VivaPay

Ако ще е апокалипсис, да е с книги

До читателите, от читател

Четения и представяния на новото издание няма да има, по обясними причини. - Ако ще е апокалипсис, да е с книги

Четения и представяния на новото издание няма да има, по обясними причини.

Второто издание на „Ти, непрестанна новина“ излиза, за разлика от мен.

Готово е от края на февруари. Но после дойде март. Първо се ядосах, че плановете ми се провалиха – като плановете на всички. След това ми стана смешно.

Кое е смешно? Арогантното тропане с крак на човека пред всичко, което не зависи от човека. Заблудата му, че е кочияш на впряга от обстоятелства.

И все пак изданието е факт. „Всичко на тоя свят се случва за втори път“.

Америка за България

Четения и представяния няма да има, по обясними причини. Книжарниците са затворени като домовете ни. Но (простете пандемичния патос) Домът на битието – езикът, по Хайдегер – няма как да се затвори.

Издателите сега разчитат на поръчки онлайн. Моите също. Нямам предвид само собствената си книга, говоря и за по-хубавите. За много по-вечните новини. Купувайте ги на общо основание. Честно, не разбирам защо паническото пазаруване да не е паническо пазаруване на книги. Ако ще се готвим да посрещаме апокалипсис, защо не го посрещнем с главата, вместо със задника си?

Винаги, когато не съм знаел какво да правя (а това е често), съм си купувал книга. Прочитам я и продължавам да не знам – но незнанието ми става някак по-спокойно и осъзнато. И се сдобива с приятел – утехата, че има далеч по-интересни неща на света.

Много е важно какъв ще бъде саундтракът на кризата. Без книги веднага става чалга. А това, освен че не е красиво, е опасно. Защото в момента кината са отишли на кино, театрите са зрители на ставащото, а певците имат маски на устите. Всичко това е временно. Но докато трае, нека не убиваме книгите.

Благодаря на издателката ми Божана Апостолова, че ми подаде ръка, когато имах нужда. И че продължава да го прави за своите автори в дни като тези.

Благодаря на моите редактори, приятели, учители – Иван Теофилов и Георги Господинов.

Благодаря на вас, че ме четете – защото да те преиздадат е нещо, което зависи единствено и само от читателите. Това е ваше решение и аз съм трогнат.

Книгата е същата и не е – написах един предговор, може да го видите вътре.

Ние със сигурност вече не сме същите. Или поне ми се иска да не бъдем, когато и това мине.

Бъдете здрави и нека любимите ви групи никога не се разделят.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg