Американските ученици четат Здравка Евтимова, а нашите?

Българските ученици са закотвени при Вазов и Паисий, сякаш нищо друго не е сътворено след тях

Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е включен в американски учебник по литература за 8. клас. Снимка: БГНЕС - Американските ученици четат Здравка Евтимова, а нашите?

Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е включен в американски учебник по литература за 8. клас. Снимка: БГНЕС

Имам голям грях. Завиждам на 1 милион американски осмокласници. И не от патриотични подбуди или от умиление, че ще четат точно Здравка Евтимова – тя е извоювала правото си да е там с творчеството си. Завиждам им, защото имат огромен избор, включително и да прочетат прекрасен разказ от един талантлив автор в малка държавица на Балканите.

Сещате ли се за упоритата митологема за тъпите американци? И за увереността, че сме втори по интелигентност в света след израелците?

Наблюдавам отблизо вече повече от 15 години какво се случва с обучението по литература у нас. Две деца прекарах през мелачката на образованието. Ако у дома нямаше библиотека, ако аз самата не бях с филологическо образование, ако децата ми не бяха възпитавани в любов към литературата, те сигурно щяха да си останат убедени, че световната литература приключва със сонетите на Шекспир, а българската – с Димитър Талев. Защото там приключват уроците им по литература в училище.

Вероятно преувеличавам с прогнозата на последиците, но много малко. В българските гимназии западна литература се изучава в рамките на един срок. Доскоро в 10. клас, а според новата програма – в 8. клас. Един срок. Дори не цяла година (първата половина на учебната година е посветена на древната литература – чужда и наша). Всички други гимназиални години са запълнени с българска литература.

В 6. и 7. клас също се преподава литература върху откъси от произведения. Само българска, същата, която ще повторят и в гимназиалния курс. В 5. клас има разнообразие. Там, според новата програма, присъстват световни приказки и нещо, което според МОН ще бъде интересно за децата – откъс от поредицата на Рик Риърдън „Похитителят на мълнии“. Толкова.

Ето така българските деца, обявени от легендата за втори по интелигентност в света, се запознават със същия този свят. А в САЩ четат разказ от българската авторка Здравка Евтимова, която за повечето тийнейджъри в родната ѝ страна е абсолютно неизвестна.

Вижте още: КРЪВ ОТ КЪРТИЦА

И не е само това. Българските автори на хайку Мая Любенова, Цецка Илиева и Владислав Христов присъстват в учебник по английски език за японските университети. Българският поет Владимир Левчев със стихотворението си „Кокошка и яйце“ е част от американски гимназиален учебник по поезия още от 2001 г.

Bookshop 300×250 3

Не твърдя, че критериите на американските автори на учебници са абсолютни. Може би биха включили и други български автори, ако имаха достъп до тях. Преводите на българска литература на английски са толкова спорадични и редки, че са магически изключения. Но това е друга тежка тема. Въпросът е, че американските ученици имат право на достъп до световната съкровищница на таланти, в която безспорно се вписват Здравка Евтимова и още много български писатели. Българските ученици са закотвени здраво при Вазов и Паисий, сякаш нищо друго не е сътворено след тях.

Това създава силно изкривена представа за литературата като цяло. Не мога да разбера каква е целта на чиновниците, които изготвят учебните програми. Ако идеята е да дадат основите, то трябва да позволят и надграждането им, да посочат пътя за това.

Предъвкването на едни и същи автори и произведения не дава широта на ума, не отваря вратите на света. Затварянето изцяло в родната национална кошара ни прави стадо от илитерати.

За да прочетат Здравка Евтимова, българските ученици трябва да чуят, че я четат в САЩ. И пак няма да имат шанс да поговорят с учителите си за нея, защото ги чакат матури, в които за пореден път ще им зададат въпроса коя е майката и коя – Родината в поезията на Ботев. Сигурно, за да ги надъхат за въстание след абитуриентския бал.

Вдъхновени от учебниците в САЩ, дано скоро българските чиновници от МОН вкарат Здравка Евтимова и в нашите. Но да не пропуснат нещо много важно: там тя е в компанията на Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Едгар Алън По. Тук ще бъде поставена самотна някъде около Елисавета Багряна. А контекстът е важен, може би дори най-важният.

Една Здравка Евтимова пролет не прави. Завиждайте на 1 милион американски ученици като мен. Друго не остава.

Bookshop 728×90