Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Истината – границата на свободата на словото

Социалните мрежи блокираха акаунта на US-президента Доналд Тръмп заради призиви за насилие. Това породи дебат за свободата на словото, която в контекста на словото на омразата може би трябва да се предефинира. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Истината – границата на свободата на словото

Социалните мрежи блокираха акаунта на US-президента Доналд Тръмп заради призиви за насилие. Това породи дебат за свободата на словото, която в контекста на словото на омразата може би трябва да се предефинира. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Личното мнение е причинило повече беди на тази земя от чумата и земетресенията.
Волтер

Представете си, че утре вашият съсед, който никак не ви обича, пусне в много популярния си профил във Фейсбук или Туитър пост за вас: „Х вчера нахлу в дома ми, изнасили жена ми и ми открадна часовника“. За час постът на съседа ви е пресподелен поне 1000 пъти, получили сте заплахи за живота си, а вие дори не носите часовник…

Първоначалната реакция на всеки нормален човек ще бъде да изиска недоказаното обвинение, очевидната лъжа, да бъде премахната от социалната мрежа. В крайна сметка – лъжа е, въздейства на много хора, а и руши репутацията ви безвъзвратно.

Но съседът ви и неговите приятели не са съгласни – премахването на лъжата би означавало потъпкване на свободата на словото. Цензура, с една дума. Защото той, съседът, имал абсолютното право да говори каквото си иска. Демокрация, нали, свобода на словото.

Представете си, че човек, на когото вярвате, пусне новина от някакъв „експерт“, че животоспасяващото лекарство, което вашият лекар ви е предписал, убива на третия ден от взимането му. Вие го взимате вече два дни. Още не ви е убило, но кой знае – утре може да се свлечете внезапно в банята. Все пак „експерт“ го е казал, доверен приятел го е споделил… Отказвате се да взимате лекарството и влизате в болница. Но пък и „експертът“, и приятелят ви са упражнили свещеното си право на свободно слово.

Това са само два от хилядите възможни примери за това, че свободата на словото не е абсолютно понятие. То е свещена ценност, но само ако бъде осъзнато и разбрано правилно. На първо място трябва да се прокара ясна разделителна линия между понятията „мнение“, „твърдение“ и „факт“. Да се представя мнението като факт е всеобща грешка и всъщност е най-честото явление, особено в социалните мрежи. Свободата на словото е най-вече право да се изразяват свободно личните мисли. Те могат да бъдат всякакви, при тях ограниченията са абсурдни, но те изцяло са функция на личността, която ги изразява.

Когато личното мнение бъде изразено като факт, то влиза в друга категория. Фактите също са свещена ценност – те са истината. Ако свободата на словото означава свободно да погазваме истината, то значи сме нарушили фундамента и сме отрекли свободата на словото. Нещо като „възела на времето” – ако се върнеш в миналото и убиеш дядо си, няма да можеш да го направиш, защото няма да те има.

Няма свобода на личното мнение без уважение към абсолютните факти. Можеш да разсъждаваш колкото си искаш за плоската земя, но фактът, че тя не е такава, си остава. Можеш да протестираш лично срещу ваксинациите, но нямаш правото да говориш неистини за тях. Оспорвай фактите, ако искаш, но първо ги признай.

Съвременното общество в цял свят е в криза на разбирането. Експертите вече не са авторитети, те са „просто едно мнение“. Почти всеки вярва, че има право на собствено виждане за неоспорими факти – било за плоската земя, било за вредата от ваксините… Роят се спекулации по теми, които никога не са били подлагани на съмнение, защото науката отдавна е казала думата си. Днес при наличието на толкова много социални трибуни носителите на фактите са заглушени, защото има по-гласовити, по-шумни оратори. И истината девалвира.

Науката е поставена в позиция, в която не ѝ се е налагало да бъде от времената на Инквизицията. Дори по-зле, защото днес срещу нея са се изправили пълчища от неуки, които смятат себе си за способни да я оспорят. Всички постижения на цивилизацията са подлагани на атаки на „инакомислещи”, които смятат, че упражняват свещено право на „свободно слово”. Сред тях има дори учители, които преподават не факти, а лични убеждения – като заплаха от 5G например, или расови теории, фалшиви новини…

Свободата на словото като всяка друга свобода стига до границата на другия човек. Никой няма право под знамето на свободно слово да нарушава правата и личното достойнство на други хора. Това вече не е свобода, а насилие. Да нагрубиш някого, да го обидиш, да го принизиш не влиза в свещените прерогативи на личността. Това е противно на ценностите, към които демократичната свобода на словото принадлежи. Грозно е да се използва свещеното право на човек да се изкаже, ако с думите си той ще нарани някого. Така могат да бъдат оправдани насилниците, които смазват психологически партньорите или децата си. Свобода на словото у дома, нали?

Дори любовта има граници и не можеш да я наложиш силом никому. Защо точно свободата на словото да е безгранична? Обществото трябва да си самоналага правила, които включват защитата на всички в него. Не може да се толерира под маскировката на свободно слово откритата словесна агресия срещу други хора. Неписаният договор на общото ни съществуване предполага да спазваме границите. Те важат и за думите.

Вижте още: ЦЕНЗУРА ЛИ Е БЛОКИРАНЕТО НА ДОНАЛД ТРЪМП В ТУИТЪР?

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg