VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Американските ученици четат Здравка Евтимова, а нашите?

Българските ученици са закотвени при Вазов и Паисий, сякаш нищо друго не е сътворено след тях

Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е включен в американски учебник по литература за 8. клас. Снимка: БГНЕС - Американските ученици четат Здравка Евтимова, а нашите?

Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е включен в американски учебник по литература за 8. клас. Снимка: БГНЕС

Имам голям грях. Завиждам на 1 милион американски осмокласници. И не от патриотични подбуди или от умиление, че ще четат точно Здравка Евтимова – тя е извоювала правото си да е там с творчеството си. Завиждам им, защото имат огромен избор, включително и да прочетат прекрасен разказ от един талантлив автор в малка държавица на Балканите.

Сещате ли се за упоритата митологема за тъпите американци? И за увереността, че сме втори по интелигентност в света след израелците?

Наблюдавам отблизо вече повече от 15 години какво се случва с обучението по литература у нас. Две деца прекарах през мелачката на образованието. Ако у дома нямаше библиотека, ако аз самата не бях с филологическо образование, ако децата ми не бяха възпитавани в любов към литературата, те сигурно щяха да си останат убедени, че световната литература приключва със сонетите на Шекспир, а българската – с Димитър Талев. Защото там приключват уроците им по литература в училище.

Вероятно преувеличавам с прогнозата на последиците, но много малко. В българските гимназии западна литература се изучава в рамките на един срок. Доскоро в 10. клас, а според новата програма – в 8. клас. Един срок. Дори не цяла година (първата половина на учебната година е посветена на древната литература – чужда и наша). Всички други гимназиални години са запълнени с българска литература.

Америка за България

В 6. и 7. клас също се преподава литература върху откъси от произведения. Само българска, същата, която ще повторят и в гимназиалния курс. В 5. клас има разнообразие. Там, според новата програма, присъстват световни приказки и нещо, което според МОН ще бъде интересно за децата – откъс от поредицата на Рик Риърдън „Похитителят на мълнии“. Толкова.

Ето така българските деца, обявени от легендата за втори по интелигентност в света, се запознават със същия този свят. А в САЩ четат разказ от българската авторка Здравка Евтимова, която за повечето тийнейджъри в родната ѝ страна е абсолютно неизвестна.

Вижте още: КРЪВ ОТ КЪРТИЦА

И не е само това. Българските автори на хайку Мая Любенова, Цецка Илиева и Владислав Христов присъстват в учебник по английски език за японските университети. Българският поет Владимир Левчев със стихотворението си „Кокошка и яйце“ е част от американски гимназиален учебник по поезия още от 2001 г.

Не твърдя, че критериите на американските автори на учебници са абсолютни. Може би биха включили и други български автори, ако имаха достъп до тях. Преводите на българска литература на английски са толкова спорадични и редки, че са магически изключения. Но това е друга тежка тема. Въпросът е, че американските ученици имат право на достъп до световната съкровищница на таланти, в която безспорно се вписват Здравка Евтимова и още много български писатели. Българските ученици са закотвени здраво при Вазов и Паисий, сякаш нищо друго не е сътворено след тях.

Това създава силно изкривена представа за литературата като цяло. Не мога да разбера каква е целта на чиновниците, които изготвят учебните програми. Ако идеята е да дадат основите, то трябва да позволят и надграждането им, да посочат пътя за това.

Предъвкването на едни и същи автори и произведения не дава широта на ума, не отваря вратите на света. Затварянето изцяло в родната национална кошара ни прави стадо от илитерати.

За да прочетат Здравка Евтимова, българските ученици трябва да чуят, че я четат в САЩ. И пак няма да имат шанс да поговорят с учителите си за нея, защото ги чакат матури, в които за пореден път ще им зададат въпроса коя е майката и коя – Родината в поезията на Ботев. Сигурно, за да ги надъхат за въстание след абитуриентския бал.

Вдъхновени от учебниците в САЩ, дано скоро българските чиновници от МОН вкарат Здравка Евтимова и в нашите. Но да не пропуснат нещо много важно: там тя е в компанията на Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Едгар Алън По. Тук ще бъде поставена самотна някъде около Елисавета Багряна. А контекстът е важен, може би дори най-важният.

Една Здравка Евтимова пролет не прави. Завиждайте на 1 милион американски ученици като мен. Друго не остава.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg