф. Кенеди.
За опровержението на три от тези твърдения е достатъчна биографията само на един човек.
Египетският химик Ахмед Зеуайл, роден през 1946 г. в Даманхур, получава през 1993 г. наградата „Волф“ за химия. Отличието е учредено в Израел и се присъжда от израелската фондация „Волф“ за изключителни постижения в науката и изкуствата. Зеуайл е награден за разработването на методи, позволяващи наблюдението на химични реакции с помощта на свръхбързи лазери. Церемонията се провежда в Йерусалим, а неговото слово при приемането на наградата е публикувано в научното списание Israel Journal of Chemistry.
Шест години по-късно, през 1999 г., същият учен получава Нобеловата награда за химия. Зеуайл е смятан за основоположник на фемтохимията — направление, което позволява на изследователите да проследяват движенията на атомите по време на химичните реакции в интервали от квадрилионни части от секундата. Откритията му променят възможностите за изучаване на молекулярните процеси.
Зеуайл е завършил Александрийския университет, след което продължава образованието и научната си кариера в Съединените щати. Името му присъства едновременно в официалните архиви на Нобеловата фондация и на израелската фондация „Волф“. Така един египтянин опровергава три от категоричните твърдения на американския министър — че арабите не създават наука, не печелят Нобелови награди и не получават отличието „Волф“.
Кенеди е пропуснал и Нобеловата награда за химия от 2025 г. Само преди година тя беше присъдена на американския учен от палестински произход Омар Яги, роден в Аман, Йордания, в семейство на палестински бежанци.
Яги раздели отличието със Сусуму Китагава и Ричард Робсън за разработването на металоорганични структури — нов клас порести материали, които могат да бъдат използвани за улавяне на въглероден диоксид, съхранение на газове и дори за извличане на вода от сух въздух. Изследванията им откриват нови възможности пред химията и технологиите за опазване на околната среда.
Сред носителите на Нобелова награда с арабски произход е и американският химик Елиас Джеймс Кори, чието семейство има ливански корени. Той получава отличието през 1990 г. за развитието на теорията и методологията на органичния синтез. Нобелов лауреат е и египетският дипломат Мохамед ел Барадей, удостоен с наградата за мир през 2005 г. заедно с Международната агенция за атомна енергия. Сред арабските носители на Нобеловата награда за мир са още египетският президент Ануар Садат, палестинският лидер Ясер Арафат и йеменската журналистка и правозащитничка Тавакул Карман.
Твърдението, че арабите не създават литература, е не по-трудно за опровергаване.
През 1988 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на египетския писател Нагиб Махфуз. Той е първият носител на отличието, чийто роден език е арабският. Автор е на десетки романи, сред които знаменитата „Кайроска трилогия“, и на стотици разкази. В мотивите за наградата Шведската академия подчертава универсалното значение на неговото творчество и приноса му за развитието на арабския роман.
Но Махфуз далеч не е единственият представител на арабската литература със световно признание. Палестинският поет Махмуд Даруиш е сред най-значимите поетически гласове на ХХ век. Сирийско-ливанският поет Адонис е една от водещите фигури в модерната арабска поезия. Ливанската писателка Хода Баракат получава Международната награда за арабска художествена литература през 2019 г., а през същата година писателката от Оман Джоха ал Харти печели Международната награда „Букър“ за романа си „Небесни тела“, преведен на английски език.
Съвременната арабска литература има собствена престижна международна награда за художествена проза, учредена през 2007 г. Всяка година тя отличава романи, написани на арабски език, и подпомага популяризирането им чрез преводи. През 2025 г. наградата получи египетският писател Мохамед Самир Нада за романа The Prayer of Anxiety.
Твърдението на Кенеди игнорира и историческия принос на арабския свят към развитието на науката. Още през X–XI век Ибн ал-Хайсам, известен в Европа като Алхазен, полага основите на експерименталната оптика. През XIII век лекарят Ибн ал-Нафис описва белодробното кръвообращение столетия преди това откритие да бъде утвърдено в европейската медицина. Ал-Кинди развива изследвания в математиката, философията и криптоанализа, а астрономът Ал-Батани има съществени приноси в астрономическите изчисления и тригонометрията. Важно е да се прави разграничение между арабски учени и всички представители на средновековната ислямска наука, сред които има персийски, централноазиатски и други автори.
Единственото твърдение на Кенеди, което не може да бъде опровергано с конкретен лауреат, се отнася до медала „Филдс“. В официалния списък на Международния математически съюз до 2026 г. няма ясно установен носител от арабски произход. Това отличие се присъжда само веднъж на четири години, обикновено на четирима математици, при това с възрастово ограничение за кандидатите. Отсъствието на представител на даден народ сред толкова малък брой лауреати не означава, че този народ не развива математика.
