Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Ако ще е апокалипсис, да е с книги

До читателите, от читател

Четения и представяния на новото издание няма да има, по обясними причини. - Ако ще е апокалипсис, да е с книги

Четения и представяния на новото издание няма да има, по обясними причини.

Второто издание на „Ти, непрестанна новина“ излиза, за разлика от мен.

Готово е от края на февруари. Но после дойде март. Първо се ядосах, че плановете ми се провалиха – като плановете на всички. След това ми стана смешно.

Кое е смешно? Арогантното тропане с крак на човека пред всичко, което не зависи от човека. Заблудата му, че е кочияш на впряга от обстоятелства.

И все пак изданието е факт. „Всичко на тоя свят се случва за втори път“.

Четения и представяния няма да има, по обясними причини. Книжарниците са затворени като домовете ни. Но (простете пандемичния патос) Домът на битието – езикът, по Хайдегер – няма как да се затвори.

Издателите сега разчитат на поръчки онлайн. Моите също. Нямам предвид само собствената си книга, говоря и за по-хубавите. За много по-вечните новини. Купувайте ги на общо основание. Честно, не разбирам защо паническото пазаруване да не е паническо пазаруване на книги. Ако ще се готвим да посрещаме апокалипсис, защо не го посрещнем с главата, вместо със задника си?

Винаги, когато не съм знаел какво да правя (а това е често), съм си купувал книга. Прочитам я и продължавам да не знам – но незнанието ми става някак по-спокойно и осъзнато. И се сдобива с приятел – утехата, че има далеч по-интересни неща на света.

Много е важно какъв ще бъде саундтракът на кризата. Без книги веднага става чалга. А това, освен че не е красиво, е опасно. Защото в момента кината са отишли на кино, театрите са зрители на ставащото, а певците имат маски на устите. Всичко това е временно. Но докато трае, нека не убиваме книгите.

Благодаря на издателката ми Божана Апостолова, че ми подаде ръка, когато имах нужда. И че продължава да го прави за своите автори в дни като тези.

Благодаря на моите редактори, приятели, учители – Иван Теофилов и Георги Господинов.

Благодаря на вас, че ме четете – защото да те преиздадат е нещо, което зависи единствено и само от читателите. Това е ваше решение и аз съм трогнат.

Книгата е същата и не е – написах един предговор, може да го видите вътре.

Ние със сигурност вече не сме същите. Или поне ми се иска да не бъдем, когато и това мине.

Бъдете здрави и нека любимите ви групи никога не се разделят.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах